Пътешествия във времето и пространството

Няма смисъл да се записвате на скъпоструващи екскурзии и да преровите тонове литература, за да се потопите в историята на страната, която не съществува вече повече от 20 години

Множество отпечатъци от съветската епоха са се съхранили в съвременна Русия – в архитектурата, монументалното строителство, литературата, на снимки, в ценни музейни експонати и безценни спомени на хора, родени в Съветския съюз и живели по негово време.

По-рано в Русия е имало 13 053 улици на име „Съветска” и 8466 улици носещи името на Ленин. В анекдот от 60-те години се казва, че „всички градове се строят около паметника на вожда”, което се потвърждава нагледно от хиляди примери от цялата страна. За да се запознаете с най-важните обекти от съветската история е достатъчно да изберете подходящ транспорт и няма да имате нужда от машина на времето, за да го направите. 

Влак. „Жив” и „мъртъв” път

Източник: ИТАР-ТАСС

За мнозина, родени в Съветския съюз, влакът е бил символ не само на преодоляване на времето и пространството, но и на множество лишения и безкрайно търпение. Строежът на Великия северен релсов път, свързващ бреговете на Баренцово море с водните магистрали на Западен Сибир, е бил един от най-важните „Велики строежи на комунизма”. Далекоизточният участък на Байкало-амурската магистрала, прочутата „БАМ”, през 1974 година е обявен за „всесъюзен ударен комсомолски обект”. Към Сибир потеглят огромен брой млади хора, представители на 70 националности на СССР. Строителството на основната част на железопътното трасе се извършва в сложни геологически и климатични условия (понякога зимните температури слизат под минус 50°С.) То отнема повече от 12 години, а  един от най-сложните за изпълнение участъци – Северно-муйският железопътен тунел, е въведен окончателно в експлоатация едва през 2003 година.  Строителите на БАМ, в основната си част младежи, вдъхновени от идеята за трудов подвиг, живеели във временни дървени постройки, разположени по дължина на строящото се трасе. Строежът на магистралите, обаче, е започнал много преди идването на комсомолците. Основите са положени от затворници. Още през 1932 година в Далечния изток е създаден Бамлаг – Байкало-амурски трудово-поправителен лагер. 

Аналогичен лагер, подведомствен на ГУЛАГ, през 1947-1953 година е разположен на отсечката Чум-Игарка, в полярната част на Урал. 80 000 затворници работили за изграждането на  Транс-полярната магистрала, днес известна като „мъртвият път”. Започваща отвъд Полярния кръг, магистралата трябвало да свърже всички северни опорни пунктове на страната – от Мурманск до градовете на Чукотка, за да даде живот на идеята за усвояването на Крайния север. Участъците на пътя се наричали официално «№ 501» и «№ 503» и първоначално били засекретени. Строителството се извършвало без разработен проект, за много краткото време, определено за пускане на трасето. Безкрайното строителство било спряно след смъртта на Сталин през 50-те години. Днес по-голяма част от пътя е изоставена – мостове, лагери и запустели селища бързо се рушат. А между временно, местните историци и краеведи продължават да се борят за опазване и съхранение на лагерите като исторически паметници. Един от тях се намира в Салехард – дървено здание на театър край път  №501, в който спектакли са изнасяли самите затворници.

Самолет. Космическата слава на колхозните поля

Източник: ИТАР-ТАСС

Полетът от Москва до Саратов е не повече от час и половина – за толкова време Юрий Гагарин е бил в космоса по време на първия си полет. 836 километра на юг от столицата е разстоянието, което трябва да се преодолее, за да се стигне до мястото, където се е приземил първият човек бил в космоса.

Село Узморе в Саратовска област, заедно със съседното Смеловко, влиза в историята на овладяване на космоса: на 12 април 1961 година именно узморските механизатори посрещат Юрий Гагарин. Все още е спорен въпросът кое от двете села трябва да получи почетното звание „място на приземяване на първия космонавт”. Спускаемият апарат „Восток” пада в дере на Смеловка, което пък било в землището на Узморския колхоз. Историческото събитие от 1961 година е увековечено не само на мемориалното Гагаринско поле, но и в спомените на узморските селяни. И до днес има живи свидетели, които със собствените си очи са видели приземяването на Гагарин и кабината на „Восток”. Още повече са тези, които са присъствали лично на второто пристигане на Гагарин в селото – 6 януари 1965 година, когато официално е приет в Узморския колхоз.

В училището на село Узморе гостите са тържествено посрещани от млади гагаринци - деца със сини пилотки, наредени от входа на училището до музея „Гагарин”, вдигнали ръка за пионерски поздрав. „Младите гагаринци” са узморска разновидност на пионерските организации. Имат си собствен химн, клетва, свои лозунги, преправени от пионерските.

Колхозните поля на Узморе, четири годни по-късно са превърнати в мемориален комплекс – „Гагаринско поле”, където за първия космонавт си спомнят не само в деня на космонавтиката, а винаги, когато е нужно.

По вода. Беломорканал

Беломорканал – Беломорско-Балтийският канал свързва Сорокския залив на Бяло море с Повенецкия залив на Онежкото езеро. Каналът съкращава с 4000 км. пътя между Бяло и Балтийско море, а иначе трябва да се използва дългият обход около Скандинавския полуостров. През 1933 година Беломор каналът е пуснат в експлоатация за рекордно кратките 20 месеца. На неговото строителство са изпратени стотици хиляди лагерници от ГУЛАГ. Това е един от най-големите строителни проекти през „първата петилетка” – петгодишен план за развитие на икономиката в Съветския съюз – и първото напълно „лагерно” строителство в СССР.  Всъщност, независимо от този факт, Беломор каналът, не е отнасян към „Великите строежи на комунизма”. Беломорско-Балтийският канал става широко известен благодарение на едноименна марка евтини цигари. „Беломорканал” се слави като една от най-силните марки цигари в Източна Европа и до днес се произвежда в Русия и Украйна.  До канала е изграден исторически комплекс, където са разположени паметници на затворници, загинали при строителството. За историята на ГУЛАГ и строителството на канала може да се научи повече по време на речните круизи.

Пеша и с автобус. Съветския съюз за хора без работа

Руските столици – Москва и Санкт Петербург – и до днес пазят духа на съветските времена. Да се прекара един ден в Съветския съюз, без да се напускат пределите на историческите центрове, не е никак трудно. Един от символите на Октомврийската революция, ознаменувал началото на нова епоха в историята на страната, е крайцерът Аврора, в миналото броненосен кораб, взел участие в няколко големи войни на ХХ век, а сега музей и обект от културното наследство на Русия, закотвен завинаги на Петроградската крайбрежната улица в Санкт Петербург. Москва, възвърнала си статута на столица при съветската власт, може да се похвали с доста повече паметници и исторически места: скулптурен парк, музей на КГБ, съветски игрални автомати, прочутите още от съветско време закусвални, бункери и подземни тунели – всички те се намират в историческия център на Москва.

"Российская газета". Всички права запазени.