12 руски съкровища, които търсят, но не могат да открият

Съобщения, за намерени в Русия съкровища, се появяват средно по един път на половин година. Огромната територия и бурна история, с множество войни и властови смени, е причината хората да крият парите си в земята

Съкровища в Русия се откриват много често, но отношенията между държавата и търсачите не подтикват последните да разпространяват информация за своите находки: по закон, намерено съкровище трябва да се подели поравно между намерилия го и собственика на земята. В случай, че съкровището съдържа предмети, които са паметници на културата, или представляват историческа ценност, половината от стойността му отива в държавата, а намерилият го може да претендира само за половината от останалите 50%. Процедурата по оценяване на намереното не е идеална, поради което за откривателя, по правило, остава малък процент от цялата стойност на находката.

Въпреки че едни крият, а други търсят, работата съвсем не опира само до парите. Търсачите на съкровища са привлечени от историческата романтика – те мечтаят поне веднъж да намерят едно от онези прословути съкровища, които търсят от десетилетия.

 

1. Златният куфар 

 

Източник: Getty Images

Какво се търси: 719 древни предмета от злато и сребро с общо тегло около 80 килограма

Къде се търси: Отрадненския район на Краснодарска област, село Спокойно

Строго погледнато, куфарът, който търсачите на съкровища често наричат златен, е бил черен, а по документи е заведен като „специален товар №15”. Седемдесет понтийски,  боспорски, генуезки, византийски и турски монети, медали, златни токи, древни ювелирни накити – тези и много други съкровища от III-V век сл. Хр. са намерени в готско погребение и предадени на Керческия историко-археологически музей през 1926 година.

Загубени са само 15 години по-късно, по време на немското нахлуване в Крим. Чак през 1982 година историци и изследователи установяват, че куфарът е бил откаран в казашкото село Спокойно, където попаднал в ръцете на партизаните. Всичко това се случило, когато районът вече напълно бил обкръжен от германците. Смята се, че немците са знаели за ценния товар, но така и не могли да го открият.

От време на време, сега това се опитват да направят и идващите тук търсачи на съкровища. Търсят в горите и около селото, където е бил разположен партизанският отряд, но засега без резултат.

2. Съкровищата на Смоленската банка 

Източник: ИТАР-ТАСС

Какво се търси: сребърни монети от ХХ век, златни кюлчета

Къде се търси: Смоленска област, село Относово

През първите седмици на войната банковите ценности са изнесени от отчаяно съпротивляващият се от  пред хитлеровските войски Смоленск, едва ли не в последният възможен момент. Известно е, че в началото на август 1941 година, колона от 8 камиона се отправя към Вязма (град разположен приблизително на 170 км. на изток от Москва), въпреки че Соловьовският мост бил обстрелван. До близкото село Относово успели да  стигнат само 5 камиона, чиято по-нататъшна съдба остава неизвестна (Вязма, която е на 20 км. на изток вече била превзета от немците).

Въпреки че нищо, с точност,  не се знае за товара, се предполага, че именно тези камиони са превозвали ценностите на Смоленската банка. Смята се, че командването на колоната е достигнало до категоричния извод, че да се преместят банковите съкровища нацяло и да се изнесат от „вязмския котел” вече е невъзможно, и ако книжните пари е могло да бъдат изгорени, то златото и среброто е трябвало да бъде заровено. Като главно доказателство за тази история служи фактът, че след войната в близкото село Относово са намерени много монети изсечени през 1924 година, които далеч преди войната били извън обръщение. Но местонахождението на самото съкровище и до днес е неизвестно.

3. Златото на Колчак

Източник: PhotoXPress

Какво се търси: златни кюлчета

Къде се търси: Омск, Омска област, Кемеровска област, село Тайга

Златото на Колчак е една от най-популярните истории сред днешните търсачи на съкровища. Затова не е странно, че версиите, свидетелствата и посоките на търсене много силно се разминават. Известно е само, че през 1918 година в Омск, адмирал Александър Василиевич Колчак е провъзгласен за Върховен управител на Русия и властта му, като алтернатива на болшевишката, е била подкрепена от по-голяма част от златните резерви на страната. Те били изнесени от белогвардейските войски от Казан, където е бил евакуиран резервът в началото на Първата световна война. Според проверка, на Омския отдел на държавната банка, общата стойност на резерва се оценява на 650 милиона златни рубли. Когато през 1921 година, след поражението на Колчак, златото е върнато на държавата, се оказало, че броят на кюлчетата е по-малък и днес се оценява само на 400 милиона.

Неизвестна остава съдбата на около 250 млн. златни царски рубли. Според свидетелство на естонския войник Карл Пурока, служил в сибирския полк на колчакската армия, на войниците е било наредено да разтоварят златото на гара Тайга, недалеч от Кемеров и да го закопаят. В началото на 1941 година НКВД довело Пурок от Естония, за да помогне на следователите в сибирските им търсения. Направили множество разкопки в целия район, но така и не намерили нищо.

4. Съкровището на Льонка Пантелеев

Източник: PhotoXPress

Какво се търси: златни монети, бижута

Къде се търси: Санкт Петербург; подземията на Александро-Невския манастир, Лиговските катакомби и подобни подземия в центъра на града

Петербургският крадец Льонка Пантелеев става прочут с това, че през ноември 1922 година организира единственото успешно бягство от затвора „Крести”. Освободен от затвора, той решава да поработи ударно и после да избяга зад граница. В продължение на 2 месеца извършва 35 въоръжени нападения с убийства; от жертвите взима пари, верижки, гривни, обеци, пръстени и прочие малогабаритни ценности. Да напусне страната, така и не успял. В нощта на 12 февруари 1923 година оперативни работници го проследяват и го застрелват при ареста. Заграбеното богатство на Пантелеев сякаш се пропаднало вдън земя. В крайна сметка, версията в която са убедени петербургските търсачи е, че накитите са скрити някъде из тунелите на Санкт Петербург. Те продължават да ровят и до днес из многобройните подземни проходи на града. От време на време се натъкват на бандитски тайници за оръжие, шперцове и прочие уреди за кражби, но съкровището така и не е намерено.

5. Златото на парахода „Варягин”

Източник: PhotoXPress

Какво се търси: златни монети

Къде се търси: Владивосток; Усурийския залив, между знака с Трите камъка, планините Варгли и малкият залив Суходол

Пътническо-товарният параход „Варягин”, под командването на капитан Овчиников, собственост на търговеца Алексей Семьонович Варягин, изчезва при корабокрушение в Усурийския залив на 7 октомври 1906 година. Корабът потънал практически мигновено. Успели да се спасят само 15 души, включително капитанът.

В молба към местния генерал-губернатор пълномощник на Варягин помолил, „по силата на изключителни обстоятелства”, да се компенсират превозваните на борда 60 000 хиляди златни рубли, а също така и един „особено ценен товар”. Губернаторът отказал на търговеца, а през 1913 година самият капитан Овчиников направил опит да организира експедиция, която да извади съда на повърхността. Параходът бил открит, но станало ясно, че за да е успешна операцията, ще трябват много повече сили и средства. Първоначално отложили повторната експедиция заради силни бури, после започнала Първата световна война, а после и революцията. След неуспешната експедиция на капитан Овчиников  други опити, да се извади „Варягин”, не са правени.

6. Богатството на граф Ростопчин

Източник: РИА Новости

Какво се търси: порцелан, сребърни и бронзови предмети, картини, гоблени

Къде се търси: имение „Вороново”, 61-ви километър на Старо-клужкото шосе, 37 км, от Околовръстния път на Москва

Имението Вороново, на 37 км. от Москва, по време на войната от 1812 година, принадлежало на генерал-губернатора на Москва граф Ростопчин. За онова време Ростопчин успял да направи от мястото нещо, което съвременниците му наричали „Малкия Версай”. Докарал от европейските столици мраморни статуи, антични вази и произведения на изкуството. При отстъплението, пред влизащите в Москва наполеонови войски, Ростопчин демонстративно запалил своя дворец, заедно с всичките му богатства. Съвременници разказват за странното поведение на генерала в последните дни на отбраната: славещият се със своето гостоприемство Ростопчин не канел никой от щаба в имението си. Подозрителен е и фактът, че Ростопчин даже не се опитал да вземе нищо ценно със своите придворни и селяни. Палежът извършил лично, а в пожара изчезнало и това, което нямало как да изгори – например, мраморните статуи.

Всичко започнало да се изяснява, когато през 1983 година реставраторите открили на мястото дълъг подземен проход с височина два на един метра. Да се стигне далеч по него не могло, защото сводовете се оказали доста слаби и входът бил умишлено затрупан със земна маса, за да се „избегнат нещастни случаи”. Съществуването на подземни тунели във Вороново не буди никакво съмнение, но сериозни изследвания не са правени и до днес.

7. Съкровището на Сигизмунд III

Източник: Lori/ Legion Media

Какво се търси: драгоценности, бижута, злато и сребро

Къде се търси: Московска област, Можайск

Смутните времена винаги се отличават с по-интензивното закопаване на ценности, и немалка част от намерените в Русия богатства се датират именно от смутния XVI и XVII век.

През 1611 година в Москва избухнало въстание срещу полските окупатори, което било жестоко потушено и довело до още по-голямо разграбване на столицата. Дали поляците са възнамерявали да изпратят заграбените богатства на Сигизмунд, или някой от подчинените му е планирал да се разпорежда с тях в Русия, е неизвестно. Така или иначе съкровищата не стигнали дори до Смоленск, а изчезнали по пътя. При това, изглеждало че има точни указания за местонахождението на богатствата: ценностите били закопани на 650 метра от гробището Николай Чудотворец Лаптновски, което се намира на брега на река Хворстянка. Проблемът е в това, че никой днес не знае с точност, какво е това гробище, а под даденото географско определение попадат твърде много места. Изследователите се обединяват около мнението, че трябва да се търси около днешния Можайск. 

8. Съкровището на Наполеон

Източник: РИА Новости

Какво се търси: старо оръжие, позлатеният кръст от камбанарията на Иван Велики, сребърни полилеи, свещници, брилянти, злато на кюлчета и монети

Къде се търси: Смоленска област, село Семлево, Семлевско езеро

Когато през 1812 година френският главнокомандващ взел решение да напусне пленената столица, войските му се отправили по Стария калужки път, но руските войски преградили пътя и принудили неканените гости да отстъпят по Стария смоленски път. Известно е, че Наполеон е имал два обоза: така наречения златен (със скъпоценните вещи от Кремъл) и железен – с колекции на древни оръжия. Докато отстъпвала, наполеоновата армия започнала да изоставя взетите със себе си богатства.

Руските търсачи на съкровища смятат, че ценностите са били потопени в едно от езерата в западната част на Смоленска област. В различни времена са правени няколко опита да се изследва местността. В началото на 60-те години, например, на езерото отиват комсомолски отряди, но без да постигнат някакъв резултат. Днес, повече от всякога, се организират експедиции до Семлевското езеро, защото преди няколко години геофизиците установяват във водите му има повишено съдържание на злато и сребро. 

}

9. Библиотеката на Иван Грозни

Източник: Lori/ Legion Media

Какво се търси: 800 тома редки византийски книги

Къде се търси: Москва, Вологда или Александров

Легендарната колекция от книги и документи, чиито последен собственик се явява руският цар Иван IV Грозни, до ден днешен занимава умовете на десетки хиляди търсачи на съкровища по целия свят. По мнението на историците библиотеката е много голяма: 800 редки тома редки и ценни книги, сред които историята на Тит Ливий, „Енеида” на Вергилий или комедиите на Аристофан. Още през 1601 година, според архивите на Ватикана, за да я търси е изпратен полският посланик Лев Сапега – оттогава ловът за библиотеката не е спирал. Съгласно разпространената легенда, библиотеката първоначално е принадлежала на византийския император и е събирана в продължение на няколко века. След падането на Константинопол книгите са преместени в Рим, а после попаднали в Москва, в качеството на зестра на византийската принцеса София Палеолог, която се омъжила за Иван III, предшественика на Иван Грозни. Има повече от 60 версии за местонахождението на Библиотеката, но сред тях се открояват три най-вероятни: подземията на град Вологда, северната резиденция на Иван Грозни; Александровска Слобода, а също така Москва и нейните околности (Кремъл или Коломенското имение).

10. Златото на Степан Разин

Източник: РИА Новости

Какво се търси: купчина златни и сребърни монети от XVII век

Къде се търси: чифликът Песковатка, Городищенский район, Волгоградска област

Съкровището на водача на най-голямото въстание в допетровска Русия – Степан Разин, е скрито в могила край село Песковатка, в днешния Городищенски район. Казват, че малко преди смъртта си, донският казак Степан Разин, докарал по „голямата вода” в селото лодка, догоре натоварена със злато и сребро. Когато водата се отдръпнала, той засипал лодката с пръст. За да запомни мястото Разин собственоръчно посадил на появилата се могила върба. Скоро, обаче, казакът бил пленен, така че нямало кой да каже на царските търсачи точното място на „върбовото съкровище”, а самият той, по никакъв начин, не издал мястото. От тогава насетне местните жители, както и други търсачи, преровили не малко песковски могили,  изсекли не малко върби, но заветната разинска върба, така и не намерили.

11. Семейните драгоценности на Романови

Източник: Lori/ Legion media

Какво се търси: Сандъче с украшенията на императрица Александра Романова, шпаги и кинжали на императора Николай Романов

Къде се търси: Домът на Константин Печакос, град Омск, Сибир

Последният руски император Николай Романов, въпреки че се отрича от престола, остава един от най-богатите хора за времето си: на заточението в Тоболск му позволяват да вземе със себе си фамилните драгоценности. Но, докато е там, сваленият цар, видимо предчувстващ трагичната си съдба, разделил донесените съкровища на три части и ги дал на своите верни хора. От дома на тоболския губернатор, където е задържано царското семейство, ценностите били изнесени и скрити на сигурно място.

По-късно чекистите узнали къде е част от скритите скъпоценности на Романови и по различно време конфискували два от пакетите. Съдържанието им, 197 предмета на обща стойност три милиона рубли, впоследствие било похарчено за покупката на продоволствени стоки за Русия.

Най-голямата загадка остава третият пакет, който още не е намерен. Според някои сведения, пакетът, който съдържал сандъче с украшенията на императрицата и семейните златни шпаги и кинжали на императора, бил предаден от началника на царската охрана Кобилински на жителя на Омск - Константин  Печакос, който го отнесъл в своя град.

Този епизод също не убягнал от вниманието на чекистите. Когато Константин Печакос отказал да каже на съветските власти, къде са царските ценности, те дълго и продължително измъчвали него и жена му, но той така не проронил и дума. Печакос не отричал, че наистина е скрил сандъчето, но бил дал честна дума на полковника, а значи и на господаря, и нямал право да я наруши.

Домът на Печакос бил обискиран няколко пъти от мазето до керемидите, но така и не се намерило нищо.

12. Короната на Емелян Пугачов

Източник: Getty Images/ Fotobank

Какво се търси: златна корона, инкрустирана с брилянти

Къде се търси: Котелниковския район, Волгоградска област

Короната на Емелян Пугачов, самозванецът, самообявил се за цар Петър III в Смутното време, не престава да вълнува днешните търсачи на съкровища. Според местните предания невероятно красивата корона на Пугачов, обсипана с брилянти, била скрита от вожда на селските метежници в една могила близо до село Пугачовско в Котелниковския район на Волгоградска област. Именно с тази корана Пугачов се самопровъзгласил за цар Петър Трети, преди да започне да се готви за поход към Москва.

Въстанието на Пугачов покривало огромна територия и било съпроводено с ограбването на помешчици. През целия път бунтовниците заравяли заграбените съкровища. За това дава косвено свидетелство фактът, че войската му често била разбивана, но след всяко оттегляне Пугачов отново успявал да събере многобройна армия, което навежда на мисълта, че го отривал и използвал за попълване на войската.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"