Чантаджийска еволюция

В държавния апарат се планира поредния секвестър*. Министерството на финансите предлага да се съкрати техническият персонал: секретари, деловодители, архивисти, сътрудници от административните и счетоводни служби…

Ще им бъде отнет статутът на държавни служители, и ще бъдат пренаети на срочни договори. Това трябва да е първият етап от програмата „Усъвършенстване на системата за материална мотивация на държавните служители”. Реализацията на втория етап ще продължи от 2013 до 2018 година. Той включва увеличение на заплатите на чиновниците от всички нива. Според идеята на Министерството на финансите, през 2018 година средната месечна заплата на държавните служители трябва да достигне 77 хиляди рубли.

Опити, да се съкрати държавният апарат, се правят регулярно. През 2010 година Дмитрий Медведев намали президентската администрация със 100 души. За това, че щатът на държавните чиновници е прекомерно раздут, нееднократно предупреждава Владимир Путин. Той обърна внимание на следния парадокс: броят на служителите уж се съкращава, а разходите за тяхната издръжка растат. Например, броят на регионалните чиновници през 2009 година е намален с 4%, а разходите за издръжката им са нараснали с 6%.

Отдавна се забелязва: колкото и да се съкращава руският държавен апарат, той постоянно се разраства. Расте броят на зам.министрите и ръководителите на федерални агенции. Тук и там се появяват нови отдели. Целесъобразността, за откриването на нови щатни бройки и чиновнически структури, всеки път е убедително аргументирана. Но идва време – и се намират също толкова сериозни причини за съкращения и закривания.

Впрочем, когато се замисляше административната реформа, никой не каза, че промяната в броя и разместването на длъжностните лица, делението на ведомствата  на правоустановяващи (министерства), правоприемащи (агенции) и контролно-надзорни (служби) са самодостатъчни мерки. Беше ясно: структурните новации са само първоначално условие за привеждането на държавната машина в нов, по-ефективен режим на работа. Организационният хаос, който възниква поначало, само потвърди, че „чантаджийската революция” е невъзможна – живият живот не се помества в умозрителните схеми и конструкции, колкото и съвършени да изглеждат на нивото на кабинетните сметки.

Това, на което сме свидетели днес, е по-скоро – „чантаджийска еволюция”. Но, както обикновено, се наблюдава разрастване на държавния апарат. Разрастване, въпреки стратегическия замисъл, но в пълно съзвучие със закона на Паркинсон: чиновникът умножава чиновниците.

И ето още един опит да се оптимизира държавният апарат. Става дума, разбира се, не толкова за съкращаване на техническия персонал. Въпросът е в повишаване на властовата ефективност. Реорганизацията на едни или други структури, намаляване броя на сътрудниците – това са само част от начините властта да стане по-ефективна. Но и в това е целият виц – сценариите за апаратни преобразувания се пишат от същите тези чиновници. Тоест, самите те, по никакъв начин, не биха се поставили в ролята на обект на тези преобразувания.

Готова ли руската бюрокрация да се саморазформирова – това е въпросът. В крайна сметка не е толкова важно колко чиновници има в Русия (по процент на длъжностни лица на федерално ниво спрямо останалото население в страната, колкото и да е трудно да се повярва, нашата страна е след Европа и Съединените щати). По-важното е друго – каква е тя, родната ни бюрокрация. И преди всичко – какво е качеството на предоставяните на населението административни услуги. Регистрации, паспортно оформление, издаване на всякакви справки и разрешителни – по това, как чиновниците се справят с тази рутинна работа, може да се съди доколко ефективен, като цяло, е държавният апарат. И същевременно да се получи представа за степенна на неговата корумпираност.

Трябва да отбележим и друго. Властта, на всички нива, страда от остър кадрови дефицит. Няма нови източници за попълване на управленския корпус. Дълги години има два основни източника – Санкт Петербург и силовите структури. Ясно е, че тези кадрови резервоари не са бездънни. Не достигат квалифицирани кадри за заемане, не само на министерски длъжности,  но дори на постове на общинско ниво. А днешната система, на назначения на ръководни постове, много напомня на „подбор и подреждане на кадрите”, на онези незабравими правила, по които се формираше съветската номенклатура.

Една от причините за кадровия застой в органите на властта е липсата на конкуренция. Нормална конкуренция между професионалисти. Всъщност такава няма. Понятието „пазар на труда” не е разпространено в сферата на държавното управление. Даже административните преобразувания понякога копират съветската практика. Същността й е известна: реорганизация на управлението, по правило, се прави тогава, когато трябва да се премести голям началник. Когато някой трябва да се понижи или уволни, или когато друг, точно обратното, трябва да бъде възнаграден с висок пост.

Административна реформа са се опитвали да правят, едва ли не, всички родни ръководители – всеки в своето време. Такава задача си постави и Владимир Путин, като отбеляза, че „колосалните възможности на страната се блокират от тежкият, тромав и неефективен държавен апарат”.

Както показва многовековният руски опит, отчасти запечатан в творбите на Гогол и Шчедрин, държавният апарат у нас не се поддава на реформиране. Съкращенията на щата неизменно водят до това, че чиновниците не стават по-малко, а повече.

*Секвестър – В правото – забрана или ограничение, налагани от държавната власт, за използване на определено имущество и разпореждане с него.

"Российская газета". Всички права запазени.