Спортно продължение

„Влязох във висшата лига и на шоубизнеса”

Бившият вратар на националния отбор по футбол – Руслан Нигматулин, преди три години се преквалифицира на диджей. Неговите композиции започнаха да заемат водещи места в класациите и самият той стана модна светска персона.

Защо решихте да се занимавате с музика? 

Никой никога, дори като дете, не ми е казвал с какво да се занимавам. Решавал съм всичко сам и считам, че това е най-главното достижение в живота на човек, да може да се занимава с това, което му харесва.

Доволни ли сте от начина, по който се развиват нещата ви в шоу-бизнеса? 

Ако трябва да се направи сравнение с футбола, то аз извървях пътя от нисшия дивизион до висшата лига.

А като заплащане? 

Ако трябва да съм честен, има още към какво да се стремя. До хонорарите на Мадона още е далеч, но именно това съм си поставил за цел.

Продължават ли да ви възприемат като футболист или само като модерен диджей? 

Днешната младеж, която ходи по клубове, дори не знае, че някога съм се занимавал с футбол.

Когато започнахте да се пробвате като диджей, смятахте ли че това е просто хоби или веднага ви стана ясно, че с ще си изкарвате хляба с него? 

Безусловно, първоначално не мислех, че диджейството ще ми стане основно житейско занимание, но наистина така се случи! Започнах с ремиксове, завоювах си място в борба с конкурентите. Сега всичко си пиша сам, а когато твоята композиция заеме високо място в известна класация си е високо признание.

Завинаги ли си отиде футболът от вашия живот?

Защо да си отива? Наскоро играх за ветераните на „Спартак” в мач с „Барселона”. Въпреки че професионално никога повече няма да се занимавам с него. Трябва да си зает с едно нещо, и да го правиш на високо ниво.

„Не съжалявам, че спортът си отиде от моя живот” 

През 1995 година Ирина Станкина става световен шампион по спортно ходене. След като напуска активния спорт през 2007, започва работа в системата на МВР и не съжалява за направения избор.

Нямахте ли възможност да останете в спорта?

Предложиха ми да стана детски треньор, но тази работа не ми беше по душа. Не можех да намеря подход към децата, а и въобще, треньорската работа не ме влечеше. Половин година, след като прекратих с тренировките, дойде предложение от МВР.

А с какво се занимавате там?

С психологическата подготовка на служителите.

Доволна ли сте от сегашното положение, от финансовото си състояние?

Да, всичко е наред. Периодът на адаптация беше тежък. Но успях да го преодолея. Разбира се, отначало ми беше обидно, че не останах в спорта. Днешните спортисти приключват кариерата си като осигурени хора. Но новата работа ме увлече, запознах се с много хора и разбрах, че това е което искам да правя.

„Нужен си дотогава, докато можеш да се състезаваш” 

Световната вицешампионка, и бивш рекордьор на Русия по висок скок, Марина Купцова, след края на своята кариера, открива себе си в дизайна на дрехи и обувки, по който се увлича след тежка травма.

Колко болезнено беше оттеглянето ви от спорта?

Малко са спортистите, ако нямат някакви сериозни травми, които приемат спокойно решението за оттегляне. Особено тези, които познават вкуса на голямата победа. Това усещане дълго не те напуска. Получих травма преди олимпиадата в Атина през 2004 – скъсване на ахилесовото сухожилие. Бях принудена набързо да се лекувам, защото, за съжаление, в нашата страна спортистът е нужен дотогава, докато може да се състезава. Това бързане, след време, доведе до проблеми с гръбнака. В някакъв момент, когато за части от секундата краката ми буквално се парализираха, ми просветна: време е да се оттегля.

Какви бяха вариантите за по-нататъшни занимания?

Различни, в това число и не свързани със спорта (имам две висши образования, едно от които е икономическо). А всъщност всичко се случи по една случайност. Заради травмата ми беше доста трудно да си намеря подходящи обувки, трябваше да са с много специфична форма. Хрумна ми една мисъл – може да се захвана с обувен дизайн. Като дете ходех в художествена школа, така че имам навика да рисувам. И всичко тръгна. Намери се фабрика, която да реализира моите идеи. Дойдоха първите поръчки.

Получавали ли сте предложения за серийно производство?

Веднъж пуснахме една серия – наистина, с някои изменения, които са по-близки до масовия вкус. Но после моите постоянни клиенти изразиха желание да имат единствено уникални модели. Затова сега се занимавам само с авторски неща. Цената зависи от много фактори, на първо място от стойността на материалите. Например, обувките се получават от порядъка на 10 хил. рубли (250 евро) и повече за чифт.

"Российская газета". Всички права запазени.