Лидерът на руския национален отбор по художествена гимнастика – Евгения Канаева

Когато била малка, Евгения Канаева много обичала усмивката на принцеса Даяна и събирала плакати и лепенки с изображението на „кралицата на сърцата”. Днес самата Канаева е обект на подражание – красива, целеустремена, успешна, желана. Малките момиченца се тълпят около нея и повтарят, като омагьосани, „Женя! Женя!”, докато й подават снимки и тефтерчета за автограф

17-кратната световна шампионка по художествена гимнастика е представила Русия на олимпийските игри в Лондон и отново смае публиката, както и в Пекин през 2008 година, само че с абсолютно нова програма. Канаева е убедена: „Ако един спортист спре да се развива – няма да има успех. Необходимо е да превъзмогваш умората и да гледаш напред, само така може да станеш професионалист от висока класа”.

Догодина Канаева може да отбележи юбилей – 10 години в големия спорт. Пътят на състезателката към успеха е толкова стремителен и ярък, колкото са и нейните изпълнения.

В семейството й е имало достатъчно спорт: бащата – съдия по гръко-римска (класическа) борба, майката – Светлана Канаева – майстор на спорта по художествена гимнастика, приключила кариерата си на 18 години заради травма на гърба. В омската школа по художествена гимнастика, обаче, не я отвели родителите й, а бабата, която просто обичала гимнастиката. Упоритостта на Женя не познавала граници. Вечер в опразнената зала, тя отново и отново продължавала да изпълнява сложни елементи. А в края на уморителната тренировка с чувство изпълнявала цялата програма от начало до край – заради баба си.

Източник: ИТАР-ТАСС

Не минало и без фактора късмет. В Омск Женя тренирала заедно с бъдещата сребърна медалистка от олимпиадата в Атина – Ирина Чашчина, под ръководството на нейния треньор Вера Щелбаумс. Треньорката казва за своята възпитаничка: „Съществува мнение, че  «Канаева е Чашчина и Кабаева в едно». Женя наистина има физическите данни на Алина Кабаева и упорството и целеустремеността на Чашчина. Аз съм треньор с дълга практика и мога да ви кажа, че талантът не решава всичко. Основното в Женя е трудолюбието”.

Любопитно е, че своята първа международна награда като девойка Евгения Канаева печели в Япония през 2003 година, когато се състезава за Газпром в клубния шампионат на планетата - Aeon Cup. По това време я забелязва и старшият треньор на руския национален отбор по художествена гимнастика Ирина Винер, която я кани да тренира на базата на отбора, в учебно-тренировъчния център „Новогорск”, където по това време царства Алина Кабаева.

В нашия национален отбор никога не е имало недостиг на кадри, затова дебютът на Канаева при възрастните се състоял едва след четири години - на европейското първенство в Баку. Заради сериозна травма в турнира не участвала Кабаева и в последния момент включили в основния състав Женя, заедно с Вера Сесина и Олга Капранова. Винер поверила на младата гимнастичка само едно изпълнение – с лента. На финала Канаева надиграла всички опитни конкурентки и спечелила „златото”.

На олимпидата в Пекин Канаева вече е лидер на руския национален отбор. Тя печели „златото” в многобоя с невероятните 3.5 точки. Изглеждало, че такъв стремителен възход на Олимп е невъзможно да бъде достигнат от друго подобно изпълнение.

Източник: РИА Новости

Канаева извежда художествената гимнастика до ново равнище. В пост-олимпийската година тя, както никога, блести на стълбицата на победителите: пет златни медала на шампионата на Европа в Баку, цялото „злато” на световното първенство в Тайван и на Универсиадата в Белград, където Женя е призната за „героиня на игрите”. И накрая, шест победи на световното първенство в японския град Мие. Рекордът, установен през 1992 година от друга рускиня Оксана Костина (пет златни медала), е счупен. Канаева става първата състезателка, която на един отделен световен шампионат по художествена гимнастика успява да вземе толкова златни награди.

След като слиза от поредния пиедестал, Канаева мигновенно забравя за своите победи и продължава да доказва, че е най-добрата на планетата. И за това не може да й попречат нито промените в правилата, нито травмите – нищо. Дори при тези редки случаи, когато не успява да спечели, Женя използва ситуацията, за да отработва допълнително неуспешните елементи.

На 16 октомври 2011 година, финал на Гран При по художествена гимнастика в чешкия град Бърно, Евгения Канаева получава абсолютното признание на съдиите – 30 точки за упражнение с лента при 30 точкова система на оценяване

Така на световното първенство в Москва през 2010 година, заради грешки в квалификациите Женя не попада на финала с лента, а на въже остава едва втора. „Разбира се, безумно се разстройвам, но не от това, че аз не печеля. Точно обратното, аз винаги се радвам за другите момичета. Те много работят и също като мен са достойни за победата. От друга страна, виня себе си за това, че съм подвела хората, които са вложили толкова много в мен”, казва Женя. „На олимпиадата в Пекин още при първото излизане на квалификациите на въже изпуснах предмета. Но така или иначе успях да вляза във финала с най-много точки. Това, видимо, трябваше да се случи, за да бъда по-внимателна в най-важния ден и да не допусна тази грешка. Това е знак на съдбата, знак, че си минал изпитание, станал си по-силен”.

На олимпиадата в Лондон Евгения Канаева отново пренаписа историята и стана първата в историята двукратна олимпийска шампионка по художествена гимнастика в индивидуалния многобой.

Но независимо от всички свои отличия, състезателката не заболява от звездна болест. Тя, както и преди, както много години назад, може по-дълго от всички да остава в залата, за да подчини непокорния предмет.

„Когато тренирах, побеждавах, не мислех за тази страна на медала – за награди, подаръци, покани за шоу-предавания и светски приеми.  Понякога, разбира се, е тежко. Всеки ден, по 8 часа си в залата. Но аз се влюбих в гимнастиката. И това е делото на моя живот.” – разказва Женя.

  

Наградите на Евгения Канаева:

 

Финал за Световната купа Бенидорм 2008 – 3 златни медала

Олимпийски игри в Пекин 2008 – златен медал (индивидуално изпълнение)

Световно първенство Мие 2009 – 6 златни медала

Световно първенство Москва 2010 – 4 златни медала, 1 сребърен

Световно първенство Монпелие 2011 – 6 златни медала

Олимпиадата в Лондон 2012 – златен медал (индивидуално изпълнение) - Канаева става  двукратна абсолютна шампионка

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"