Самбо: руското тайно оръжие

Бойното изкуство „самбо” е съкращение от фразата „самоотбрана без оръжие”. Именно така може да бъде определено бойното направление, в което се съчетават както удари, хвърляния, подсечки, така и обезоръжаване на противника. Президентът на Международната любителска федерация по самбо (ФИАС) Василий Шестаков за олимпийските перспективи на един от популярните спортове

Депутат от Държавната Дума, Василий Борисович Шестаков е един от четиримата руснаци, избрани за президент на Международната спортна федерация. Заслужил треньор, майстор на спорта по самбо и по джудо

Много популярното в Русия и в бившия СССР самбо беше напълно непознато за останалия свят. Но през последните пет години в САЩ тази тенденция започна да се променя с появата на ултрапопулярните в момента смесени бойни изкуства (свободни боеве) – вид единоборство, където убедителни лидери са възпитаниците на бойното самбо.

Самбото се появява на бял свят през 20-те години на ХХ век за бойно обучение на червеноармейците. То е създадено от Виктор Спиридонов и Василий Ощепков. В новия вид борба те включили най-доброто от каратето, джудото, и дори от монголските единоборства.

Василий Борисович, колко страни членуват във ФИАС?

Днес – вече 83.

Защо тогава нашето родно самбо не е включено в олимпийската програма? Нали за да се получи признанието на МОК са достатъчни и петдесет федерации.

В действителност не всичко е толкова просто, колкото изглежда. Не толкова отдавна Владимир Владимирович Путин каза на откритото Европейско първенство по боеве без правила: „Народите на нашата страна имат различни видове борби. Но в най-новата ни история, в основата на всички наши единоборства е самбото. Аз мисля, че е дошло времето, когато самбото трябва да стане олимпийски спорт“. За нас е ценно изказването на премиера, който е започнал като самбист в Ленинград и става шампион на града.

Ето защо въпросът трябва да се придвижи. Знам, че и със суровия президент на МОК Жак Рох вече сте водили преговори за това.

Срещнах се с Жак Рох в Дубай, и той по принцип одобри идеята самбото да се включи в олимпийското семейство.

Тогава какъв е проблемът?

Нека ви изясня ситуацията. Придвижваме се. Първото стъпало за нашата федерация – това е да бъде призната от МОК в качеството си на „временно призната Международна федерация“. Имаме основание да вярваме, че тази процедура може да приключи. И не бързайте, след това тече двугодишен период, през който ФИАС трябва изключително точно да изпълнява всички изисквания на МОК по отношение на Международните федерации. Ако всичко мине благополучно, ще минат две години и след изтичане периода на временното признаване, по препоръка на Изпълкома на МОК, на сесия ще се вземе решение: да се предостави ли на ФИАС пълно признание или не.

Самбистите трябва да се запасят с търпение. А ФИАС – да работи и пак да работи.

А ние какво правим? Развиваме самбото в различни региони на света, отчитайки тяхната специфика. В Европа самбото е популярно, в азиатските страни нещата също вървят добре. Но трябва същото да се случва и в Африка, и в Южна Америка. На някои страни трябва да се помогне финансово, в други трябва да се изпратят наши специалисти: сега е приета такава програма. Разбира се, провеждаме срещи с ръководителите на НОК, за да получи самбото по-скоро тяхното признание. Трябва да надхвърлим тази цифра – 50, и тогава ще изпълним основното изискване на МОК – петдесет държави от три континента развиват нашия вид спорт. В Пекин се проведоха първите световни игри по единоборства СпортАкорд (в състезанията участваха състезатели от 35 страни), и самбото се ползваше с огромна популярност сред зрителите. Залата беше препълнена, а след руското тайно оръжие, шампионът по бойно самбо Фьодор Емеляненко, хората ходеха на тълпи. Бойното самбо е любимо в Азия и Америка: неговите представители са победители в състезанията по бой без правила.

Василий Борисович, за треньор на нашите момчета бе поканен добър италиански специалист, шампионът по джудо от Олимпийските игри в Москва Ецио Гамба. Но аз не съм убеден, че чуждестранен треньор, даже и квалифициран, ще разбере руснака. А и засега резултатите от работата на италианеца с нашия отбор са плачевни.

Ако каним треньор по кърлинг, какъвто никога в Русия не е имало, или по шорттрек, то това може и да донесе полза. Но във видове спорт, където сме били първи, имали сме водещи позиции... А ако пак става въпрос за джудото, то ще ви кажа откровено и с болка: измежду нашите няма кого да изберем. А какво Гамба? При него, в Италия, с джудо се занимават ограничен брой спортисти: там той води по 5 – 6 човека от категория, взима ги и ги подготвя. Опитва се да пренесе същия принцип и в Русия. Но у нас преди основите бяха други: за място в „сборная“ за всяка категория се бореха по 10 души, понякога и повече. И най-добрите отиваха на европейско, на световно – и печелеха. Тогава най-важното беше да не сгрешиш, да определиш най-силния. А днес тези най-силни ги търсим сред същите тези петима.

A вие убеден ли сте, че ще достигнем олимпийско лидерство?

Много трудно е да се гадае. Но по данни на националната федерация, със самбо в Русия се занимават 410 хиляди души. В нито една страна няма такова количество редовно трениращи, убеден съм, няма и да има, дори и да се сбъдне мечтата за олимпиада. Резервът е огромен. Както японците са родоначалници на джудото, така и ние сме родоначалници на самбото, и можем не само да поддържаме челни позиции, но и да ги запазим.

Все пак, за колко медала ще спорят самбистите?

Засега това е въпрос, който се дискутира. В различните видове борба непрекъснато се променя броят на медалите, за които се спори. Ще го обсъждаме, когато самбото стане член на олимпийското семейство. 

"Российская газета". Всички права запазени.