Този спомен е безценен за нас

Дъщерята на Юрий Гагарин разказва за това, какъв човек е бил баща й

При всичките сравнения и образи, които съпровождаха и съпровождат името на Юрий Гагарин – Колумб на Вселената, пионер на Космоса, посланик на земляните, за вас той преди всичко е баща. На 9 март се чества неговият рожден ден. Какво правите обикновено на тази дата в семейството ви? 

На рождения ден на баща ми обикновено още сутринта отиваме до Кремълската стена, за да положим цветя на мястото, където се смята, че той е погребан. Събираме се цялото семейство и приятелите ни, за да си спомним за татко и да го поменем.

Какви епизоди са се съхранили в паметта ви? Случва ли се с годините изведнъж да ви изплуват нови „образи от детството”?

В паметта ми са се запазили достатъчно много епизоди – няма как да разкажа за всички тях. Основно съм запомнила моментите, когато татко имаше свободно време и го прекарваше с нас. Това обаче не се случваше често, тъй като освен службата той имаше и много обществени задължения наред със следването в академията „Жуковский”. Всяка сутрин, преди да тръгне на работа, той записваше в дневника си събитията от предния ден, а вечерта сядаше пред учебниците и правеше домашни и проекти, които бяха необходими за зачотите и изпитите. Той не обичаше измамата под каквато и да е форма, включително до най-дребните неща. Никога не наказваше грубо, не ни е вдигал ръка, но можеше така да каже и обясни, че да запомниш за цял живот.

Източник: АР

Има ли някакво място в Звездното градче или някъде другаде, което баща ви да харесваше изключително много и където той да обичаше да ходи заедно със семейството си?

Аз не помня някакво определено място, където татко да е обичал да ходи специално. Той обожаваше природата. Ако имаше свободна неделя, ние често отивахме в гората за гъби или просто да се поразходим. Обичахме да се возим на катера (бяха го подарили на татко в Швеция) и да ходим на пикник на Химкинското водохранилище. Бяхме заобиколени от компанията му от приятели космонавти – някои бяха вече летели в Космоса, а други се подготвяха за това.

Мисля, че особено значение за татко имаше Бородинското поле. Няколко пъти ние двамата бяхме там на път за баба – неговата майка, в Гжатск. На полето татко беше особено замислен и тъжен. Той ми разказваше за войната от 1812 година и за кървавите събития, свързани с Бородино. За нашата победа, за славата на руското оръжие, за доблестта, храбростта и мъжеството на защитниците на родината. Също така по пътя за Бородино той ми пееше песента „Кажи ми, чичо, нали ненапразно...”

Той не декламираше стихотворението, а го изпълняваше като песен?

Да. Той имаше чист глас и пееше много музикално. Татко имаше прекрасен слух: като млад беше свирил на тръба в оркестър.

Къде и кой от паметниците на Гагарин ви се струва най-удачен ?

Всички паметници носят достатъчно символичен характер, затова е трудно да посоча някой конкретно. Сред най-удачните е бюстът в Алеята на героите на Космоса и направения от Кербел.

Музейни работници и изследователи от Смоленск проследиха много дълбоко корените на вашето семейство по линия на баща ви – те откриха предци даже в Костромска губерния. От къде идва семейството ви по майчина линия? Какви са били родителите на Валентина Ивановна?

Родителите на мама са били от т.нар. дребна буржоазия. Баща й – Иван Степанович Горячев, родом от Оренбург, цял живот е работил като готвач. Според отзивите той е бил майстор в занаята си. Канили са го даже да работи в Комбината по обществено хранене на ЦК на партията. Нашата баба Варвара Семьоновна е била родом от Рязанска област. Тя се е занимавала с дома и възпитаването на децата. Те са имали шест деца – три момчета и три момичета. Мама е била най-малката. Двама от синовете – най-големият Алексей и най-малкият Михаил, са загинали във войната, а средният – Иван – е воювал в Далечния изток и се е върнал у дома.

Космонавт е семейна професия

 

Първата в света космическа династия, както и първият космонавт се появяват в Русия. През пролетта на 2008 година летецът-космонавт Александр Волков изпрати от Байконур в МКС своя син Сергей Волков. През октомври, след успешна шестмесечна експедиция, го посрещна заедно със сина на американския астронавт Оуен Гериот Ричард, който беше в МКС на кратковременна експедиция. 
На 9 март 2009 г., в деня на 75-годишната от раждането на Ю.А. Гагарин, Сергей Волков заедно с баща си посети родното място на първия космонавт на Земята и съгласно установената традиция направи отчет пред съгражданите му.
През май същата година излетя в орбита Роман Романенко – синът на летеца-космонавт Юрий Романенко.

Кой от приятелите и колегите на баща ви се оказа наистина близък на вашето семейство и ви е подкрепял, когато останахте без Юрий Алексеевич?

В първия отряд на космонавтите всички бяха достатъчно задружни, но татко обединяваше компанията. Те се събираха и отбелязваха общите празници у нас вкъщи. Нашият дом бе винаги пълен с гости – таткови колеги и други хора, с които той се срещаше по различни въпроси. След гибелта му най-близки до нашето семейство бяха и си остават космонавтът Владимир Александрович Шаталов и неговото семейство. Сред космонавтите от първия подбор татко се отнасяше с голямо уважение към Павел Иванович Беляев и Владимир Михайлович Комаров. Гибелта на Комаров, чийто дубльор беше татко, му причини огромна болка. Той го преживя тежко и успя да постигне в свидетелството за смърт да бъде посочена истинската причина, а не просто някакво си битово произшествие, както мислеха да направят властите.

Татко имаше особено отношение и към Сергей Павлович Королев, когото той наричаше „космически баща”. Смъртта на Сергей Павлович беше истински удар за баща ми. Той много тежко я преживя.

С какво според вас, се отличават децата на космонавтите от връстниците си?

Нямам представа за децата на съвременните космонавти, но в наше време ние по нищо не се отличавахме от другите: ходехме на училище, след часовете прекарвахме заедно свободното си време.

Известната фамилия, наследена от бащата, помага на едни в живота, а на други им пречи и им създава проблеми. Как е при вас?

Не мога да отговоря еднозначно, но със сигурност тя ми налага определени задължения. Тя ме кара да бъда по-отговорна, по-внимателна, понякога изисква да обмислям всяка своя дума. Защото ако на някой не му обърнат внимание на грешката, то на човека с известна фамилия задължително ще му я припомнят. Като цяло хората се отнасят положително. По-възрастните си спомнят за 12 април 1961 година, понякога разказват за срещите си с Гагарин, ако са се срещали. Младежите често питат: „А вие наистина ли сте му дъщеря?” На мен ми е приятно, че паметта за баща ми се предава и чрез мен.

Когато бяха свалени много от табута, не възникна ли желание у вас да се запознаете с материалите, които разкриват истината за обстоятелствата за смъртта на баща ви и полковник Серьогин?

Аз имам достатъчно информация за това, а допълнителните технически подробности няма да внесат кардинални промени, нито пък ще върнат татко при живите.

Какъв път избраха за себе си внуците на Юрий Гагарин? Къде живеят, с какво се занимават?

Дъщерята на Елена, Катя, завърши Историческия факултет към МДУ „Ломоносов”, следва аспирантура и работи в структурата на музеите на Кремъл. Моят син Юрий е студент във факултета по държавно управление към МДУ.


PS. Галина Гагарина преподава икономическа география в в университета “Плеханов” , има научни трудове, както и е автор на учебници по регионална икономика, разпределяне на производствените сили и природно
ресурсния потенциал.

 

За половин век след полета на Юрий Гагарин, около 500 души са били в космоса. Тази цифра не изглежда голяма – всичко на всичко по десет души на година от всички космически държави. Имайки предвид, че много от професионалните космонавти и астронавти са извършили по два-три, а някои дори по четири-пет и повече полета, общото количество на излезлите в орбита хора е около 1100 души. Към пролетта на 2011 година на космодрумите на Русия (СССР), САЩ и Китай са изпълнени около 280 пускания на пилотирани космически апарати с екипаж на борда. Само от Байконур по програмата „Интеркосмос”, на кораби „Сьюз” са стартирали представители на Украина, Беларус, Казахстан, Афганистан, България, ГДР, Унгария, Куба, Монголия, Полша, Румъния, Сирия, Чехословакия. След астронавтите от САЩ и Европейската космическа агенция, както и тайконавтите от КНР, за космоса са се приготвили японските утюхикоси, индийските гаганавти, турските чекмени, иранските фазанаварди, малазийските анкагасавани. На тази опашка са и гражданите на Бразилия, Индонезия, Канада и други страни, които създават или вече са създали свои кораби.

"Российская газета". Всички права запазени.