Какво да се прави с Петербург

Или да не се строи въобще нищо ново, или да се строят небостъргачи – и двете стратегии водят до задънена улица. Засега властите тихомълком прокарват своите решения, а защитниците на града се борят за съхранение на автентичния му облик

Първото, което забелязва всеки гост на Петербург, особено ако се интересува от архитектура, дизайн и въобще от актуалната ситуация, е отсъствието на съвременна архитектура.

Това предизвиква недоумение, но като цяло не е особено опасно, при условие историческият център да се запази в оригиналния си вид. Всъщност, в най-голяма степен, точно заради него идват хората тук. Преди всичко, за да видят великолепието на старата имперска столица, основана от Петър Велики. И много малко от туристите са наясно с борбата, която водят гражданите за запазване на автентичния облик на Петербург.

Проблемът на Петербург е очевиден за западните специалисти – трябва да се въведе ред

Специалистите по охрана на архитектурното наследство са друга работа. На лятната сесия на ЮНЕСКО, проведена в Петербург, обединение от организации Save Europe's Heritage, MAPS (Московско общество за запазване на архитектурното наследство) и „Жив град” представиха доклад - „Санкт-Петербург: наследство под заплаха”, подобен на тези, които по рано са публикувани за Москва и за Самара.

Архитектурният наблюдател на Times и председател на Save Europe's Heritage Маркус Бини, в своето уводно изказване, спомена това, че градът стои на кръстопът: „От едната страна се чуват сладки гласове, които съблазняват с азиатския модел на развитие, където има малко градоустройствени ограничения, но затова пък има всички условия за шикозност, разцвет и стремителен ръст на строежа на небостъргачи… От друга страна, се чува мощният зов на западната цивилизация и думите на император Август за това, че Рим не е построен за един ден”. „А това води след себе си, не просто необходимост от появата на модерна архитектура, а по-скоро - за съвременна архитектура с деликатно усещане за място”, добавя Бини.

Проблемът на Петербург е очевиден за западните специалисти – трябва да се въведе ред. Историкът Колин Амери набляга в своя доклад на контраста между централните туристически улици и рушащите се, или лошо реконструирани, сгради от съседните квартали. В същото време Адам Уилкинсън, директор на организацията „Световното наследство на Единбург”, предупреждава за прилагане на тактиката за реновация на проблемните квартали, която е доказала своята непригодност в градовете на Европа, които са го правели още в миналото. „Голямото изкушение за администрацията (…) се заключава в предложението към жителите на блокове за по-добро устройване на други места и изселването им в нови квартали, а после да се пристъпи към ремонтиране на старите сгради и тяхната продажба. Това не работи – уверен е експертът – можете да погледнете който и да е британски град, където подобна схема е пробвана след войната, и ще видите сериозни нарушения в нормалното функциониране на града”.

Има неща при които не бива да се отделя методът на създаване от крайният резултат. Ако искаме да реновираме стария град, без да нарушаваме неговата привлекателност, основана на автентичност, има само един начин да го направим. Максимално да съхраним историческите сгради, а ако нещо трябва да се добавя, то трябва да е коректно, без да се скрива, че е ново.

Има добри примери за използването на този подход, които са реализирани в наше време. Например, бизнес центърът Quattro Corti, при който италиански архитекти от групата Piuarch запазиха историческата фасада, а зад нея скриха съвременния дизайн на дворните пространства. За съжаление, това е много рядък пример.

Въобще, в Петербург има малко примери за съвременна архитектура, които могат да претендират за действителна модерност и могат да бъдат показвани в това им качество на западния зрител. Това са проектите на Сергей Чобан, споменатият комплект Quattro Corti, проктите на архитектурно бюро „Витрувий и синове”, намиращи се основно в градската периферия. Изключително малко са градовете, в които броят на жителите е над 5 милиона.

Затова пък примери за други видове архитектура – колкото щеш. Най-ненавистните са тези, които се виждат от Дворцовата крайбрежна улица, зад хотел „Ленинград”(сега „Санкт Петербург”).  Това са жилищните чудовища „Аврора” и „Монблан” – пришълци от крайните квартали, които вече разрушиха историческия пейзаж. Днес опасността от възникване на нови такива обекти не съществува. Дори многоетажната сграда на „Газпром”, гигантски небостъргач, който планираха да построят в Охта, район на границата на историческия център, вече не е такава заплаха за града. Сградата, която беше планирана за строителство до няколко средновековни крепости в Петербург и представляваше риск за историческия изглед на центъра, е преместена в Лахта, на брега на Финския залив.

Въпреки това, безпокойството сред защитниците на града продължава да расте. През август група експерти, сред които известният режисьор Александър Сокуров, се обърна с писмо към губернатора Полтавченко в което предупреждава, че „всички честни професионалисти и специалисти са убедени в неизбежната агресия на колоната спрямо защитените изгледи и насочените зони на възприятие, в това число на силуетите на такива символи на Санкт Петербург като Петропаловската катедрала и Ростралните колони”. Писмото е написано след като Държавният строителен надзор издаде разрешение за първоначалното строителството, което след преместването от Охта, нарасна до 500 метра. Независимо от общественото недоволство, работата по проектирането на небостъргача продължава.

"Европейският град е жив не тогава, когато просто се запазва, а когато се използва, допълва се от архитекти, носители на европейската урбанистична култура"

Опасения предизвикват не само агресията на нови доминанти, несъвместима с облика на Петербург, с градския хоризонт, но и вероятността от неудачна трансформация на самия център. На 20 септември в Петербург беше проведен архитектурен конкурс за реконструкцията на два големи градски участъка – в района на Марсово поле и близо до Нова Холандия. Конкурсът засяга две изключително важни територии и същевременно неговото провеждане предизвиква редица въпроси. Нито професионалното жури, нито сериозно публично обсъждане, нито наградата на победителя. Прилича на безплатна консултация. Прокрадват се подозрения, че се прокарват точно тези стратегии за които предупреждаваше Адам Уилкинсън. Градът не бива да се отвращава сам от себе си.

Струва ли си да се обвиняват само властите за създалото се положение? Да обърнем внимание на характера на дискусията относно пътищата на развитие града, която се води в самия Патербург. Има две противоположни позиции, които не улесняват диалога.  Или нищо ново да не строи, или да се строят небостъргачи – и да се направи от стария Петербург „съвременен мегаполис”, като едновременно се привежда в порядък центърът посредством процес на джентрефикация (градско рециклиране). Всъщност, и този начин за развитие не е подходящ за Петербург. Крайностите, от страна на градските защитници, не са по-малко опасни, отколкото предложения като тези всичко да се срути и да се преустрои.

Градът трябва да се допълва от качествени обекти, създадени на базата на ясни правила на играта както за инвеститорите, така и за архитектите. Например, така, както се планира да се построи квартал „Крайбрежна Европа” на мястото на Института за приложна химия. Авторите на плана Сергей Чобан и Евгений Герасимов, предложиха различни западни и родни архитекти да проектират отделни сгради в рамките на самия проект. Европейският град е жив не тогава, когато просто се запазва, а когато се използва, допълва се от архитекти, носители на европейската урбанистична култура. Наследство има, ще има добра инфраструктура, модерен дизайн – ще има и поток туристи. При това, такъв подход много повече напомня за петербургските градостроителни традиции, отколкото въздигане на глобалистки доминанти или тотално замразяване на центъра, който справедливо се смята за достижение на ленинградските строители.

"Российская газета". Всички права запазени.