Простете, по-малки братя

"Тези, които са със скъпи кожи, ги размножаваме, охранваме, мерим с линийка, след това им сваляме кожите и ги обличаме върху себе си".

Ние ги победихме. Те ни избягват. Те се крият. Ние отначало ги победихме, след това ги изтребихме, след това ги победихме, след това пак ги изтребихме и пак ги победихме. Ние по всички правила окупирахме територията им. Непокорните и едрите ги изтребихме. Покорните и лигавите ги закарахме в кокошарници и кучкарници. Малките и пухкавите ги напъхахме в апартаментите, за да има върху какво да лежи уморената ни ръка. Най-дребните ги изгонихме в мазетата, където те цвърчат и гризат. Тези, които са със скъпи кожи, ги размножаваме, охранваме, мерим с линийка, след това им сваляме кожите и ги обличаме върху себе си. Разбира се, това е грабеж, но ние не смятаме така. Ние смятаме, че е по-важно ние да живеем, отколкото те, защото ние, първо, стигнахме до атома и получихме от него бомба. След това си направихме скоростни автомобили за да стоим в тях в задръствания и на кръстовища. След това ние... Какво още... Непрекъснато си общуваме един с друг по телефона, от това заедно с дружбата възниква и неимоверна ненавист, защото няма къде да се скрием. След това играем футбол с целия свят, където по трибуните цари или огромна злоба, или дива радост с кръв и побоища в зависимост от количеството голове. След това летим много бързо и не виждаме нищичко долу, където се намират нашите територии, отвоювани от зъбатите и пухкавите. Ние летим заедно с нашите жени, облечени в откраднатите от самурите палта и обути в откраднатите от биковете обувки. Нищо не се променя от това, дали сме отлетели или кацнали. Всичко изглежда еднакво и самият полет не се отличава от седенето преди полета, с което ние много се гордеем. От победените люспести и пухкави постепено заимстваме полигамността. Само да се обърнеш назад, и се запознаваш с полов партньор. Разбира се, никой вълк или лъв след половия акт не оставя на лъвицата агнешко бутче или дребни стотинки за харчене. Но това са обичаите на дивите. Те изчезнаха заедно с дивите. Разбира се, ръмженето, виенето, сбиванията и ухапванията на съвременните животни предизвикват смях сред разработчиците на безпилотни самолети и масови бомбардировки. И тяхният смях е правилен. Само така може да се изравнят нашата численост с продоволствията. Раят за отдих при нас старомодно се изобразява във вид на плаж и палми. Там непрекъснато си почиват победителите във войната, победителите на борсата или на кинофестивала. Полицията засега е отзад, но скоро ще бъде на първите редове в борбата за съществуване. И ние, вместо да се оженим всички, ще се избием един друг, без да прекъсваме общуването във фейсбук. Ние по всички правила окупирахме територията им. Непокорните и едрите ги изтребихме.

Авторът е знаменит писател-сатирик. Цялата статия четете в “Огоньок”

"Российская газета". Всички права запазени.