Слънцето – нашата тревога

25 окт 2012

Андрей Кисляков

специално за RBTH

Според общото мнение, изразено от световната научна общност, през 2010 г. е започнал нов 11-годишен цикъл на слънчева активност. Като се вземат предвид климатичните промени на планетата, които най-често са свързани със слънцето, настоящият период може да предизвика нови проблеми

В Русия се подготвя реализацията на проекта „Интергелио-Зонд”, разработен от учени от Института за космически изследвания (ИКИ) при Руската академия на науките. Апаратът, пускането на който е планиран за 2018 година, ще даде възможност на учените да се приближат безпрецедентно близко до слънчевата повърхност. В момента проектът се намира във фаза на научно-изследователска работа.

„Апаратът – обяснява директорът на ИКИ, акад. Лев Зельони – трябва да бъде изпратен на близко разстояние до Слънцето посредством гравитационна маневра до Венера и да излезе в орбита с перихелий от порядъка на 42 млн. километра. При последвалите гравитационни маневри перихелият може да бъде намален до 21 млн.км. и да се появи възможност да се изследват едни и същи части от повърхността на слънцето в продължение на дълго време (примерно 7 денонощия).

През септември 2009 г. американската спътникова метеорологична система GOES засича слънчева активност в рентгеновия диапазон, а астрономите откриват две ярки места на повърхността на Слънцето. Петната се появяват почти едновременно, и доста далеч едно от друго, което е свидетелство за глобалния характер на протичащите изменения на Слънцето.

„Възможно е и по-нататъшно спускане, защото минималната височина ще предпазва само от изпаренията на защитния екран под въздействието на слънчевите излъчвания, в резултат на което апаратът ще получи «собствена атмосфера», която ще наруши чистотата на измерването”.

Освен това, в ИКИ, съвместно с Института по земен магнетизъм, йоносферата и разпространението на радио вълни (ИЗМИРАН), се създава система за наблюдение на слънчевия вятър, която да осигури високонадеждна прогноза за магнитните бури до 1.5-2 часа преди началото им на Земята.

Основните й елементи ще бъдат микроспътниците «Чибис», заяви директорът на ИЗМИРАН Владимир Кузнецов. Първият «Чибис» тежи 40 кг и е пуснат в околоземна орбита на височина около 480 км, от борда на Международната космическа станция на 25 януари тази година.

Планира се руските космически инициативи да се координират със съответната американска програма - „Живот със Звездата”. Целта на програмата, първият апарат от която е пуснат от НАСА на 23 август, е детайлното изучаване на радиационните пояси – пръстен от високоенергийни частици около Земята.

Около Земята има два слоя радиационни пояси. Първият започва на около 1600 км над земната повърхност и достига височина от около 13 000 км. Другият пояс започва малко по-високо – на 15 000 км и се издига на височина от 24 000 км. Периодите на активност на слънцето предизвикват тяхното разширение, в резултат на което те доближават до земната повърхност на едва 207 км, което е заплаха за Международната космическа станция и спътниците.

Радиационните пояси, които са едно от първите американски космически открития, се намират под влиянието на слънчевата активност и космическото време, създавани от Слънцето. Астронавтите, по време на полет, са изложени на риска от опасно високи нива на облъчване при бурна активност. Освен това, поясите могат да нарушат нормалната работа на спътниците и комуникационните системи.

„И до днес не можем да разберем как функционират тези пояси, въпреки че вече минаха повече от 50 години, откакто са открити и описани”, казва Лика Гухатакурта, работеща по програма в НАСА. „Нямаме възможност да правим каквито и да е прогнози, които са от изключително значение”.

С появата, около 440 години назад, на измервателни уреди, станало ясно, че Слънцето съществено влияе на всичко ставащо на Земята. Слънчевата активност, изразяваща се посредством изригвания на слънчева радиация, магнитни бури, огнени избухвания, може сериозно да варира по своята интензивност – от почти незабележима до най-силни „бури”.

Днес зависимостта на земните жители от радиоелектрониката е толкова мащабна, че слънчевата активност от висок порядък разстройва работата на жизненоважни системи по целия свят.

Американският континент е най-уязвим в случай на мощна слънчева „атака”, поради своята близост до Северния магнитен пояс на планетата. Според изследвания на корпорация MetaTech, в случай на удар, като този от 1859 г., цялата електрическа мрежа на Северна Америка ще излезе от строя, а работата по възстановяването на електроподаването ще може да я възстанови едва след няколко седмици или дори месец.

Освен всичко друго, лошото време в Космоса затруднява работата на орбиталните системи. По данни на американския департамент за защита, загубите за възстановяване на повредените от слънцето спътници са около 100 млн. долара годишно. Застрахователите компании в периода 1996–2005 гг. са платили за повредени или изгубени заради слънчева активност спътници сума от порядъка на 2 милиарда долара.

Силните слънчеви изригвания водят до неизправности в работата на космическите навигационни системи: грешките на измерени координати могат да достигнат до 50 и повече метра, което прави спътниците негодни за използване. Сериозна грешки в точността на системата GPS «Навстар» са били отчетени по време на слънчева буря на 23 октомври 2003 г.

Магнитни бури

Най-силната зарегистрирана слънчева буря е на 28 август 1859 година. Показанията на уредите се оказали отвъд пределите на скалите за измерване. От строя излезли телеграфните системи, които не издържали на високото напрежение. Бури, от такъв мащаб, се случват средно един път на пет века. Изригвания, с половината на този потенциал, се наблюдават на около 50 години. Последното такова се е случило на 13 ноември 1960 година и е довело до смущения в земния геомагнитен фон, сред които и разстройване работата на радиостанциите. По-малко мощна буря от 1989 година довела до авария в канадската хидроелектрическа станция в провинция Квебек, в резултат на което повече от 6 млн. души останали без електричество.

"Российская газета". Всички права запазени.

космос