Далечният космос става по-близък

Преди по-малко от година от Байконур стартира първият за дълги години отечествен космически апарат – «Спектър – Р», разработен по международната програма «Радиоастрон». «Вече в близките месеци той е призван да помогне в откриването на доказателства за съществуването на свърхмасивни черни дупки или дори на «къртичи дупки» - прекъсване на пространственно-временните характеристики», съобщи преди дни на журналистите академик Николай Кардашев, директор на Физическия институт на Академията на науките (ФИАН) и ръководител на програмата «Радиоастрон»

Уникалният космически астрофизически инструмент е създаден от руски специалисти на Астрокосмическия център на Физическия институт Лебедев и научно-производствено обединение (НПО) „Лавочкин”. По думите на Кардашев, скоро учените ще могат за пръв път да видят хоризонта на събитията - «границата» на черната дупка. «Ние се надяваме да получим изображението на «сянката» на черната дупка. Ако ние видим не сянка, а светене, това значи, че ние виждаме «къртича дупка» - каза Кардашев в началото на октомври на конференцията в Института за космически изследвания (ИКИ) на РАН.

Ученият отбеляза, че според някои хипотези, черните дупки са съществували от момента на образуване на Вселената и, възможно, представляват остатъци от «къртичи дупки» - връзки с други Вселени.

 

Ще гледаме «с две очи»

За създаването на «Спектър-Р» бяха необходими повече от 30 години. Отначало това е бил фантастически проект: първият телескоп е трябвало да е с размер километър. Сега неговият размер е намален до 10 метра. Това, че «Радиоастрон» става очите на земните хора към Вселената, - не е просто красиво сравнение.

«Когато радиотелескопът се отдалечава на голямо разстояние от Земята, неговата способност «да вижда» се увеличава. Човек не е в състояние да определи на какво разстояние е разположен предмет, ако го гледа с едно око, необходимо е да се гледа «с две очи». И този радиотелескоп, изстрелян в космоса, създава подобна необходима проекция» - пояснява началникът на отдел на Астрокосмическия центъра на ФИАН Михаил Попов.

Използвайки висока ъглова резолюция, «Радиоастрон» дава възможност детайлно да се разглеждат далечни космически обекти. Открива се съвършено ново качество на изследванията, и може да се разчита, че в близко бъдеще загадките, свързани с черните дупки, ще намалеят.

«Черната дупка – това е обект, който се получава след катастрофално свиване на някаква маса. Вътре в черната дупка силата на гравитацията е толкова голяма, че времето като че ли замира. Границата е точка на сингулярност, където времето и пространството губят своя смисъл.

 

Визита в паралелни светове

«Ако ние попаднем в черна дупка, то, изобщо казано, съгласно съвременната теория, може да се прелети край сингулярността и да се попадне в друга Вселена» - разказва заместникът на ръководителя на Астрокосмическия център на ФИАН Игорь Новиков.

Да се потвърди или опровергае тази хипотеза засега е невъзможно. Но с помощта на «Радиоастрон» вече може реално да се наблюдават тайнствени обекти, да се откриват нови техни свойства и да се формират нови теории.

В следващите години ще продължат изстрелванията в рамките на програма «Радиоастрон». Ракетата-носител «Зенит» през 2014 г. ще изпрати в космоса руско-германския телескоп «Спектър-РГ», в задачите на който влиза преброяване на рентгеновото «население» на галактиката, заяви в началото на октомври официалният представител на ИКИ Юрий Зайцев на откриването на Дните на космическата наука.

В тези условия става очевидно, че само тясна международна кооперация, в частност – в рамките на  «Радиоастрон», е способна да осигури решение на значителни научно-технически задачи в областта на космонавтиката

«Рентгеновата обсерватория «Спектър-РГ» ще бъде изстреляна в космоса в рамките на  международния проект Радиоастрон» и ще стане втори апарат в серията космически обсерватории «Спектър». «Спектър-РГ» ще се занимава с изучаване на еволюцията на  звездните системи и формирането на белите джуджета, неутронните звезди и черните дупки», съобщи Зайцев.

По неговите думи, на борда обсерваторията «Спектър-РГ» ще бъдат монтирани два основни научни инструмента. «Това са немският телескоп «eRosita» и руският телескоп «ART-XC». Всеки от тях ще работи в свой енергиен диапазон», каза Зайцев.

Той уточни, че обсерваторията ще бъде изведена в точката на Лагранж L2 на 1,5 милиона км от Земята по направление към Слънцето, откъдето тя, въртейки се заедно със Земята, ще се заеме с обзор на цялото небе с рекордна чувствителност.

«Това ще позволи да се открият колкото може повече натрупвания на галактики, да се определят космическите параметри на Вселената, историята на формиране на галактиките и черните дупки», подчерта ученият.

 

15 години след «Гранат»

Освен провеждане на собствено научни изследвания, «Спектър-РГ» трябва да осигури на  Русия връщане в рентгеновата астрономия след петнадесетгодишно прекъсване — предишната рентгенова обсерватория «Гранат» завършила работа на орбита в 1999 г.

Следващите участници в проекта «Радиоастрон» ще бъдат обсерваториите «Спектър-УФ» и «Спектър-М», работещи в ултравиолетовия и инфрачервения диапазони на спектъра на излъчване. «Стартът на апарата «Спектър-УФ» е запланиран за 2016 г. с ракета-носител «Зенит 2СБ» и ускорителен блок «Фрегат», - уточни Зайцев.

Заедно с това, програмата «Радиоастрон» става ключов международен проект и по финансово-икономическим съображения. До сега еволюцията на космическите телескопи  основно се е развивала по модела на увеличението: на размерите, стойността и техническата сложност. Усилия се оправдавали  — много от апаратите продължават да работят.

Но в условията на финансова криза въпросът с цената става критичен: пословичен стана подготвения за изстрелване космически телескоп на НАСА Джеймс Уеб, стойността на  който вече надхвърли няколко милиарда долара. Проектът няма да бъде отменен, но експертите не веднъж са отбелязвали, че неговият нараснал бюджет рязко съкращава разходите за други направления на космическите изследвания на САЩ.

"Российская газета". Всички права запазени.