Сирия е на Асадно положение

Конфликтът в Сирия стана един от най-продължителните от началото на «арабската пролет». Властта в страната и досега е разделена между опозицията и действащия държавен глава Башар Асад. В същото време целият останал свят не може да съгласува позицията си по събитията в тази страна. САЩ и Евросъюзът смятат, че Асад е главен източник на нестабилност в Сирия и трябва да напусне своя пост. Русия и Китай, напротив, не настояват за отстраняването на сирийския лидер

Действително, за Сирия сега навсякъде се говори. И в информационното пространство, и в практическата работа трябва да се направи нещо, за да се прекрати кръвопролитието. За съжаление, простичките лозунги, че ако не са Русия и Китай, то там всичко отдавна би утихнало, се набиват в главите на хората и овладяват масите. На практика ситуацията е достатъчно сериозна. Целият регион е в движение.

От Асад направиха жупел

«Арабската пролет» - това са кълновете на семената, които пося още Дж. Буш-младши с изработената концепция за «Големия Близък Изток» и  демократизация на цялото това  пространство. Сега ние жънем плодовете, защото този стремеж към натрапени промени по външни рецепти никак не е подкрепен с планове, дългосрочни или поне средносрочни прогнози и оценки. Най-важното – тези лозунги за промяна и демократизация не бяха съгласувани със страните от региона.

Когато започнаха събитията от «арабската пролет», ние казахме за това. Едновременно ние настоятелно призовавахме за това, външните играчи да се ръководят от принципа «не навреди», да правят всичко за създаване на максимално благоприятни външни условия, които биха позволили на всички на всяка арабска или друга страна да се договорят за това, как те искат да осъществят тези реформи. Това също се отнася и за Сирия.

Нашите западни партньори твърде често избират именно логиката на изолация, прибягват към принудителни мерки

На практика всички тези безапелационни обвинения, че той е виновен за всичко, прикриват голяма геополитическа игра. Протича процес на поредното преформатиране на геополитическата карта на Близкия Изток, когато различните играчи се стараят да обезпечат собствените си геополитически позиции. У много от тях на ума е не толкова Сирия, колкото Иран. Открито казват, че трябва да лишат Асад от най-близкия му съюзник, когото виждат в лицето на Асад.

Ако погледнем на ставащото по-всеобхватно, то тези, които са искрено заинтересовани в стабилността на региона, в създаването на условия за неговото процъфтяване (а ресурси за това там има), трябва да се ръководят не от логиката на изолацията, прилагана по отношение на Иран, а по-рано – Сирия, а от логиката на въвличането. За огромно съжаление, нашите западни партньори твърде често избират именно логиката на изолация, прибягват към принудителни мерки, стремейки се да въвеждат едностранни санкции, не съгласувани в Съвета за Безопасност на ООН, добивайки се смяна на режима.

Нашето виждане е в това, че такъв подход е контра продуктивен. Никога подобни, натрапени отвън рецепти няма да дадат дългосрочен устойчив резултат. Такъв резултат може да бъде достигнат само чрез диалог. Тези принципи с пълна сила са приложими и към ситуацията в Сирия.

Когато насилието малко по малко започна да спада, наблюдателите все по-често започнаха да стават обект на въоръжени провокации

Прилагайки принципа на въвличане, ние от самото начало на кризата настойчиво се стремяхме към прекратяване на всяко насилие и началото на инклюзивен диалог между правителството и всички опозиционни групи. Именно поради това преди година ние поддържахме инициативата на Лигата на арабските държави (ЛАД), която предполагаше използване на арабски наблюдатели. Те започнаха да работят в страната със съгласието на сирийското ръководство, и ние не малко допринесохме за това, съгласието да бъде получено. Но едва наблюдателите подготвиха първия доклад,където няма едностранно обвинение само на правителствените сили за продължаващото се насилие, а обективно (макар и непълно) се осветява това, с какво се занимава въоръжената опозиция, за съжаление ЛАД прекрати мисията.

След това се появи планът на К. Аннан, който също предполагаше начало на диалог. За създаване на необходимите условия, бе предложено настаняване на мисия наблюдатели на ООН. Кандидатурите на наблюдателите бяха съгласувани с Дамаск. Ние пак допринесохме за това. Но след появяването на първите резултати, когато насилието малко по малко започна да спада, наблюдателите все по-често започнаха да стават обект на въоръжени провокации. За тях бяха създадени непоносими условия, и те също бяха отзовани.

Създава се впечатление, че, едва в тази ситуация започва да се забелязва прогреса, на някого е изгодно да не допуска нейния преход в по-спокойно русло и да продължава кръвопролитната битка вътре в Сирия, да продължава гражданската война.

Особено печално е това, че опозицията все по-често прибягва към тактиката на терористичните актове

Повтарям, Русия честно се стреми и сирийското правителство и всички опозиционни сили да осъзнаят безалтернативността на прекратяването на огъня и началото на преговорите. По наше предложение, което съвпадна с инициативата на К. Аннан, на 30 юни в Женева се състоя среща на «Групата за действия», където бе съгласуван консенсусен документ, получил название Женевско комюнике. В него се казва, че всички, които воюват един с друг, трябва да прекратят да го правят, всички външни играчи трябва да използват своето влияние на различните страни, които с оръжие в ръка стрелят един в друг в Сирия, и трябва да употребят влиянието си, за да ги заставят синхронно да обявят прекратяване на огъня и  започнат преговори, като излъчат за това специални представители.

Комюникето бе прието с консенсус, отразяващ съвместната, колективно съгласувана позиция на всичките пет постоянни члена на СБ на ООН, ЛАД, Турция, Евросъюза и ООН. Асад поддържа документа и назначи свой преговарящ. Съответният призив, който ние в Женева едногласно адресирахме към опозицията, не бе чут от нея. Опозиционните сили не само не назначиха своя преговорна група, но и отказаха да приемат Женевското комюнике.

Особено печално е това, че опозицията все по-често прибягва към тактиката на терористичните актове. Нашите западни партньори – въпреки отдавна утвърдената неизменна практика – започнаха да се отказват от осъждането на терактовете в СБ на ООН. Нашите американски партньори чрез официалния представител на Държавния департамент даже казаха, че продължаването на управлението на Б. Асад само подхранва екстремистките настроения. Това е косвено оправдаване на терористичните атаки! Мисля, че имаме изключително опасна ситуация, която може да се върне като бумеранг към тези, които започват да я отстояват.

"Российская газета". Всички права запазени.