Министерството на образованието възражда в университетите клубовете за интернационална дружба

Според съобщение на източник от Министерството на образованието и науката на Руската федерация в рамките на Стратегията за държавна национална политика институцията предлага създаването на интернационални структури управлявани от студенти във висшите учебни заведения. Към дадената категория от министерството отнасят клубовете за интернационална дружба, земляческите съвети, палатите на националностите и други сходни организации. Освен това на Министерството на образованието е предложено да се създадат общи условия за координация на дадените клубове и съвети

Предложението вече е постъпило за разпореждане в Министерството на регионалното развитие. По думите на източника, инициативата е свързана с проблема за откъсването на младежта от живота в страната и затварянето й в рамките на етническите общности.

„Поради тази причина младите хора, които са по-възприемчиви към радикалните модели на поведение и възгледи, могат да станат жертви на религиозни и националистически екстремисти, стремящи се да формират негативно отношение към представителите на други националности”, обясни събеседникът от Министерство на образованието.

Само по себе си понятието „клуб на интернационалната дружба” (КИД или „интерклуб”) се появява още по съветско време. По-рано такива кръжоци съществуват във всички учебни заведения и дворци на пионерите. Целта им е поддържането на международни и междунационални отношения сред младежта.

След разпадането на Съветския съюз подобни инициативи отиват в небитието, но от края на 90-те години на ХХ век започва тяхното възраждане. Днес тези организации се явяват независими студентски клубове, призвани да поддържат междунационалните отношения, да организират различни мероприятия и да участват в обществено-политическия живот на страната.

„Известия” се свърза с представители на различни университети, които години наред поддържат система от подобни „клубове и кръжоци”. Един от тези ВУЗ-ове е Московският държавен институт за международни отношения (МДИМО; рус. МГИМО), където от 2008 година функционира „Землячески съвет”, включващ представители на повече от 33 страни. Тамара Салникова, заместник декан за работа с чуждестранни студенти, гледа положително на възможността за създаването на такива съвети в руските висши училища.

„Смятам, че такива съвети безусловно са необходими. Те осъществяват различна дейност и обединяват различни националности, организират мероприятия, конкурси, при това не само за института, но и за самите себе си”, казва тя.

Друг, може би, най-многонационалния ВУЗ, където също се реализират подобни програми, е Руският университет за дружба между народите (РУДН). На територията на РУДН функционира „Международен културен център”, който провежда културно-масови мероприятия, които започват с песни и танци и завършват с играта „Какво? Къде? Кога?” (популярна телевизионна игра - клуб на ерудити, подобни клубове често се организират в различни учебни заведения – бел. прев. ). В университета се обучават студенти от общо 146 държави.

Проректорът на РУДН по международна дейност Гулнара Краснова подкрепя колегата си от МДИМО, като заявява, че конкретната инициатива ще помогне да се премахнат границите между студентите от различни националности и ще им позволи да научат повече за културата на други страни.

„Разбира се, това ще помогне и в борбата с расизма, национализма и т.н. Ние имаме повече от 200 интернационални кръжока, където младите хора правят всичко заедно. Всеки може да си спомни, например, нашия многонационален отбор в предаването „Клуб на веселите и находчивите” (рус. КВН). При нас се провеждат седмици на различни страни и „посещения на посланици”, на които младежите показват себе си на целия свят, като представители на своите страни. За познаването на една или друга страна е необходима и някаква емоционална връзка с нея, това важи и за изучаването на езика, която се явява съставен фактор за създаване на нови контакти и възприятия”, добавя Краснова.

Още един представител на подобна „община” е Научно-изследователският институт „Висша школа по икономика” (НИИ ВШИ), в която функционира интерклуб под името „Палата на националностите”.

Ректорът на НИИ ВШИ Ярослав Кузминов смята идеята за полезна.

„При нас платформата беше организирана от самите студенти. Приходящите курсисти започнаха да се обединяват на културна основа, а после решиха да канят и други на своите празници, разни дискусии и т.н. Безспорно това е полезно и ми се струва, че тази система ще помогне в борбата с националните групировки”, казва Кузминов.

Наистина, ректорът на НИИ ВШИ добавя, че подобни обединения трябва да възникват по инициатива на самите студенти, а не по указания отгоре.

Оригинал: http://izvestia.ru/news/538460

"Российская газета". Всички права запазени.