Дни на българската духовна култура в Русия

На 18 ноември в Болшой театър се състоя тържественото откриване, в което взеха участие най-добрите, получили международно признание, оперни певци на България. Освен музикалната програма са планирани и художествени и фотоизложби, литературни вечери, театрални спектакли и прожекции на най-добрите филми от съвременни български режисьори

„Културата прилича на политиката, но все пак двете са различни неща”, отбеляза българският министър на културата Вежди Рашидов при откриването на Дните на духовната култура. Политическите разногласия, възникващи между Русия и България, не трябва да оказват влияние на културния обмен между страните, а още по-малко да го възпрепятстват. Особено като се има предвид, че духовните връзки между двата народа продължават вече много столетия.

Именно от българските списания съветските хора за научавали новини за западната култура

Вежди Рашидов припомни, че основоположниците на всички основни жанрове на съвременното изкуство (XX-XXI век) са произлезли от Русия. Впрочем, той е сигурен, че приносът на всяка страна в световния котел на духа не зависи от нейния размер и броя на населението й.  Тъй като „в културата няма първо и второ място” и постиженията на всеки творец са уникални.

Прозвучаха и думи за духовната мисия на България в отношенията й с Русия. Става дума не само за създателите на славянската писменост св.св. Кирил и Методий. На пресконференцията един от журналистите припомни, че по време на Съветския съюз именно от българските списания съветските хора за научавали новини за западната култура.

Настъпи време, в някакъв смисъл, отново да откриваме за себе си съвременната българска култура

Днес това вече не е необходимо. Точно обратното, настъпи време, в някакъв смисъл, отново да откриваме за себе си съвременната българска култура. Защото за последните 20 години връзките между нашите страни се оказаха почти прекъснати.

Затова организаторите на Дните на българската духовна култура са подбрали най-доброто за фестивалната програма.

Радостно е, че събитието не се ограничава само в рамките на столицата. Така, на 30 октомври във филхармонията на Велики Новгород концерт изнесе камерният ансамбъл „Софийски солисти”. А на 23-24 ноември в Челябинск са предвидени няколко представления  на Държавния куклен театър на Пловдив.

Разбираемо е, че в Москва и Санкт Петербург културната програма е много по-голяма и разнообразна. В галерия Зураб Церетели се откри съвместна изложба на двама световноизвестни български художници Георги Трифонов и Стояна Цанева.

Зураб Церетели предложи на Вежди Рашидов да организира самостоятелна изложба в неговата галерия

При откриването на изложбата българският министър на културата Вежди Рашидов призна, че никога не е мислил, че точно на него ще се падне честта на представя изложбата на своите добри приятели в Москва, защото никога не е имал намерение да става министър.

Известно е, че самият Рашидов е талантлив художник. Между другото, в същия ден той беше приет за член на Руската художествена академия. А ръководителят на Академията Зураб Церетели му предложи да организира самостоятелна изложба в неговата галерия. Наистина, Вежди Рашидов обеща да се възползва от поканата, но чак след като напусне официалния си пост.

Тържественото откриване на Дните на българската духовна култура се състоя на главната сцена на Русия – Болшой театър

На откриването на изложбата присъства и един от авторите – Стоян Цанев. Заради Дните на българската духовна култура той наруши своето затворничеството край брега на Черно море. Впрочем, при представянето на своите произведения той беше пестелив на думи. „По-добре общувайте с картините”, посъветва той гостите.

Същата вечер на главната сцена на Русия – Болшой театър – се състоя тържественото откриване на Дните на българската духовна култура. В концерта взеха участие най-добрите, международно признати, български оперни изпълнители - Красимира Стоянова, Владимир Стоянов, Камен Чанев, Елена Манистина.

Един от „гвоздеите” на фестивала е изпълнението на мъжкия православен хор „Йоан Кукузел – Ангелогласният” в храма Христос Спасител

Диригентът Павел Палев каза, че са се постарали да направя музикалната програма едновременно контрастна и интересна. Една от целите е била да се представят дълбоките традиции на руската опера в България. Беше представено и творчеството на български композитори, както и италианска класика.

В един от „гвоздеите” на фестивала, безусловно, се превърна изпълнението на мъжкия православен хор „Йоан Кукузел – Ангелогласният” в храма Христос Спасител. На 2 ноември те вече имаха концерт в Санкт Петербург и, по думите на присъстващите, хората в залата, едва ли не, са висели на полилеите - толкова много са били желаещите да чуят изпълнението на уникалния хор, покорил публиката в редица страни. Между впрочем, министърът на културата Вежди Рашидов обеща, че ако един концерт се окаже недостатъчен за Москва, могат да помолят ансамбъла да остане още.

Освен наситената музикална програма, фестивалът предлага и срещи с други жанрове. Предвидено е представяне на проекта „Нов български роман”. Както заяви Рашидов, в близко време на руски език ще бъдат издадени произведенията на десет съвременни български автори. Той също така отбеляза, че има смисъл да се помисли за отпускането на стипендии за талантливи млади български автори, които да могат да учат в Литературния институт в Москва.

В рамките на Дните на българската духовна култура ще се проведат и театрални спектакли и руски премиери на съвременно българско кино.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"