Горбачов признава, че работата над книгата е била трудна. „Трудно е, мъчно е да се пише за преживяното искрено и просто. Посветих книгата на жена си. Тя ми казваше: ако можеш, ако ти стигнат силите, би било добре да напишеш всичко”, казва той.
По думите на Горбачов, неговата съпруга Раиса е искала да напише „книга за техния живот и за хората и дори е започнала да работи над нея”. «Даже остана план за книга с надпис на заглавния лист с червено мастило: „За какво го боли сърцето”», спомня си Горбачов.
Осъществяването на замисъла, обаче, е осуетено от тежка болест. Раиса Горбачова умира през 1999 година.
„След това, което се случи, реших да напиша книга в която да вкарам повече лични неща, особено за Раиса. Разбира се, нейната книга щеше да е друга, а тази е моя, защото в нея, така или иначе, има много политика”, добавя той.
„Насаме със себе си” е книга-спомен и размишление за изминатия път, за успехите, грешките, семейството. И за любовта. Отношенията между Горбачов и Раиса са пример за идеален брак за всички, които са ги познавали. Поразява простотата и искреността, с която авторът разказва за своите чувства.
Горбачов е един от малкото руски политици, който и след оттеглянето от властта остава пълноправен член на неформалния клуб на световните лидери. В оценките на нобеловият лауреат за мир се вслушват и до днес, а той и до днес има какво да разказва.
Дори разговорът за политика в книгата звучи доста лично. А и в спомените за най-сложните моменти от семейния живот – страхът преди раждането на детето, първият аборт, болестта и болката от загубата на любимия човек – градусът на откровеност е такъв, че, докато четеш, неволно изпитваш неудобство, буквално, като че ли слушаш чужда изповед.
„Печалният звън прозвуча за пръв път на 18 август 1991 година във Форос, където ни интернираха и изолираха от външния свят. Там Раиса получи някакъв тежък спазъм на кръвоносните съдове на главния мозък или микроинсулт. <...> Запомних очите й в този момент (виждам ги и сега): в тях имаше страх, молба”.
„Чувството на вина за смъртта на Раиса не ме напуска. Опитвам се да възстановя всичко в паметта си: защо стана така, че не можах да я спася”.
По правило Горбачов диктува книгите си. Но после, според свидетелствата на помощниците му, щателно ги редактира и прави множество добавки. Първата е написана през 1987 година: „Преустройството и новото мислене за нашата страна и за целия свят”. През 1995 година излиза книгата „Живот и реформи”. После „Какво се случи. Обединението на Германия” и отново „Да разбереш преустройството”.
Книгата „Насаме със себе си” е от около 700 страници. От фонда „Горбачов” разчитат, че ще тя бъде преведена на няколко чужди езика, отбелязват от „Вести”.
Михаил Сергеевич Горбачов е роден през 1931 година в село Приволно, Ставрополска област в семейство на селяни. И двамата му дядовци са пострадали от съветската власт. През 1950 година той постъпва във философския факултет на Московския държавен университет. През 1955 година започва да работи в Ставрополската организация на Комсомола. За шестте години, през които е на власт – от 1985 до 1991 година, страната стана друга. Горбачовите преустройство и гласност дадоха тласък не само на вътрешнополитическите промени: завърши Студената война, възстанови се съветско-американският диалог по въпроса за ядреното разоръжаване, обедини се разделената след Втората световна война Германия. Откакто е напуснал Кремъл, почти четвърт век назад, Горбачов ръководи Фонда за социално-икономически и политологични изследвания, който носи неговото име. Той активно участва в дейността на международни организации, занимава се с благотворителност. |
В статията са използвани материали от «Российска газета» и «Вести».
http://www.rg.ru/2012/11/14/gorbachev.html
http://www.vesti.ru/doc.html?id=958369
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си