«Най-съвършенният инструмент за възхвала на Господа е човешкият глас»

Свети Йоан Кукузел — знаменит композитор от Византийската епоха, създател на църковното «белканто» и усъвършенстваната нотна култура. Неговото изкуство отново се оказа актуално почти седем века по-късно, когато през 1967 година в България няколко ентусиасти решиха да създадат мъжки хор «Йоан Кукузел-Ангелогласен». Вторият регент на хора, работещ в него от 1976 година, Георги Минков, рассказа, как непросто се е развивала съдбата на тоза коллектив

Ансамбъл, изпълняващ православна музика, в социалистическа България това бе ли възможно? 

Работата е в това, че в нашата страна отношението към православната религия и църква бе не толкова строго, както в Съветския Съюз. Освен това один от создателите на ансамбъла бе военнен с генералски чин. Поначало се предполагаше, че хорът ще изпълнява и военни песни. Но много скоро те някак си отидоха на втори план, а хорът започна да изпънява православни песнопения — древни български и по-съвременни руски.

Днес малко хора знаят, но в България почти до самия край на XIX век не е съществувала традици на хоровото пеене. 500 години владичество на Османската империя сериозно са усложнили развитието на собствени културни традиции на народа. Хоровото изкуство се е  появило у нас благодарение на хора от Русия. От начало от тези офицери и войници, които са участвали в освобождението на България от турско робство. След това от руски емигранти, дошли на Балканите след революциятп от 1917 година.

Днес в България има много богати хорови традиции. Но първи учители и создатели на хорове са били именно руснаци.

 

Колко души са в състава на ансамбъла? 

Отначало бяха само петима. След това 16, а сега 12 плюс художествен ръководител. Между другото, самият Йоан Кукузел е писал своите произведения за един солист. Но днес да се намерят такива певци е невероятно сложно, налага се «разделянето» на мелодията на няколко гласа.

 

Всички ваши певци, безусловно, са хора вярващи?

Разбира се, съдбата на почти всички певци така или инъче е свързана с православието. Аз на времето си завърших Софийската духовна семинария и богословския факултет на духовната Академия. Сега работя в Националния църковен музей. Също така сред нас е преподавател от богословския факултет и регент в Софийския катедрален храм. В последно време в хора дойде младото поколение музиканти. Те също са от семейства с дълбоки православни и духовни традиции.

 

Вашият ансамбъл бързо ли завоюва популярност?

През 70-80-е години камерният ансамбъл «Йоан Кукузел-Ангелогласен» стана своего рода лице на българската култура и нейна визитна картичка за другите страни. Нашият гастролен график бе разписан за година наперед. Ние участвахме във всички важни културни мероприятия в страната и зад нейните граници. Хорът обиколи цяла Европа и само перед Римския папа пя четири пъти.

Но след демократичните промени в България уникалният колектив се оказа на ръба на  изчезването. В началото на 90-е ни се струваше, че е започнало възраждане на православието, хората на тълпи ходеха на църква, започнаха да извършват ритуали. Но като цяло всичко се ограничи до свещички за здраве и упокой. А нашето изкуство въобще се оказа ненужно на вълната на всеобщата комерциализация. Държавният ангажимент перестана да действа, а за пазара ние се оказахме неподходящи.

 

Как на хора му се отдаде да преживее този период и да се съхрани?

Спаси го това, че всички, които пеят в хора, правят това в свободно от основната си работа време. Последните 12-15 години бяха твърде тежки за ансамбъла. Участия и концерти практически нямаше, ние се събираме само за репетиции. Но буквално преди година започна възраждане.

Своята роля в това изигра подготовката за провеждането на Дните духовната култура в Русия. Ние отново се оказахме потърсени.

Интересно, че когато не толкова отдавна ние създадохме свой сайт, на нашия електронен адрес също започнаха да идват писма с примерно такова съдържани: «О, вие още съществувате? Много се радваме».

 

Сегашното ваше идване в Русия вече не е първо?

Да, първото се състоя през 1988 година по случай 1000-годишнината от приемането на христианството в Русия. Тогава хорът 30 дни дава концерти в Москва, Санкт-Петербург и градовете от Златния пръстен. Най-яркият спомен от тези дни за мен са плачещите от щастие бабички в храма в Суздал, не вярващи, че ще доживеят до времето, когато изпълнението на православна музика отново ще бъде официално разрешено.

 

А как мислите вие, музиката може ли да помогне на человек да стане вярващ?

Все пак в христианството главното е не музиката, а думите. А музикалният съпровод в православната традиция само се адаптира към текста, за да усили и обогати неговото звучене.

При това отсъствието на музикални инструменти също има свой смисъл. Смята се, че най-съвършеният инструмент за възхвала на Господ е човешкият глас.

А що се отнася до вярата... Към нас често се обръщат за съвет наши приятели и познати — как да постъпят в тази или онази ситуация. А много мои приятели на времето си бяха впечатлени от това, което аз правя и постепенно също започнаха да се интересуват от  православието.

 

Йоан Кукузел

е роден през 1280 година в западните покрайнини на тогавашната българска  държава (днес това е територия на Албания). Музикалното си образование той е получил в Константинопол. Още от млади години съвременниците му се възхищавали от неговите необичайни певчески способности. Именно зради своя глас той получил еще едно име — Ангелогласен. Историята, навярно, не би съхранила името на гениалния певец. Но Йоан Кукузел се оказал също и много голям композитор. Или, както тогава е било принето да се казва, — мелург-калофонист. Именно през годините на неговия живот е настъпил разцветът на така нареченото калофонично пеене. Калофония — значи «благозвучие» (за разлика от какофонията). Този стил се смята за връх на гръцкото певческо изкуство. Той е бил особено популярен в последните две столетия от съществуването на Византийската империя — от 13 до 15 век. Йоан Кукузел е обогатил калофоничния стил, създавайки пападическо или пространно пеене. Заради сложните музикални форми, предполагащи множество конфигурации и модулации, по-късните изследователи го нарекли църковно «белканто». Изполнителят на подобни произведения е трябвало да има такива певчески способности, на които днес биха завидяли много оперни певци. Дълго време калофоничната певческа школа е съществувала в устна традиция. По-късно средневековните композитори от Византийската империя изобретили така нареченото невмено писмо. Това е своеобразен предтеча на нотите, което се обозначавало над думите и помогало на изпълнителя да определя направлението на мелодията. Но то не указвало точно височината на звука, така че певцът е трябвало да заучава всички произведения наизуст. Йоан Кукузел успял да усъвършенства невменото писмо, за да  съхрани за потомците не само собствените си записи. Той също така записал най-талантливите произведения на своите предшественици, съставяйки специали песенни сборници. Основната част от живота си този дълбоко надарен човек е прекрал в Атонския манастир. А след неговата кончина е бил причислен към лика на православните светци.

"Российская газета". Всички права запазени.