Както заяви замесник министъра на отбраната, а в недалечно минало командващ войските на Въздушно-космическата отбрана Олег Остапенко, в първото тримесечие на 2013 г. РЛС от тип «Воронеж-ДМ» в района на Армавир (Краснодарски край) ще започне да функционира в режим на пълна мощност.
Тази станция, РЛС от дециметровия диапазон, е била инсталирана през февруари 2009 г. и зоната на нейното действие е станало югозападното направление от южната част на Европа до крайбрежието на Северна Африка. Новият сегмент на тази РЛС ще позволи да се прикрие направлението в посока Турция, Ирак, Иран Индия и държавите от Близкия Изток.
Системата за ранно предупреждение е «охранна сигнализация» със зона на действие – цялата Земя
Известни са случаи, когато поради грешка в системата за предупреждение е могла да се разрази вселенска катастрофа.
Най-драматичният епизод е станал по времето на пика на «студената война». Може с увереност да се говори за това, че човечеството е спасено от никому до този момент не известния подполковник Станислав Петров.
На 26 септември 1983 г. неотдавна поставеният на бойно дежурство спътников ешелон на съветската система за предупреждение от ракетно нападение издал съобщение за нападение от страна на САЩ. Спътниците наблюдавали районите на базиране на американските ракети под такъв ъгъл, че те се намирали на края на видимия диск на Земята. Това позволявало откриването на стартиращи ракети на фона на тъмното космическо пространство и определянето на факта на пускането по инфрачервеното излъчване на работещия ракетен двигател. Такава конфигурация е била избрана, за да се намали вероятността от попадане върху датчиците на спътника на отразена от облаците или снега слънчева светлина.
Според информация на военно-космическия експерт Юрий Зайцев: «… И, трябвало е точно така да се случи, че спътникът, стартовите позиции на американските ракети и Слънцето да се окажат разположени така, че слънчевата светлина силно да се отразява от облаците. Спътникът сметнал отразената светлина за огнен стълб от дюзите и предал съобщение за пускане на пет ракети от континенталната част на САЩ».
По инструкция, в случай на ракетно нападение дежурният на възела «Серпухов-15» в централна Русия е бил длъжен незабавно да постави в известност ръководството на страната, което и е вземало решение за отговарящо-насрещен удар. Полетното време на балистическа ракета от континенталната част на САЩ до СССР е около 30 минути, за това изборът за Петров е бил твърде ограничен: или да доложи на генералния секретар, който трябва да вземе окончателното решение, като се възползва от своето ядрено куфарче, или да доложи на началството: «Ние даваме лъжлива информация» и да отговаря за последствията сам.
Ако отчетем, че на Юрий Андропов, през тези години – ръководител на СССР, за вземане на решение са оставали само 15 минути, може с увереност да се твърди, че той би повярвал на Петров и би натиснал копчето за отвръщащ ядрен удар. Но Петров не е взел върху себе си отговорността за милиарди човешки животи и постъпил не по инструкция — не натиснал копчето, независимо от това, че всички 30 проверки дали положителен резултат.
И все пак, ръководейки се от здравия разум (е, 5 ракети — това е твърде малко за първи удар във война), дежурният на компютъра «не повярвал», и с това спасил целия свят.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си