«Златният пръстен»: 8 града от "най-висока марка"

Златният пръстен на Русия е туристически маршрут, оформил се още през съветско време с цел привличане на чуждестранни туристи в Русия. Сега той е един от най- популярните маршрути както за чуждестранните, така и за руските туристи

В Златния пръстен влизат такива градове от Централния Федерален окръг, като Сергиев Посад, Переславъл-Залески, Ростов, Ярославъл, Кострома, Иваново, Суздал и Владимир. На екскурзия по «Златния пръстен» може да се тръгне както с личен автотранспорт, така и с туристически автобус. В последно време с все по-голяма популярност се ползват железопътните пътешествия – железопътните линии съединяват почти всички «перли» от  маршрута.

Изобретяването на «Златния пръстен», главния туристически бренд на СССР и Русия е  явление в историята на страната, което дължи своя произход на изкуствоведа и литератор Юрий Бичков. През тази година той навършва 81 годни, а четиридесет и пет годишната  история на «Златния пръстен» е започнала през 1967 година с неговия автомобил «Москвич».

Редакцията на вестник «Съветската култура», в която Бичков тогава работил, го изпратила в Суздал да напише очерк за развитието на туризма. Бичков се добрал до града на личния си автотранспорт, този същия «Москвич». А вече в Суздал решил, че да се връща в Москва по същия път не е интересно, по атласа на пътищата в СССР набелязал маршрут по Ярославското трасе.

Маршрутът в главата на журналиста Бичков се получил затворен. Кръгът обхващал цялата историческа Владимирска Рус. Тази догадка се оказала важна — хиляди хора  изучавали историята на Владимирското княжество, но до това време да свържат заедно 8 града и 5 области никой не се досетил.

След завръщането си журналистът Бичков започнал да пише за всеки видян от него град по един очерк. Осем града — осем материала. Серията очерци «Златният пръстен» в редакцията принели спокойно, без възторзи. По-късно големият общ материал със същото название поръчали и в списание «Смена». Наистина, списанието вместо църкви поставило на обложката снимка на нощното небе и мълнии. Обяснението е политическо: «Цялата тази каша се е заварила във времената на Хрушчов. Така че всякакви теми със златни куполи на църкви се прогонвали веднага».

През 1960-те години Юрий Бичков е бил един от създателите на Всеруското дружество за охрана на паметниците на историята и културата. В Дружеството от неговите статии за Златния пръстен се заинтересували, решили да изпратят по маршрута голяма експедиция, «с академици». Осъзнаването на това, че Юрий е създал един от първите в Русия туристически брендове не го е имало, а след 20 години пътеводителят по «Златния пръстен на Русия» е издаден вече на 10 езика.

В началото на 1970-те години идеята за «Златния пръстен» стихийно получила гражданственост - като песен: «Текст и музика народни». За автора забравили. Самото  понятие се утвърдило дотолкова, че се превърнало в истинско, непоклатимо — като Владимирската Рус или Смътното време.

Градовете, по волята на шофьора на «Москвича» Бичков останали извън пределите на  «Златния пръстен», се възмущавали от историческата несправедливост. Опитите да се изковат «сребърни» и «бронзови» пръстени не се увенчали с голям успех. Даже градовете-щастливци се конкурирали за правото да се наричат «перли» в пръстена от злато най-висока марка.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"