Църковен звън над Рим

Не отдавна във Ватикана се състоя XIII Генрална асамблея на Синода на епископите на Католическата Църква, в работата на който по покана на Римския Папа Бенедикт XVI участва и представител на Руската Православна Църква (РПЦ). Това бе секретарят на Администрацията на епархиите на Московския Патриархат на РПЦ в Италия, настоятелят на ставропигиалния храм Св. Екатерина в Рим йеромонах Антоний (Севрюк). В ексклюзивно интервю за нашето издание той разказа за особеностите на взаимоотношенията с Римско-Католическата Църква

Tempora mutantur

 

Може ли да се говори за подобряване на взаимоотношенията на РПЦ с Ватикана?

Намирайки се в Рим, в центъра на събитията в католическия свят, мога да засвидетелствам развитието на тези отношения както на битово, така и на църковно-политическо ниво. Но прости или много гладки те не могат да се нарекат. Въпреки това, нашето священноначалство редовно подчертава, че Римско-Католическата църква е нашият най-близък партньор при решаването на много въпроси, възникващи днес пред обществото, както на Запад, така и в нашите страни. Ръстът на секуларизъм, отдалечаването от христианскте ценности – всичко това ние наблюдаваме днес в Западна Европа.

По достатъчно много въпроси РПЦ и Римско-Католическата църква изказват  заедно съгласувана обща позиция. През октомври във Ватикана се състоя триседмичната XIII Генерална асамблея на Синода на епископите на Католическата Църква, посветена на «новата евангелизациия на народите». От страна на Римско-Католическата Църква постъпи покана да се изпрати за участие в работата на форума на представител на Руската Православна Църква, който, съгласно решението на нашето Священноначалство, станах аз. Тази покана е еще едно свидетелство за нашата важна съвместна работа, имаща голям потенциал за развитие.

Другият знаков момент е реакцията на Ватикана на визитата на Патриарх Кирил в Полша, католическа страна, имаща особени отношения с Русия. Патриархът Московски и на цяла Русия Кирил и главата на конференцията на католическите епископи на Полша подписаха съвместен документ – въззвание към съвременните поколения, в което призваха да се разглеждат всички спорни исторически въпроси през призмата на обединяващата ни христианска вяра. Важността на съвместното заявление на двамата йерарси, представляващи два народа, приветства в своята неделна проповед Римският Папа Бенедикт ХVI.

 

Православието във вечния град

 

В Рим звънът на православните камбани вече сля ли се с този на католическите?

Камбаните на Събора Св. Петър звънят ежедневно около пет пъти, от ранно утро до късна вечер. Съгласно традициите на католическата църква, на ден може да се служи литургия няколко пъти, ние на ден извършваме една литургия, а камбани използваме само за неделните и празничните богослужения. Но когато звънят, те се чуват и на площад Св. Петър. Звънът на православните и католическите храмове е  различен. Камбаните на последните се привеждат в действие механично. Звънарят на нашия Храм се е учил на майсторство при главния звънар на Храмовете на  Московския Кремъл, непосредствено е участвал във формирането на нашата камбанария.

Звънът при нас е много красив, мелодичен. Често, отивайки на служба, аз виждам, че хората от съседните сгради излизат на балконите и с удовольствие го слушат 

В какво се състои спецификата на задграничните епархии на РПЦ?

Например, в това. Нашият Храм е място не само за богослужения, но и за срещи на православната общност на Рим. Богомолците живеят полноценен църковен  живот. При нас има училище за деца и за възрстни, след всяка неделна литургия ние се събираме, пием чай, гледаме филми, споделяме впечатления. Богомолците с удоволствие използват нашите библиотека и видеотека, комплектовани с дискове с хубави филми, беседи, записи на тържествени богослужения.

Католици влизат ли в Храма?

Влизат и обикновени католици, и високопоставени представители на духовенството. За тях е интересно да се докоснат до красотата на руското православие, която, може би, до тогава никога и не са виждали. Исторически първи в Рим се е появил Николският храм, който съществува и до днес, и в който всяка неделя се събират повече от стотина богомолци. Николският храм се намира в зала в жилища сграда, преоборудвана като домашна църква. Богомолците понякога даже и не се досещат за неговото съществуване.

За тях е интересно да се докоснат до красотата на руското православие, която, може би, до тогава никога и не са виждали

Архитектурата на нашия Храм много се отличава, тя въобще е нетипична за Рим – нали църквата е построена в традициите на руското православно строителство. Това е «място на среща» на източно-христианската и западно-христианската култури. Особено сега, когато разрисуването на вътрешното пространство на храма е в самия си разгар: петербургски иконописци го украсяват с фрески. Освен това, на нашата «площадка» се провеждат конференции, семинари, информация за които редовно публикуваме на сайта на храма (http://www.stcaterina.org), явяващ се и сайт на епархиите на Московския Патриархат в Италия.

 

Куполът на Св. Петър и кръстовете на Св. Екатерина

 

На вземането на решение за строителството на Храма Св. Екатерина в Рим дълго време пречеха опасенията на властите, че православните кръстове ще се възвисят над купола на Събора Св. Петър във Ватикана. Как успя да се реши тази дилема?

Хълмът, на който храмът е построен, бе снижен почти с 10 метра, за да може  куполът на Събора Св. Петър, главният Събор на Католическата Църква, да остане  архитектурна доминанта на Рим. Но и нашия Храм добре се вижда в Рим, в това число, мога лично да засвидетелствам, и от прозорците на кабинета на Римския Папа, и от знаменитите Ватикански градини, където Понтификът практически ежедневно се разхожда.

Храмът все още не е много известен на пилигримите, пристигащи от Русия, Белорусия, Украйна и другите страни, за това болшинството от тях идват при нас след като видят Храма Св. Екатерина от купола на Събора Св. Петър, или след като прочетат за него, или след като чуят от познати.

Защо Храмът е построен именно в чест на Св. Екатерина?

Такова бе решението на вече покойния Патриарх Московски и на цяла Русия Алексий II, по чието благословение строителството и започна тогава, когато в самата идея никой не вярваше. Нали в историческия център на Рим въобще е трудно каквото и да било да се построи, още повече близо до Ватикана.

Идеята на много хора се струваше призрачна, но Патриарх Алексий II тогава приподнесе своето патриаршеско благословение: при нас в долния Храм до сега се  съхранява икона, която той е предал като дар на строящата се църква. Това е Икона на Св. Екатерина с частица от нейните мощи. Патриарх Алексий II не доживя до великото освещаване на храма, то се състоя вече при Патриарх Кирил, който до своето избиране на Московския Патриарши престол бе Председател на Отдела за външни църковни връзки на Московския Патриархат и лично курираше всички най-важни етапи от строителството на нашия Храм.

Какви помещения има Екатерининския църковен комплекс?

Качвайки се нагоре, вие ще видите Горната Църква Св. Екатерина. В приземния етаж са разположени библиотеката, трапезарията, кабинетът на настоятеля, Секретариатът и ризницата. Долният храм е по-малък от Горния и се използва  основно като Крестителен храм. В него, където се намира голям мраморен купел за кръщаване, ние служим тук само веднъж седмично. Така че, фактически, в Рим има три православни Храма.

Екатерининският комплекс на руска територия ли се намира?

Да, това е територията на принадлежащата на РФ Вила Абамелек. Оградата на  вилата специално е преместена на страни, за да се открие достъп към Храма в часовете на неговата работа (10.00 - 18.00 – Ред.).

 

Малко за личното

 

На пръв поглед пътят към духовенството е семейна традиция. Но вие не сте от църковно семейство. Това изключение от правилата ли е или нова тенденция?

Когато аз учех в семинарията, децата на свещенниици там бяха по-малко от половината. Радва фактът, че сега много младежи, при това не винаги деца на  свещенници, но и такива, които са дошли в църквата от вън, често от съвсем невярващи семейства, постъпват в семинарията и избират духовния път.

Какво Вас ви подтикна към църковния път?

В последните години на обучението ми в училище аз твърдо направих избора да  стана свещеник, получавайки съответното образование. През 1990-е години, когато бе нужно да се възраждат църковният живот и разрушените храмове, имаше голям дефицит от кадри, за това понякога се извършваха рукоположения на свещеници, нямащи богословско образование. А на мен ми се искаше да получа добро богословско образование. Най-близки до Твер бяха Московската Духовна семинария и Петербургската. В Петербург живееше моята баба, аз там често ходех.

Градът ме плени със своята  красота, и аз избрах Петербургската семинария.

Как родителите се отнесоха към Вашия избор на пътя на черния монах?

Поначало те не ме поддържаха, смятайки, че завършил училище със златен медал,  аз е трябвало да направя друг избор. На мен от детството леко ми се отдаваха чуждите езици и родителите ми предричаха кариера на дипломат. Но когато мама дойде с мен на служба в Петербургската семинария и видя там много млади хора с горящи с вяра сърдца, на нея там много й хареса. Родителите ми казаха, че за тях е  важно, аз да бъда щастлив. Ако аз считам, че ще намеря в това щастье, те ми дават своето съгласие. Но все пак ми поставиха условие – да се оженя. Священиците в Руската църква имат право преди приемането на сан да направят избор, да станат или женени священици, или монаси. След това тях ги ръкополагат. Аз реших да стана монах. С течение на времето, когато това решение окрепна, аз проведох съответната «възпитателна» работа с родителите ми. И те се съгласиха. Нали аз имам в Екатеринбург по-голям брат, военен, запълващ (смее се) «празнотите», образували се заради мен.

"Российская газета". Всички права запазени.