Сега трябва да се работи за бъдещето

Ръководителят на главния аналитичен център на Руската космическа агенция Генадий Райкунов ще навърши 60 години. В навечерието на юбилея се срещнахме с учения, за да поговорим с него за бъдещето на космическите изследвания

Какви са основните направления в развитието на космическата област? В частност, как ще се развива пилотираната космонавтика?

Генадий Генадиевич Райкунов оглавява Централния научно-изследователски институт по машиностроене от 2008 година. Доктор на техническите науки, професор. Райкунов ръководи работата в областите на системния анализ, балистичното обезпечение на полетите, разработките на ракетно-космически системи, комплекси и средства със социално-икономическо и военно-стратегично приложение, а също и информационни технологии за дистанционно сондиране на Земята от космоса.

Отношението към пилотираната космонавтика днес не е еднозначно. Ето, например, Международната космическа станция (МКС). Програмата на МКС, сама по себе си, вече е, в значителна степен, изчерпана. Няма смисъл да се харчат толкова пари за огромната конструкция, редовно да се доставя гориво, други жизнено необходими компоненти. Още повече, че на МКС е невъзможно да се провеждат множество прецизни експерименти.

По-нататъшното развитие на космонавтиката може да протича постепенно. Първата степен – не постоянно човешко присъствие, а спорадично. Втората – смяна на акцента от конструкции от типа на МКС на множество специализирани космически апарати, всеки от които ще се създава за конкретна задача или научен експеримент.

МКС е изкуствен обект, за намирането на който в космоса е необходимо да се разходва гориво. В същото време в земната орбита има естествен обект – Луната. Огромна площ и обем за усвояване – безпрецедентни възможности за човешка дейност.

Не се каним да повтаряме това, което направиха американците през 60-те години. Луната може да се използва като международна космическа станция. Ако се разположи там множество научна апаратура, може да започнат изследвания, които са невъзможни на МКС.

Умовете на учени от целия свят, от областта на планетологията, се вълнуват от фундаменталните изследвания на такива явления като тъмната материя, тъмната енергия. Провеждат ли се научни търсения по такива теми във вашия център?

Разбира се. Например, според една от хипотезите тъмната материя е навсякъде, в това число и в околоземното пространство. Съвместно с учени от Италия нашата Академия на науките, Министерството на образованието и науката и Роскосмос провеждат експеримент „РИМ-ПАМЕЛА”, чиято цел е откриване на частици тъмна материя. Засега без успех.

С помощта на какви космически кораби ще се реализират амбициозните планове на усвояване на околослънчевото пространство и полетите до други планети?

Преди да говорим за космическите кораби на бъдещето, трябва да сме наясно, че е рано да се свалят от отчет сегашните образци на техниката. Сериозните компании, занимаващи се разработка и проектиране на РКТ, в това число и чужди, считат традиционните ракетни двигатели за напълно способни да обезпечат междупланетен полет. Но, безспорно, сега трябва да се работи за бъдещето. Съвременните изследвания са насочени към нови видове двигатели, на първо място ядрените, електро-реактивните или електро-ракетните, в това число плазмени, йонни. Завършени образци за далечни космически полети засега няма, създават се само прототипи.

Още една компонента от космонавтиката на бъдещето е създаването на нови конструкционни и защитни материали, леки и издръжливи. Един космически кораб за експедиция до Марс, построен от традиционни материали, би имал тегло от порядъка на 550 – 1000 тона. Именно затова създаването на нови материали, способстващи за олекотяване на теглото на космическите кораби, заедно с разработката на нови двигатели, имат решаващо значение.

Да преминем от далечния към близкия космос. Работи ли се по перспективни пилотирани космически кораби, които трябва да заменят „Съюз”? Какви нови спътници да очакваме в близко бъдеще?

Безусловно, по въпроса се работи. Понастоящем перспективните пилотирани космически кораби се разработват от Ракетно-космическата корпорация „Енергия”. Колкото до създаването на нови спътници, то спътниците на бъдещето трябва да могат да решават по няколко задачи едновременно. Това значително ще увеличи тяхната сложност. Модулната архитектура и възможностите за леко отстраняване на повреди открива принципно нови хоризонти при обслужването на космическите апарати. Така, в орбита ще стане възможно позициониране на станции за техническо обслужване от нов тип, на които ще се разполагат модули за резервни части и необходима за диагностиката апаратура.

А как стоят нещата с по-нататъшното развитие на многократните космически кораби? След закриването на програмата „Енергия-Буран” в Съветския съюз и „Спейс-Шатъл” в Съединените щати, правят ли се някакви аналогични разработки?

Разбира се, такава задача е поставена, в това число в рамките на космодрума Изток. Многократните ракетно-космически системи (МРКС) са един от вариантите за по-нататъшното развитие на космонавтиката, наистина, с някои разлики от совалките. По мое мнение, последните показаха икономическа неефективност, големи загуби при подготовката за излитане и самото си производство.

 

Централен научно-изследователски институт по машиностроене (ЦНИИмаш)

понастоящем е главният аналитичен център, щаб на Федералната космическа агенция, научно обосноваващ приеманите решения за нови разработки образци на ракетно-космическа техника. Институтът  осъществява международно сътрудничество, което днес, на регулярна основа, се развива със САЩ, Китай, Франция, Германия, Япония и други страни.

Пълната версия на интервюто на руски език: http://vpk-news.ru/articles/13334

"Российская газета". Всички права запазени.