«И отстрани – вентил»

За необходимостта от строителството на „Южния поток” за пръв път се заговори през 2005 година. Както и в случая с неотдавна пуснатия „Северен поток”, този проект става отговор на многобройните газови войни с Украйна, която има монопол на транзита на руски газ в Европа: от 150 млрд. кубични метъра годишен експорт през нея преминават 100 млрд.

През 2007 година меморандум за строителство на нова тръба подписаха "Газпром" и италианската Eni. По-късно проектът престана да е  руско-италиански, сега акционери на  компанията-оператор South Stream Transport AG (регистрирана в Нидерландия) са  "Газпром" (50%), Eni (20%), френската EDF и немската Wintershall (имат по 15%).

„Южен поток” трябва да стане най-скъпият и голям от всички построени и планирани тръбопроводни проекти в историята на путинска Русия. Тръбата ще бъде прокарана от Джубга по дъното на Черно море. Основната част от газопровода ще достигне северната част на Италия в Тарвизио през България, Сърбия, Унгария и Словения (предвидено е отклонение за Хърватия). Нейната обща дължина ще бъде 2355 км, от които 900 км — морски участък, 1455 км — сухопътен. Още две части ще тръгнат от България през Сърбия и Унгария и ще достигнат австрийския Баумгартен — най-големия газов хъб в центъра на ЕС. Последното отклонение от територията на България ще тръгне на юг, през Гърция по дъното на Адриатическо море към италианския Отрано. Накрая, предвидена е  още една тръба, която ще върви по дъното на Черно море и ще излиза на територията на  Румъния, а след това вече в Сърбия ще се присъедини към останалите части на газопровода.

Мощността на „Южния поток” ще бъде 63 млрд. кубични метра на година, макар до 2009 година да е планирано два пъти по-малко. Въвеждането на първата част с мощност 15,5 млрд. кубични метра газ е планирано за края на 2015 година, началото на доставките — за първото тримесечие на 2016 година. Извеждането на газопровода на пълна мощност е запланувано за 2018 година.

Колко ще струва всичко това, все още никой не може да каже. През октомври в "Газпром" оценяваха проекта на €15,5 млрд. Но след цял ред "уточнения" цифрата нарасна до €16-17 млрд. Монополистът напълно официално признава, че окончателната цена може да бъде още по-висока. Валерий Нестеров от Sberbank Investment Research доказва, че още примерно €10 млрд. "Газпром" ще трябва да похарчи за разширяване на единната система за газоснабдяване на Русия около Анапа, за да се осигури възможност за транспортиране на необходимия обем газ. По този начин, целият проект ще струва почти €27 млрд.

За прокарване на наземната част от проекта Русия подписа между правителствени договори с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия и Австрия. По морската част се наложи договаряне с Турция. И почти всеки договор струваше на  "Газпром" болезнени отстъпки, въздъхва събеседникът от правителството.

От страните, където тръбата ще преминава по земя, най-много проблеми имаше с България, спомня си събеседникът на "Власт". Едва на 15 ноември 2012 година шефът на  "Газпром" Алексей Милер успя да се договори с властите в страната. При това на  концерна също се наложи да помогне на българската икономика, снижавайки цената на своята стока. В замяна на съгласието си да участва в проекта „Южен поток” България получи отстъпка 20% за газ от 1 януари 2013 година, макар монополистът да е планирал снижаване само с 11%. Също така София получи възможност да закупува газ пряко (преди  това доставките преминаваха през СП). Както заяви Милер, цената на газа за България ще  бъде една от най-ниските, при това че страната закупува ежегодно около 3 млрд. кубични метра. "Газпром" поема и социални задължения пред страната, например той ще бъде спонсор на футболен клуб "Левски", който ще допълни футболната империя на монополиста наред с руския "Зенит", германския "Шалке" и сръбската "Цървена Звезда".

"Да се оцени реалния мащаб на всички отстъпки, обещани на страните за участието им в проекта, сега е невъзможно, за това, каква ще е окончателната цена на газопровода „Южен поток”, е  открит въпрос ", заключава топ-менаджерът на "Газпром".

Освен тежките преговори с бъдещите партньори през всичките тези години на "Газпром" противостоеше още един мощен играч — ЕС, а по-точно, неговият управляващ орган Еврокомисията. Брюксел отдавна нарича прекомерната зависимост на Европа от руския газ плашеща, а поради това неформално се стараеше да попречи на проекта „Южен поток”, и преди всичко с помощта на поддръжка на проекти-конкуренти. Главният от тях бе Nabucco. Когато през 2009 година в Турция с участието на еврокомисаря Жозе Барозу бе подписан междуправителственият договор за Nabucco, се създаде впечатление, че тази тръба ще бъде построена по-бързо от „Южния поток”.

Това не се случи. Отчасти вина за това носи поскъпването на проекта, неговата стойност нарасна от прогнозираните €8 до €20 млрд. Но главната причина е, че за изминалото от тогава време Nabucco така и не получи своята ресурсна база. Доставките от северен Ирак се оказаха твърде рискови, а Анкара не пожела да поддържа иракските кюрди, купувайки от тях газ. Вариантът с Египет също отпадна заради "арабската пролет", войната в Сирия и изострянето на противоречията между Кайро и Тел-Авив. Транскаспийският газопровод не бе построен поради твърдата позиция на Русия по повод разделянето на Каспийско море. А последната надежда на Nabucco, Азербайджан, сега отдава предпочитанията си на други проекти.

Оригинален текст: http://kommersant.ru/doc/2076411

"Российская газета". Всички права запазени.