Руската есетра отплува завинаги?

Аз успях да поговоря с тези неудачници – в граничарския „затвор“. Разговорът с тези закононарушители и с представителите на държавата през цялото време се въртеше около три въпроса: кой е виновен за фактическото изчезване на волжската есетра, имат ли алтернатива на бракониерството жителите от крайбрежните селища и как стана така, че бездарно и безследно се профука такова невероятно богатство – руският черен хайвер.

 Кое е по-черно – хайверът или нефтът

 „Ти виждал ли си някога полета с мъртва риба? – пита ме приседнал на нара Сергей Хохлов, един от двамата арестувани от граничарите бракониери. – А аз съм виждал – в морето, в разливите. И си мислиш: може би е по-добре тази риба да я изядат хората, отколкото да бъде отровена с нефт и да изгние?“

„Е защо пък задължително с нефт?“ – изказвам аз съмнение.

„Слушай, аз живея тридесет и три години на брега на това море, – мачка ме с авторитет Сергей. – Щом поставят нефтената сонда, след два дена в тръстиките даже червеноперка не можеш да намериш“.

Той разказва как в детството му есетрата е достигала по напоителните канали до градината на баба му – толкова много я е имало във Волга. А сега, за да добиеш хайвер, се налага да стигнеш чак до казахстанския бряг.

Той е съгласен, че незаконният улов не е от полза за рибата. Но е убеден, че не е възможно бракониерските мрежи и куки да изкоренят моруната и пъстругата.

Големите нефтени и газови компании започнаха активно да изследват Северно Каспийско море в началото на ХХI век. „Разбира се, нефтените и газовите разработки оказват влияние върху рибата, – съгласява се с бракониера Хохлов началника на ФГУП (федерално държавно унитарно предприятие) „Севкасприбвод“ Александър Проценко – Има доказателства, че е имало изтичане на нефт при сондажите през последните години. Някои стари азербайджански сонди са лошо консервирани, от тях изригва сероводород и той образува с водата сярна киселина, която трови рибата“. Но и веднага признава, че няма нито едно документално потвърждение за екологични катастрофи. Факт е обаче и това, че в протежение на петте километра бракониерско оборудване, накачено с най-остри куки, се оказаха само три есетри. Тоест, по старите волжски мерки, в реката просто няма риба. Защото преди, по време на риболовния сезон, се е произвеждал от три до двадесет тона хайвер на двадесетте километра канал, почистен от рибната служба. На Волга отдавна е забранен промишления улов на есетра. Той се осъществява само по заповед на Александър Проценко – „с цел възпроизводство“. Тоест, да бъде взет от самките хайвера, а от самците – спермата. И смесвайки в леген цялото това богатство, да се постави в инкубатор, за да се оплоди хайверът, да се отгледат дребосъците и да бъдат пуснати в реката.

По този начин през тази година „легалните“ рибари са уловили само 25 самки с хайвер – нищожно малко количество.

Но все едно, риба няма

Не по-малко от три причини за изчезването на есетровити риби, без да се замисли, ни назовава Нина Бичкова, заместник-директор на КаспНИРХ – главният есетров институт на страната, в който с бюджетни средства също отглеждат малки есетри и ги пускат на свобода. Първо, твърди Бичкова, опасността произтича от язовирната стена на Волгоградската ВЕЦ, която може да не подаде вода в нужното време, и тогава хайверът просто изсъхва. Второ, занемарените риболовни канали по цялата делта. Навремето те са били почиствани, а сега те са обрасли с водорасли, есетрата не може да премине през тях нагоре по реката.. И едва на трето място Нина Бичкова назова бракониерството.

„А нефтът?“, опитвам се да я провокирам.

„А вие какво смятате? Казват, че големи вреди нанасят изследванията за наличието на запаси, спокойно признава Нина Бичкова и добавя, – имайте предвид: миналата година проведохме такъв експеримент – два месеца рибата в садките живя в съседство с нефтена кула и се чувстваше прекрасно. Но да си признаем – през това време нямаше изтичане на нефт“.

Все пак трябва да се обърнем към изворите. По-точно, към тяхното отделяне от устието: строителството на каскадата от електростанции на Волга през миналия век доведе освен всичко друго и до това, че есетрата се лиши практически от всички места за хвърляне на хайвера. Проценко казва, че е останало само едно такова голямо природно място за есетрата, от останалите я разделят язовирни стени.

За какво става дума? Само за това, че няма да се получи унищожението на реликтовата риба, връстница на динозаврите, да се припише само на бракониерите. Тук всички ние имаме своя принос. Електричеството, газът, бензинът – на всичко това ние сме потребители, като на нещо нормално за обществото. Макар че, зад всяко екологично престъпление си има съвсем конкретни „изгодополучатели“.

По колко е хайверът

Само един бракониерски „такъм“ – въжето-гръбнак, към което са привързани острите куки – струва 1 500–2 000 рубли (75-100 лв.). На бракониера са му необходими тридесет, понякога петдесет такива гръбнака. Тоест, инвестицията в риболовното оборудване излиза 50-100 хиляди. Нов мотор за лодката с мощност 255 к. с. струва около 300 000 рубли. А е рисковано да се ходи в морето със стар. От порядъка на 150 хиляди рубли струва катерът. Към това навигационни прибори и някоя друга дреболия – капиталните вложения за старт в бракониерския бизнес достигат в най-добрия случай 500-600 хиляди рубли.

Бракониерите твърдят, че за 50 хиляди рубли на месец местната риболовна охрана престава да ги забелязва. Приблизително още 50 хиляди рубли месечно отиват за бензин. И така, оборотните средства в месец трябва да са 100 хиляди рубли.

И, ако това е самостоятелен бизнес, аритметиката в приходната си част е следната. В момента в Астрахан килограм хайвер на едро струва 25-30 хиляди рубли. Една есетрова самка дава два килограма хайвер (преди най-лошата есетра е давала осем килограма). И така, за да се покрият оборотните средства, месечно трябва да бъдат изкормени две есетри. А колко есетри са необходими, за да се „избият“ първоначалните инвестиции в лодката, мотора и инвентара? Получава се само 20 бройки. При късмет, това може да стане и за един месец.

Кой изяде нашето бъдеще?

Пита се: къде потънаха бракониерските пари? Как стана така, че есетрата е унищожена и от това не е получено никакво видимо богатство? Та при такива цени на хайвера, каквито са сега, само безумец може да я възприема като храна, а не като ресурс за развитие. „Няма стопанин“, моят събеседник ми предлага версия за липсата на печалба от бракониерството. Аз се отказах да изяснявам какъв още стопанин не достига.

Статията е на адрес http://www.aquafeed.ru/ articles/sturgeon/41

"Российская газета". Всички права запазени.