Красота от бедност: защо съветският дизайн прилича на съвременния еко-дизайн

Музеят на дизайна в Москва беше открит с изложба на съветския дизайн след Втората световна война. Прахосмукачки, фотоапарати, автомобили – на изложбата са представени и продукти пускани в огромни количества, както и неосъществени проекти

Източник: Дария Донина

„Когато решихме каква трябва да е първата изложба в Московския музей на дизайна, веднага разбрахме, че дизайнът трябва да е наш, а не западен, - казва директорът на музея Александра Санкова, – когато започнахме да търсим експонати направихме маса открития. Ние не само взимахме вещи от частни и държавни музеи, от колекционери и наследници, но и сами ги купувахме от сайтове, събирахме ги от приятели и вили, няколко вещи открихме дори на боклука. Тези предмети са нашето детство, най-щастливият период от живота на човека. А после намерихме хората, които са ги правили. Това беше чудо”. Експозицията дава възможност да се погледне на старите прахосмукачки, фотоапарати и ютии не като на събрани странни приспособления, а като на плод на новаторската работа на съветски художници-конструктори, чиито имена накрая са били открити.

Съветският дизайн се е развивал при липсата на видим стимул: в рамките на плановата икономика и без конкуренция със Запада. През 50-те и 60-те години на ХХ век основната задача е била, ако щете, просто да се нареди пускането на потребителските стоки като се изхожда от възможностите на фабриката, а не от желанията на потребителите. Но през 1962 година е създаден Общоруският научо-изследователски институт за техническа естетика (ОРНИИТЕ) „за подобряване качеството на продукцията в машиностроенето и стоки със културно-битово предназначение по пътя на внедряване на методи за художествено конструиране”.

Цялата история на съветския дизайн (ако може да заменим с тази дума съветския термин „художествено конструиране”) е противоречива. В нея има дуализъм между фабричното и индивидуалното: на изложбата, наред с предмети произвеждани в милиони екземпляри, има уникални образци. В текстилна фабрика „Червена роза” фабрично шият рокли и заедно с това костюм направен по поръчка. От една страна има автомобилни музикални уредби с „картонени” колони, а същевременно първокласна професионална аудиотехника с използвани космически технологии и макети на музикални уредби от семейството на петербургския дизайнер Николай Слесарев, фантастично направени от хартия, но останали нереализирани. Ето го и втория проблем: като се сравнят реализираното и останалото на проектно ниво второто е в пъти повече. Има предмети които не приличат на нищо: ето това са могли да си позволят да произвеждат, а други, които са измислени, остават опитни експонати. И накрая, анонимността: въпреки че предмети са пускани в милионни тиражи никой не е знаел имената на техните дизайнери, а в най-добрия случай е било известно само името на конструкторското бюро.

От музея на дизайна са извършили огромно количество работа, като са открили имената на художниците-конструктури, а с много от тях са направили видеозаписи, които ще бъдат показани на изложбата. Сред тях, например, е Юрий Соловьов, който е един от пионерите на промишления дизайн в СССР: веднага след Втората световна война му възлагат да изработи дизайна на пътническия спален вагон. Втория вариант направили сами в машиностроителния завод, сравнили ги и видели разликата. Има и интервю с Владимир Рунге, конструктор от Красногорския оптико-механичен завод, който произвежда напълно конкурентноспособния фотоапарат „Зенит”. Открили са още един герой – Валерий Акопов, графически дизайнер, който през 1980 година разработва системата от пиктограми за московската Олимпиада. Светлана Мирзоян участва в разработката на микробуса РАФ в Рига, който в съветско време се използва от Бърза помощ и от други служби, както и в конструирането на предмети за бита – прахосмукачки, лампи.

„Сега се оказва, разказва кураторът на изложбата Алена Соколникова, че принципите на съветското техническо проектиране са много близки до съвременното западно понятие за екологичен дизайн, който далеч не включва единствено хармония на външните форми и използване на природни материали. Това е загриженост за всички етапи на съществуването на вещите – от опаковката до тяхната утилизация. Ето, например, съветската бутилка за кефир. Тя е била без етикети (няма разходи за печат, лепило и последвалото отърваване от тях). Съдържанието (в тях се е продавал не само кефир, но и мляко, и ряженка, киселомлечен продукт от сварено-запечено мляко) се различавало по цвета на капачките, направени от алуминий. Всичко отивало за преработка – и стъклото, и метала. При това тези бутилки изглеждат естетично и хармонично”.

„Искаме да покажем, че съветският дизайн не свършва с авангарда и конструктивизма”, обяснява директорът на музея Александра Санкова пред РИА „Новости”.

Всеки от разделите от изложбата в бъдеще може да се развие в самостоятелна експозиция – мода, съветски дизайн за деца, свободно време и хоби.

По думите на Санкова, към изложбата, независимо от това, че музеят едва едва се открива, вече има интерес от чужбина – подобни проекти там никога не са правени. Вече е ясно, че след Москва експозицията ще бъде показана в Айндховен в рамките на годината Русия-Холандия.

 

Оригинален текст: http://kommersant.ru/doc/2073200

"Российская газета". Всички права запазени.