Близо 40% от пенсионерите в Русия работят след навършване на възрастта за оттегляне в заслужен отдих

Ръстът на броя работещи пенсионери е свързан както с подобряване здравето на нацията (по данни на Министерството на труда, за последните пет години средната продължителност на живот е нараснала от 67 до 70,3 години; възрастта за излизане в пенсия е по-ниска), така и с нуждата от допълнителни доходи, смята Игор Поляков от Центъра за макроикономически анализи и краткосрочно прогнозиране. Според данните на Руската статистическа служба от октомври, средният размер на определената пенсия е бил  9 176 рубли (230 евро) или 34,9% от средната заплата за страната. По данните на Пенсионния фонд от април 2012 година, средният размер на пенсията за навършена възраст е бил 9 817 рубли (246,5 евро). Текущият размер на пенсиите е такъв, че „позволява да се живее бедно, но да се живее”, каза в началото на октомври вицепремиерът Олга Голодец.

Много пенсионери се съгласяват да започнат работа на нископлатени длъжности като пазачи, портиери, чистачи, контрольори и т.н., отбелязва Поляков. Сред тези, които имат право на предсрочна пенсия, по данни на Министерството на труда, три четвърти работят на старото си място. Според разчетите на Евсей Гурвич от Икономическата експертна група, 77% от излезлите в пенсия учители и медицински работници продължават да работят, а сред военните той е 63%.

Броят на работещите руснаци ще продължава да расте и в бъдеще, предполага генералният директор на Общоруския център за изследване на общественото мнение (ОЦИОМ) Валерий Фьодоров. Допитването през 2010 година показа, че 56% от хората в зряла възраст възнамеряват да работят до достигане на пенсионна възраст и тази тенденция не се е променила, защото процентът на работещите пенсионери расте от 90-те години на ХХ век насам, смята Фьодоров. А причините за работата след пенсиониране са се променили през последните 20 години: значително повече са станали тези, които споделят, че е заради недостатъчния размер на пенсиите (от 49 на 81%), свикнали са с работата (от 15 на 24%), от интерес към работата (от 13 на 21%). По-рядко това се обяснява със стремежа да се помага на децата – 36%.

През 90-те години пенсионерите бяха уверени: държавата е длъжна да им осигури заслужен отдих, а днес гражданите все по-малко се надяват на това, отбелязва Фьодоров. Несигурността за утрешния ден на днешните работници се подхранва от слуховете за предстояща пенсионна реформа. „Никой, засега, не е наясно на какви средства ще могат да разчитат бъдещите пенсионери”,  казва той.

Реформата предполага, че за получаване на пълна пенсия (40% от средномесечната руска заплата) ще бъде необходимо да сте работили 35 години, съобщи Олга Голодец. Ако такива параметри се въведат днес за пълна пенсия могат да претендират 52,7% от днешните пенсионери, защото именно толкова в момента имат 35 и повече години трудов стаж, според данните на руската държавна статистика.

Броят на хората с по-голям стаж ще намалява, смята Поляков. Ситуацията ще зависи от способността на държавата да спре изтичането на заетите в неформалния сектор (да не се бърка със сива икономика), които днес съставляват до 30% от икономически активното население, отбелязва директорът на Центъра за трудови изследвания на Висшата школа по икономика Владимир Гимпелсон.

Според разчетите на Министерството на икономическото развитие, размерът на пенсиите към 2020 година ще намалее до 30% от средната заплата. Декларираните от Министерството на труда цели за обезпечаване на солидарната система с 40% заместващ коефициент едновременно с изискването за стаж означава съкращаване на средната пенсия, и в числата на двете ведомства няма противоречие, счита Андрей Чернявски от Центъра за развитие на Висшата школа по икономика.

Оригинален текст: http://www.vedomosti.ru/finance/news/6827461/esche_ne_vozrast

"Российская газета". Всички права запазени.