Русия няма нужда от „Студена война”

В намиращата се в процес на разглеждане нова външнополитическа концепция на страната се говори за „доверие” и „сътрудничество” на основата на „прагматизъм”, който Москва се кани да приложи в отношенията с европейските си партньори. Обаче, някои събития от отиващата си година предизвикват у Русия опасения, че необявената „Студена война” вече е започнала

Приетият от Конгреса на Съединените щати Акт „Магнитски”, с който се въвеждат санкции срещу руски чиновници, които, по мнението на американските законодатели, са били съпричастни към смъртта на юриста на фонд «Hermitage Capital Management» - Алексей Магнитски, е само върхът на айсберга. Този документ се превърна във финалния акорд на цяла серия неприятелски политически стъпки, предприети от Запада по отношение на Москва. Появата на „Списъка Магнитски”,  който вече предизвика обмяна на емоционални реплики и от двете страни, беше предшестван от множество външнополитически конфликти, които е трудно да не бъдат забелязани. По две от най-чувствителните за Русия теми – разполагането на европейска система за противоракетна отбрана и отмяна на визите за руснаци, пътуващи в Европа – Кремъл претърпя през 2012 година съкрушително поражение. Това стана особено забележимо на фона на позитивните процеси, които в същото време се развиваха в отношенията между Русия и Азия. Проведената среща на високо равнище на организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество във Владивосток и началото на интеграционните процеси в постсъветското пространство (създаването на Митнически съюз и проекта за Евразийски съюз) се превърнаха в безусловни успехи, в това число за руската дипломация. Многобройните икономически инициативи, призвани да превърнат Русия в транзитна страна между Европа и Азия, както и нефто-газовите проекти, ориентирани на изток, получиха подкрепата на азиатските партньори на Москва.

Друга ситуация се създаваше в Европа. От една страна, през 2012 година започна реализацията на дългосрочните икономически проекти, свързващи Русия и Стария свят. Това са строителството на газопровода „Северен поток” по дъното на Балтийско море и началото на построяването на газопровода „Южен поток” по дъното на Черно море. Те свързват северната и южна част на Европа с руските находища. Но на политическо ниво диалогът между Москва и Европа стана по-напрегнат, с минимални шансове за съществено подобряване през следващата година.

Към традиционните „болни” теми – необективното, по мнението на Кремъл, наблюдение на изборите в постсъветското пространство от страна на европейски международни организации и блокирането на въпроса за безвизовото пътуване в Европа за руски граждани, се прибавиха и нови проблеми.

През изминаващата година Москва активно критикуваше Запада за несъблюдаването на правата на човека. Преди всичко, това беше свързано с факта на жестоко потушаване на демонстрации на работници, които искаха повишаване на жизнения стандарт в редица страни от Европейския съюз. За разпръсване на протестите, полицията в Европа и Съединените щати, активно използваше специални средства, а десетки хора бяха задържани.

Друго важно правозащитно направление, на което Москва обърна специално внимание, беше съблюдаването на правата на деца, които социалните служби не винаги обосновано отнемат от семействата. Последният фрапиращ случай беше през декември във Финландия, когато чиновници отнеха от руска майка четирите й деца, в това число едно кърмаче, без решение на съда, единствено на базата на анонимни доноси.

Към това число следва да се добавят и многобройните случаи, при които приемни деца от Русия загиват в американски семейства, а техните убийци, според Москва, не винаги са сурово наказвани. Въпреки това, руските критики по отношение на „правозащитните въпроси” на Запад предизвикаха откровено раздразнение сред много политици, несвикнали с подобни упреци от трети страни.

Още една тенденция от изминаващата година – противопоставянето между Москва и Запада по въпроса за семейните ценности. В Европа и САЩ нетрадиционните семейни отношения все по-често се регламентират с държавни актове и закони. Понятия като „мама” и „татко” се заменят в официалните документи с безличните „родител 1” и „родител 2” – това вече е факт в скандинавските страни. Русия категорично се противопостави на подобен подход. Законодателното събрание на Санкт Петербург прие закон за „Забрана за пропагандирането на хомосексуализма”. Този документ стана причина за демонстративния отказ на Милано от побратимяване със северната столица на Русия. При все това, руските власти са убедени, и по този въпрос обществото еднозначно е на тяхна страна, че легализацията на еднополовите бракове, в каквато и да е форма, противоречи на традиционните християнски и семейни ценности. Приетият в Санкт Петербург закон за забрана на хомосексуалната пропаганда се квалифицира от част от европейските правозащитници като нарушение на човешките права. Те директно обвързаха проблема за еднополовите бракове с предоставянето на руските граждани на безвизов достъп до територията на Европейския съюз. Нали, както е известно, в политическите документи на ЕС се казва, че безвизов статут получават единствено страни, които спазват правата на човека. От своя страна Москва не отстъпи, което допълнително усложни руско-европейския диалог на ментално ниво.

Новата външнополитическа концепция на Русия не предвижда революционни изменения във външната политика. Тя остава традиционна и достатъчно консервативна. Русия продължава да отстоява своето разбиране за принципите на международното право и върховенството на решенията на Съвета за сигурност на ООН в международните дела, ще реагира ситуативно на събития в „горещи точки”, ще изгражда наново диалог със страни, където се смениха режимите вследствие на „Арабската пролет”.

Заедно с това рискувам да предположа, че напрежението в отношенията между Русия и нейните партньори в Европа и САЩ ще се увеличи през предстоящата година. Какво ме води до това заключение? На първо място, продължаващият конфликт в Сирия, по който Русия и Западът не можаха да приемат съгласувано решение. Този конфликт привлича в своята орбита още нови държави и вече се превърна от регионален в геополитически. На второ място, провежданите в миналото, минимум два пъти годишно, срещи на такива ключови диалогови площадки, като например Съвета Русия-НАТО и Съвета Русия–ЕС, загубиха предишната си ефективност. Русия и Западът любезно се изслушват, но не се чуват. Вземат се решения без да се отчита руският интерес. Такава беше миналогодишната тенденция, и няма никакви основания да се смята, че това ще се промени в бъдеще. Русия е готова за диалог със Запада, което е отразено и във външнополитическата концепция, но няма да измени заложените подходи във вътрешната и външната си политика. Кремъл особено се тревожи от нежеланието на европейските и американски партньори да вземат под внимание руската загриженост по въпросите на националната сигурност. При тази ситуация по-нататъшното влошаване на отношенията между Русия и Запада става неизбежно. Пряко или косвено ще се свиват, или приемат стагнационен характер, практически всички направления на сътрудничество.

При все това, за начало на нова „Студена война” между Русия и Запада все още не става дума. Страните все още притежават значителен запас от сили във вид на съвместни инициативи в области като борбата с тероризма и наркотиците, икономически проекти. Този запас няма да позволи Русия и Запада да преминат чертата, след която завръщането към добросъседството ще се окаже много дълго и сложно. В изминаващата година руските експерти по-често обсъждаха въпроса, какви са перспективите в Азия, отколкото перспективите на Русия по европейското направление.  Демонстративният отказ на Запада на международни форуми засилва загрижеността на Москва и предприетите в отговор неприятелски стъпки от страна на Русия, създават атмосфера на взаимно недоверие. Тя се разпространи по всички направления на сътрудничеството – от военните до хуманитарни въпроси. Трудно може да се оспори това, че лошият мир винаги е по-добър от добрата кавга. И въпреки че тези два политически сценария не отговарят на интересите на Русия и на Запада, ще рискувам и ще предположа, че страните не бива да очакват нещо повече от „лош мир” през предстоящата година.  

"Российская газета". Всички права запазени.