Без женска топлина космонавтите страдат

А през това време историята на женския отряд на руските космонавти навърши вече половин век. През 1962 г. от хилядите претендентки са били избрани пет: инженер Ирина Соловьова, математичката-програмистка Валентина Пономарьова, тъкачката Валентина Терешкова, учителката Жанна Йоркина и секретарката–стенографка Татяна Кузнецова.

Жените преминавали през пълната програма на проверките. Устойчивост на организма към въздействието на високи температури се проверявала в термокамера. Облечена в летен гащеризон, изпитваната била вкарвана в камера с температура 70 градуса и влажност 30%, и са я държали в нея дотогава, докато температурата на тялото й не се вдигнела с два и половина градуса, а пулсът й не се учести до 130 удара в минута.

За безтегловност женският отряд летял с изтребител МиГ-15 (спарка). С един полет самолетът успявал да постигне три-четири „горки“ (фигура от пилотажа – бел.пр.), на всяка от които безтегловността продължавала около 40 секунди. На една от „горките“ е трябвало да напишеш трите си имена, да поставиш дата и да се подпишеш; на другата – да ядеш от тубичка; на третата – да произнесеш по радиостанцията дадена фраза.

Морските изпитания също били тежки – да се отработят действията на космонавта в случай на приводняване. Скафандърът не бил ушит по мярка, а бил един за всичките – технологичен, при това с големи размери, за човек с ръст 168 – 170 см. Между другото женската група се деляла на „дълги“ – Терешкова, Кузнецова и Йоркина – с ръст 164 см, и „къси“– Пономарьова и Соловьова – 161 сантиметра.

Трябвало да се имитира откачането на парашута, а ключалките се оказвали назад и някъде встрани. И всичко това в надут скафандър и с ръкавици. 

След държавния изпит по общокосмическа подготовка се състояло официалното представяне на женския отряд пред генералния конструктор Корольов, който достатъчно рязко изказал неудовлетвореността си от състава на групата.

На 16 юни 1963 г., облечени в скафандри, на стартовата площадка пристигат Терешкова и Соловьова. По-рано, когато обличали Ирина в скафандъра, херметичната обвивка в района на врата се скъсала. Наложило се скафандърът спешно да бъде заменен с този на Пономарьова. Ако се бе скъсал скафандърът на Терешкова, то заради разликата в ръста неговата замяна би била невъзможна, и тогава първата в света жена – космонавт би могла да бъде Ирина Соловьова.

През трите денонощия, докато траел полетът на Терешкова, цялата женска група се намирала на космодрума. На 19 юни корабът „Восток“ и летецът-космонавт Терешкова, всеки със своя парашут, благополучно се приземили близо един до друг. Към този момент вече всички в отряда знаели, че по време на полета Терешкова се е чувствала, меко казано, неразположена и че не успяла да изпълни всички точки от полетното задание.

Външно триумфалният полет на Терешкова не разколебал увереността на Корольов в женската космическа професионална непригодност. Окончателно отрядът е разформирован едва след смъртта на генералния конструктор през есента на 1969 г. поради „невъзможност за неговото използване“.

След разформироването на женския набор в Центъра за подготовка на космонавти останала само Терешкова. Тя се причислявала към отряда до 1997 г., но това било само формално.

В Ракетно-космическата корпорация „Енергия“ за полети с орбиталните станции са били набрани осем жени, но само две от тях – Светлана Савицка – дъщеря на маршал – и Елена Кондакова – жена на Валерий Рюмин – космонавт и заместник генерален директор на „Енергия“ – са имали късмета да летят в космоса.

До 2004 г. последната жена, останала в отряда на космонавтите, бе Надежда Кужелная. Тя нямала високопоставени роднини и независимо от това, че е смятана за специалист от висока класа, по времето на десетгодишния си престой в отряда така и не осъществява полет в космоса.

Сега в отряда на Роскосмос има само една жена – Елена Серова, но нейната космическа съдба не е ясна. Тя е в отряда от 2006 г., но досега не е назначена за нито един полет... 

Между другото, резултатите от изследванията за влиянието на космоса върху здравето на жените са далеч от оптимизма. Руският експерт в областта на космонавтиката, кандидатът на медицинските науки Ростислав Беледа, който 14 години е работил като главен сексопатолог в Централната научноизследователска авиационна болница е убеден, че космическите полети оказват негативно влияние върху всички функции на жизнената дейност на женския организъм и особено на такива уязвими, каквито са репродуктивните.

След полет в космоса не е забременяла нито една от американските жени-космонавти. 
Що се отнася до продължаването на рода в орбита, то след дългогодишни изследвания международната научна общност е достигнала до неутешителния извод за невъзможността на процеса на този етап.

"Российская газета". Всички права запазени.