Руски профсъюзи - само „превод от италиански”?

Причината фордовците да стачкуват е дългата принудителна почивка, свързана с новогодишните празници. Ръководството на завода е решило да спре конвейера на 17 декември и да го пусне отново чак на 8 януари

„Не сме срещу почивката, но стана ясно, че колективът ще бъде изпратен в принудителен отпуск, а заплатите ще бъдат съкратени с една трета”, заяви председателят на профсъюзния комитет Александър Кашицин. Работниците от „Форд” проведоха предишната стачка, също италианска, в средата на ноември. Тогава те организираха в завода Ден на донора, след което получиха законното право на двудневна почивка. Независимият профсъюз в завода досега е спирал на три пъти работата на конвейера и три пъти е успявал да получи увеличение на заплатите.

Очевиден факт е, че руските синдикални организации, с изключение на независимите, само имитират борба за трудовите права на населението. И властите нямат илюзии в тази връзка. „Профсъюзните организации не винаги поемат отговорност за решаването на конкретни трудови проблеми и спорове. И понякога играят твърде формална роля при защитата на интересите на работниците и трудовите колективи като цяло”, каза Владимир Путин в изказването си на една от срещите на Федерацията на независимите профсъюзи на Русия (ФНПР). 

Всяка алтернатива на установения ред на нещата поначало се приема с подозрение. За свикналите с профсъюзи на каишка работници не е толкова просто да пристъпят към свободна самоорганизация, да се научат да отстояват своите интереси. Точно по същия начин и руските държавни мениджъри (сред много от тях все още е силна съветската закваска) е трудно да свикнат с мисълта, че профсъюзът, по своето социално предназначение, не е слуга на администрацията, а неин контрольор, опонент. И че всяка проява в защита на правата на работниците не следва да се разглежда като проява на екстремизъм, а профсъюзните лидери да се приравняват с вождове на политическата опозиция.

Западните предприемачи, открили бизнес в Русия, се държат по-цивилизовано. Влизат в преговори с работниците, запъват се, пазарят се, търсят компромис, а не викат на помощ полицията, не изземат тиражите на профсъюзните вестници и листовки, не искат да се арестуват организаторите на стачките. Собствено, само на предприятията, които са собственост на чужди компании, се раждат независими руски профсъюзи. За разлика от „системните” профсъюзи те умеят да си извоюват достойни заплати и допълнителни социални гаранции.

Но като цяло руският работник не се уповава на синдикатите. Недоволството от своето положение той, както обикновено, излива върху началството. Или не роптае. За щастие на заводската и учрежденска администрация, в Русия практическия няма синдикати, които да са способни да спрат производствения конвейер или да сложат катинара на училищната врата.

Разбира се, от стачка до стачка има разлика. Стачките на авиодиспечерите, например, са забранени със закон: за това съдят и уволняват. Затова, от време на време, когато се нуждаят от увеличение на заплатите, руските авиодиспечери практикуват юридически безупречната форма на протест – гладна стачка. Но хора, отслабени поради дългото гладуване, не могат да бъдат допуснати от лекарите до управлението на въздушното движение. Значи, в края на краищата, стачката не може да се замаскира. Ако се претеглят вредите, които в подобни случаи причиняват авиодиспечерите, то може да се говори за икономически тероризъм. Може да се постави въпросът и за отношението към пътниците. Те напомнят на взети заложници. Разликата е само в това, че взимането не става на борда на самолета, а на земята, и ничий живот не е застрашен. Всичко останало си прилича: разбунтувалите се искат нещо от властите, а страдат абсолютно невинни граждани.

Няма да гадаем дали работещите във „Форд” ще постигнат нещо със своята предновогодишна стачка. Но в конкурентната борба между „комунистическата школа”, като наследник на която се проявяват традиционните руски профсъюзи, и алтернативните професионални общности, в края на краищата, все някога, ще победят по-силните. А това са тези, които се научат реално да защитават интересите на работниците.

"Российская газета". Всички права запазени.