Предговор към Виктор Пелевин

Пелевин причаква настоящето, следвайки всички извивки на руския живот. Но вместо историческа хроника и злободневни частушки твори неговата метафизика, прибягвайки до универсалния прием – реди древни теологични конструкции върху сюжетите на книгите си

Всички се въздигат върху един общ философски фундамент. Околният свят е поредица от изкуствени конструкции, между които сме обречени вечно да блуждаем в търсене на “суровата” изначална действителност. Всички тези светове не са реални, но не могат да бъдат наречени и измислени, поне докато някой вярва в тях. Всяка версия на света съществува единствено в нашата душа, а психическата действителност не познава лъжата. 

Виктор Олегович Пелевин е роден на 22 ноември 1962 г. в Москва 

Така шедьовърът на Виктор Пелевин, първият в Русия дзенбудистки роман “Чапаев и Пустота”, се опира на неспособността да се различи истинската от измислената реалност. Събирането и изваждането участват в процеса на изработване на измислените светове. Рецептата за изграждането на такива миражи се състои в това, че авторът варира с размерите и конструкцията на “търсача на видове” – рамката на прозореца, през който героят му вижда света. Всичко най-важно тук се случва на “перваза” – на границата на различните светове, защото Виктор Пелевин е поет, философ и писател-битовист, който описва граничната зона. Той усвоява допирните точки между реалностите. Там, където възникват ярките художествени ефекти от наслагването на една картина на света върху друга, от което се създава трета, напълно различна от предишните две. 

Привлечен от сблъсъка на епохи, Пелевин често заселва текстовете си с герои, които обитават два свята. Съветските служители от разказа “Принцът на Държавния план” живеят едновременно в тази или онази видеоигра. Лумпенът от разказа “Денят на булдозериста” се оказва американски шпионин, китайският селянин Чжуан – кремълски вожд, съветският студент се превръща във вълк. 

Границата между световете е непристъпна, но може да бъде премината, защото световете, както твърди авторът-будист, са само една проекция на съзнанието ни. Единственият начин за преминаване от една действителност в друга е личната промяна, метаморфозата. Тази способност е условие за оцеляване в стремителната бъркотия от въображаеми реалности, които се сменят произволно. 

Сред неговите поклонници дори е битувало мнението, че романите му са писании от компютър

Митовете и легендите на нова Русия, които съчинява Пелевин, се равняват на сбора на Стругацки и Лем, умножен по Борхес. Сглобеният по тази схема генератор на сатирическата фантазия безспирно произвежда сюжети за отровните, смешни и безкрайно изобретателни книги, които съпътстват и разобличават вестникарската действителност.

Прозата на Пелевин обаче никога не се изчерпва със социалното. Иззад всяко кълчене на съвременността наднича небето на вечността, към което се стремят всички герои на Пелевин. Приключенията на блуждаещото съзнание в търсене на истината, която не може, но трябва да бъде назована, градят вътрешния, постоянен и основен сюжет на всичките му съчинения. Именно в него се крие тайната съблазън. Като много други Пелевин вижда всичко, знае всичко, не вярва на нищо, но не пише мрачни текстове. Вместо това, цитирайки този път Платон, той твърди, че зад видимата действителност, която в най-добрия случай предлага перспективата „да попаднеш в задръстване сред изгорели газове с ярко червеното си „Порше“, съществува друга реалност. Няма значение каква е тя и как се нарича, но надеждата за нея е най-добрият празничен подарък за верните читатели, които като всички герои на Пелевин „просто жадуват някакво чудо – нещо, от което всичко се променя“. 

Пелевин успешно се вля в западната литература, но не по течението на славистиката. В Англия, Америка, Франция го четат като съвременен, а не като руски автор, а в Япония се радва на особено внимание. Хубавите преводи на новите книги ще въведат Пелевин редом с Павич и Мураками в кохортата на майсторите на чудноватия реализъм, които правят обитаема реалността на XXI век.

Откъс от романа S.N.U.F.F.


"Има занимания, които се оказват спасителни в момент на душевни неволи. Обърканият ум разбира какво и в каква последователност да направи 
и получава почивка за известно време. Това са например нареждането на пасианси, подстригването на брадата и мустаците и тибетското медитативно бродиране. Към тях причислявам и почти забравеното днес изкуство да се пишат книги. Чувстваме се много особено.

Ако ми бяха казали, че ще седя пред монитора като последния сомелиер и ще трупам едно връз друго издялани от компа кубчета с думи, щях да заплюя този човек в лицето. Образно казано, разбира се. Все още не съм се превърнал в орк, макар да познавам това племе по-добре, отколкото би ми се искало. Но не написах този кратък мемоар за хората. Направих го за Маниту, пред когото скоро ще се изправя, ако поиска да ме види, разбира се (може да се окаже твърде зает, понеже на срещата ще ме придружава сума народ)...

Когато започнах тези записки, още не знаех как ще приключи цялата тази история – и повечето събития са описани така, както съм ги преживял и разбрал на момента. Затова в разказа си често сменям времето на сегашно".

По публикация на агенция  РИА “Новости” 

"Российская газета". Всички права запазени.