Русия – САЩ: какво ни очаква през новата година?

Често се опитвам да откроя някакви сериозни достижения на Обама, но напразно. Преди четири години, в разгара на Обама-манията, имаше големи очаквания, но, както често се случва, те не се оправдаха

Ако Джордж Буш и Кодолиза Райс се запомниха с поражението на Съединените щати в Ирак и Афганистан,  провалът на кръстоносния поход за демокрация и крахът на цветните революции в постсъветското пространство, то за Барак Обама и Хилари Клинтън това са неуправляемият кръвопролитен хаос в Близкия изток, зануляване на постигнатото в политиката на сътрудничество и практическото връщане на Студената война с Русия.

Стихнаха възторжените речи за победа на демокрацията в резултат на събитията от Арабската пролет. Вместо това виждаме в този регион постоянен сблъсък между етнически, религиозни, племенни и други групировки, които е невъзможно да бъдат контролирани. Никой не знае, как да спре боевете в Сирия. Сенатът на Съединените щати забрани на Пентагона да купува руски хеликоптери за използването им в Афганистан, защото Москва продава оръжие на Сирия, между другото, без да нарушава никакви международни договорености. Същевременно именно американският съюзник Ирак разрешава на Иран да доставя въоръжение на Башар Асад през неговата територия. Както пише Ню Йорк таймс, „въздушният коридор над Ирак се превърна в основния канал за доставка на оръжие за правителството в Сирия“. Всички опити и усилия на администрацията на Обама да убеди иракските власти да забранят използването от страна на Иран на иракското въздушно пространство остават безрезултатни. Следва да се отбележи, че докато на власт беше Садам Хюсеин, Ирак действаше като сдържаща сила спрямо иранските аятоласи. Сега Ирак все повече се сближава с Иран и все повече одобрява неговата политика, не само по отношение на Сирия, но и относно други международни проблеми.

Също така, не е тайна, Западът доставя оръжие за сирийската опозиция посредством Саудитска арабия, Катар и някои други страни от Залива. При това, оръжието често попада право в ръцете на ислямските терористични групи, които се сражават на страната на опозицията. Нещо повече, Хилари Клинтън обвинява именно Русия, и в по-малка степен Китай, за тяхната позиция по сирийския въпрос, при това като използва непривичен за дипломацията език.

В последните седмици на своето битие като държавен секретар госпожа Клинтън намира време да посети Прага и да направи забележка на чехите относно намерението им да сключат договор с Русия за строителството на атомна електроцентрала. После, без да губи време, в Дъблин заявява в прав текст, че Америка всячески ще препятства създаването на икономически и митнически съюз между Русия и нейните съседи. „Може да сте сигурни, че целите на този съюз са ни известни и ще успеем да им попречим“, каза Клинтън.

Тази грозна атака от страна на Хилари срещу Русия не й помогна да избегне обвиненията от страна на специалната държавна комисия за разследване на нападението над американското посолство в Бенгази. Комисията посочи именно Държавния департамент като главния виновник за трагедията, която доведе до гибелта на посланика и други американски дипломати. Хилари слиза от сцената с далеч не вдигната глава.

Много жалко, че и такъв достоен човек, като сенатор Ричард Лугър, лидер на републиканците в сенатския комитет по международна политика, който, точно както Хилари, напуска своя пост, в своето прощално слово призова в прав текст „да се сравни със земята руското господство на пазара на енергоносители“ за сметка на доставки за Европа от Каспийския регион, които да заобиколят Русия.

Трудно е да се каже, как такива изявления се съчетават с политиката на сътрудничество, но това вече е по-скоро реторичен въпрос, така както, по общо мнение, кратката й епоха свърши, а последният съкрушителен удар по нея несъмнено нанесе „Законът Магнитски“.

Много се изписа за този закон, така че няма смисъл да го повтарям тук, но все пак ще приведа само един цитат от изказването на републиканеца Рон Пол при гласуването в Камарата на представителите, между впрочем, един от бившите кандидати за президент на Съединените щати.

Рон Пол гласува против, като го обясни с това, че „приемането на законопроекта ще позволи на американското правителство (при съставянето на списъка) да вземе предвид мнението на неправителствените организации, които ще започнат да подават собствени списъци с лица, за които да важат санкциите. Неправителствените организации не са съдийски колегии и не могат да бъдат безпристрастни. Мнозинството от тях се спонсорират от държавни институции или политически партии, те са зависими. Това напомня на „народните трибунали“ от съветско време, за които доказателствата за вина не бяха от значение“.

Но стига за лошото. Има и добри новини, и преди всичко това е появата на нови лица в Държавния департамент. Много вероятно е поста държавен секретар да се заеме от сенатор Джон Кери. За мен той е по-скоро привърженик на прагматичния, отколкото на идеологическия подход във външната политика, което е добре.

Предстоящата визита на Обама в Москва също е добър знак. Освободен от грижи за следващата предизборна кампания, той трябва по-скоро да мисли за своето историческо наследство, а реалният прогрес в подобряване на отношенията с Русия може да се превърне в достойния принос към списъка с неговите достижения.

Обама прекрасно разбира, че, когато говорим за международна безопасност и икономика, взаимноизгодното сътрудничество с Русия играе важна роля при решаването на много от глобалните проблеми. Като се вземат предвид огромните трудности, които Америка предстои да преодолява във вътрешната и международна политика, тя най-малко има нужда от конфронтация с Русия. Жалко, че за такава конфронтация призовават жадуващите за реванш бивши съветници на загубилия кандидат Мит Ромни, които вече започнаха кампания за отмяна на предстоящата визита на Обама в Москва.

Посещението, разбира се, ще се състои, и дори има достатъчно време за подготовка на най-важните теми от дневния му ред. Би било добре ако в този процес вземат участие, не само държавни чиновници, но и представители на гражданското общество от Русия и САЩ.

"Российская газета". Всички права запазени.