Русия и САЩ: как геополитически въпроси се решават с помощта на сираците

Споровете относно сирийския въпрос, в по-широк смисъл относно събитията в Близкия изток, разногласията във връзка с противоракетната отбрана, мудните препирни заради станалото вече митично разширяване на НАТО, нищо от това не тласка към фундаментални противоречия

Там, където двустранните връзки се отнасят до наистина важни за един от партньорите теми, като например афганистанския транзит, и Вашингтон, и Москва действат внимателно, като се стараят да избягват острите ъгли.

Дори и по вечната тема за демокрацията и правата на човека, администрацията на Барак Обама се държи много по-сдържано, отколкото което и да е средностатистическо американско ръководство, като отчита промените в руската вътрешнополитическа ситуация. Даже прочутият „Закон Магнитски“ не беше приет сам по себе си, както първоначално възнамеряваха неговите вносители, а срещу размяна, отнасяща се до премахването на поправките Джексън – Веник, които отдавна, и с пълно основание, предизвикваха алергични реакции в Москва.

Откъде се появи това нажежаване на антиамериканската екзалтация, изригнала само няколко седмици след като руското ръководство, с неприкрито облекчение, поздрави победилия на изборите Обама?

Изглежда, че решението да се отговори на „Закона Магнитски“ не е симетрично, за да може да се използва по максимален начин чувствителната тема, в гарнитура с голяма доза шовинизъм, което е продиктувано от желанието на Кремъл един път завинаги да се сложи кръст на използването от страна на Съединените щати на руски вътрешни работи в международен контекст.

Владимир Путин винаги се е придържал към класическия подход в международните отношения. В този подход е залегнал принципът,  че държавният суверенитет не може да се поставя под съмнение, защото това, освен някои негативни последствия, води до дестабилизация на системата. Размиването на границите между вътрешна и външна политика размива структурната стабилност на света

От гледна точка на руския президент, всичко, което се случва през XXI, доказва пагубността на либералния подход, основан на универсалните права на човека и, съответно, правото да се намесваш в чужди вътрешни работи в името на тяхната защита. Олицетворение на тази логика представляват Съединените щати. Благодарение на своята политическа философия и самоидентификация като еталон на обществена система, те смятат за възможно и необходимо да съдят за положението в други страни, да раздават присъди, а понякога и да ги привеждат в изпълнение с военни средства.

В различните периоди Москва е реагирала по различен начин на тази неизменна природа на Съединените щати. Съветският съюз гневно я отхвърляше, като предлагаше своя версия за добро поведение. Русия на 90-те години де факто признаваше, че САЩ действат в качеството си на ментор и арбитър, въпреки че никога не се съгласяваше с това. Русия в началото на ХХI век полемизираше с Америка по този въпрос, отхвърляше критиките и настояваше на това, че всяка страна сама определя траекторията на своето движение към демократичните цели. Русия през 10-те години на ХХ век, ако още не е дошла до това, да зачертае самата цел, вече със сигурност се отказва да гледа на Съединените щати като на държава, която има някакви основателни претенции да представя себе си за модел.

Решителният отговор на „Закона Магнитски“ е призван да покаже, че вътрешнополитическата сфера трябва да бъде изцяло и напълно изведена извън рамките на междудържавната дискусия.

Причините за суровата реакция са две. На първо място, възприемането от страна на Путин на заобикалящия свят като извънредно опасен и непредсказуем. Според мнението на руския президент, политиката на големите държави, преди всичко тази на Съединените щати, се отличава с непредсказуема готовност навсякъде да се намесва, или злонамерено, или безразсъдно. И за да ги върнеш в реалността трябва рязко да ги поставиш на мястото им.

Втората причина се корени в промените, случващи се с Америка. Осъзнаването на факта, че страната вече не може да носи бремето на хегемона, става все по-болезнено видимо. Съединените щати вече не могат да се опират основно на тези, които са им ментално близки, а на тези, които могат да им помогнат с нещо. Русия, независимо от състоянието и статуса й, е така ситуирана, че без нейното съдействие Съединените щати почти не могат да решават задачи.

Путин усеща промените, които протичат в Съединените щати и смята да ги използва, за да промени модела на отношенията. Той е готов за сътрудничество, но на равна основа и без ни най-малките опити по някакъв начин да се влияе върху вътрешните процеси. Затова именно афганистанският транзит е неприкосновен, колкото и да беснеят комунисти и държавници. А всички, които имат отношение към вътрешните работи на руснаците, нямат никаква работа там.

Руският президент не е далече от истината в оценките си за ситуацията в Съединените щати и дори за обстановката в света. Въпреки че, със съзнателното отхвърляне на всякакви морални компоненти (нали именно в неотдавнашното му послание на темата за нравствеността и ценностите беше отделено необичайно голямо място), руското ръководство само се поставя в неудобно положение. Образът на страна, която заради политическо отмъщение спекулира с деца-сираци, е по-лош, отколкото етикета на агресор, който Русия получи заради войната с Грузия. 

Сегашното напрежение няма да доведе до по-голямо охладняване на отношенията между Русия и САЩ, доколкото обективно противоречията днес са доста по-малко остри, отколкото в миналото, а пък менталните различия просто не са новина. Проблемът със случващото се е един: Кремъл не търси, където трябва, източниците на заплаха за бъдещето на страната, за които президентът много говори в последно време. Увлечено по изравняване на статута си с Америка, руското ръководство жертва много по-важни неща – моралното състояние на обществото и неговата управляваща класа. А това е много по-сложно да бъде възстановено, отколкото паритета на суверенността със Съединените щати.

 

Фьодор Лукиянов е главен редактор на списание „Русия в глобалната политика“, както и шеф на Съвета за външна и отбранителна политика.

Текстът е със съкращения. Оригиналът е на адрес: http://www.globalaffairs.ru/redcol/Rossiya-i-SShA-kak-geopoliticheskie-voprosy-reshayut-s-pomoschyu-sirot-15802

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"