Година на нови предизвикателства и възможности

През 2011 година Центърът за стратегически разработки публикува два доклада с прогнози за следващата година. Анализаторите от близкия до Кремъл център предрекоха политическата криза в страната, ръста на протестни настроения, предупреждаваха за делегитимацията на властта и говореха за необходимостта от реформи. Практически всичко се сбъдна

Владимир Путин: все още без конкуренция

Президентските избори през 2012 година, безсъмнено, са основното събитие в политическия живот на страната. Независимо от това, че победа на тях, както и предсказаха анализаторите, удържа Владимир Путин, като цяло подонесоха поредица изненади. Главната от тях беше третото място на Михаил Прохоров, новак в политиката и заради това аутсайдер. Анализаторите дадоха еднозначно обяснение – в обществото се е появило желание за политика от нов тип.

Впрочем, засега, този въпрос е актуален само за жителите на големите градове. Рейтингът на Путин, въпреки че е „спадащ” за миналата година, до ден днешен си остава много по-висок, в сравнение с този на конкурентите му. Минималната си стойност той достигна през август (37%), но през есента се върна на нивата от 45–50%.

„Ръстът на президентския рейтинг през есента, след спада, е по-скоро свързан с ефекта от сполучливата за Кремъл предизборна кампания през октомври. Съществено влияние за доверието на населението оказа и мъмренето от страна на президента на трима министри и започналата борба с корупцията”, обяснява генералният директор на Общоруския център за изследване на общественото мнение (ОЦИОМ) Валерий Фьодоров. В обществото все още е силно желанието за лидер с „твърда ръка”, обобщават експертите. А Путин засега е един от малкото политици, отговарящи на този критерий.

 

Опозицията: има недоволство, но няма решения

Ако за Центъра за стратегически разработки масовите улични протести не бяха изненада, то мнозина други наблюдатели бяха удивени от активизацията на гражданското общество в Русия. Буквално за няколко месеца на опозиционната арена се появиха нови лидери (такива като Алексей Навални), които успяха да направят това, което по-рано не можа да постигне никой – да изкарат на улицата десеткихиляди хора. Именно с този фактор анализаторите свързват това, че властта тръгна към смекчаване на изборното законодателство и опростяване на системата за регистрация на партии.

Първият инцидент стана непосредствено в деня на парламентарните избори на 4 декември 2011 година, когато недоволните от процеса на броене на гласове опозиционери излязоха на улиците на вечерна Москва. На следващия ден по столичните булеварди вече имаше десетки хиляди души, а митингът на Болотния площад на 10 декември събра, според различни данни, от 25 до 150 хиляди души.

В течение на следващите шест месеца опозицията проведе цяла поредица от гръмки масови акции: митинг на булевард Сахаров (от 30 до 100 хиляди души), „Белое колцо” (бълг. Бял пръстен), автопоход „За честни избори” и печално известният митинг от 6 май, който завърши със сблъсъци с полицията.

В резултат на реформите, още в октомврийските регионални избори, вече взеха участие не четири политически мастодонта, като например комунистите или „Единна Русия”, а десетки нови партии. Впрочем, новите играчи засега не успяха да отговорят на обществените очаквания: опозицията и до днес е разпокъсана и няма ясна политическа програма. Тя загуби изборите във всички основни градове и региони, но експертите са сигурни, че истинската борба все още предстои.

 

Корупцията: кражба по-опасна от тероризма

„Нито въоръжените сили на НАТО с техните ракети, нито международния тероризъм, нито заплахата от сепаратизъм - нищо не представлява по-голяма заплаха за Русия от корупцията в страната”, убеден е главният редактор на опозиционния вестник „Независимая газета” Константин Ремчуков. Наистина проблемът с корупцията традиционно оглавява списъка с обвинения, които опозицията отправя към властите.

Въпреки че през 2012 година реакцията на властите към корумпираните стана много по-жестока, отколкото беше преди. Практически, за първи път в руската история, моментално няколко висши чиновника един след друг се простиха с постовете си във връзка с корупционни скандали. Най-шумен от тях се оказа оставката на министъра на отбраната Сердюков, когото експертите традиционно наричаха един от най-верните поддръжници на президента. И въпреки това след скандала с измамата при разпродажбата на армейско имущество, дори той се сбогува със своето кресло. По мнението на експертите, Кремъл разчита, че борбата с корупцията може да се превърне с нова идея за сплотяване на нацията.

Освен това през 2012 г. беше уволнен Юрий Урличич, главен конструктор на системата ГЛОНАСС – руския аналог на GPS. По думите на ръководителя на президентската администрация Сергей Иванов, при реализацията на проекта са били откраднати повече от 6,5 милиарда рубли. Не мина без скандали дори и срещата на високо равнище на организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество във Владивосток, която беше едно от основните събития в Русия през годината. Правоохранителните органи заявяват, че при подготовката на мероприятието са били откраднати 93 милиона рубли. Те уверяват, че към престъплението има отношение бившият заместник-министър на регионалното развитие Роман Панов. Измамници бяха разкрити даже в антикорупционното управление на московската полиция. Служителите на управлението Лев Глухов и Андрей Лявикин са обвинение за присвояване на 3 милиона долара.

Обществото приветства борбата с корупцията, обаче, според редица експерти, зад шумните арести се крият политически цели. Кремъл разчита, че борбата с корупцията ще се превърне в новата идея за сплотяване на нацията, уверени са специалистите. Любопитно е, че аналогичен курс пое един от ключовите геополитически съюзници на Русия – Китай.

 

Външната политика: курс на изток

От момента на провеждане на президентските избори най-актуалната за обсъждане в експертните кръгове тема стана въпросът за геополитическия избор на Русия: Азия или Европа. В продължение на половин година специалистите анализираха президентските посещения, правеха прогнози и икономически сметки за обема на търговията с ЕС и Азиатско-тихоокеанския регион. Септемврийската среща на организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество, която се проведе под председателството на Русия, постави всичко на мястото му: Владимир Путин потвърди, че целта на Русия е по-нататъшно сближаване с Китай. Президентът отбеляза, че преориентацията към източните партньори вече се случва и „не е необходимо да се прави нищо изкуствено”.

Тезата за избора на тихоокеанския вектор получи потвърждение и по време на октомврийското заседание на дискусионния клуб „Валдай”. Президентът недвусмислено даде да се разбере, че при избора между преживяващата криза Еврозона и стабилен Китай, той без съмнение залага на азиатския партньор. Плановете са в близките години товарооборотът между Москва и Пекин да се увеличи до 100 млрд. долара годишно и да се премине към разплащания с национални валути.

Впрочем, азиатско-тихоокеанската стратегия на Москва не се изчерпва със сближаването с Китай. Една от ключовите цели на Русия е колкото е възможно повече да реализира потенциала си на свързващо звено между Далечния изток и Европа. „Огромният, и засега очевидно не достатъчно разкрит, потенциал на нашата страна, заемаща около 1/3 от Евро-Азиатския континент, се състои в нейните транспортни и транзитни възможности”, такова изказване направи Дмитрий Медведев преди срещата „Азия – Европа” в Лаос.

 

Русия и Световната търговска организация (СТО): 19 години очакване

Първата заявка за членство в СТО беше подадена през 1993 година, но страната стана член на организацията едва през август 2012 година. При това дискусията сред специалистите за правилността на това решение продължава и до днес.

Експертите от Световната банка оценяват последствията от влизането в СТО положително. Според техните прогнози, в дългосрочна перспектива руската икономика може да достигне ръст от 11%, на първо място за сметка за повишаване на производителността и конкурентоспособността на руските фирми – цената на техните стоки и услуги ще намалее вследствие на намаляване на тарифите. Най-силният ефект от влизането в СТО ще почувстват металургичната и химическа промишленост, а сред пострадалите ще са машиностроителната, дървообработващата и леката промишленост. При своите разсъждения експертите правят паралели между руския и китайския опит и призовават бизнеса да не се страхува да играе по новите правила.

И Москва, и Пекин се опасяваха, че присъединяването към СТО може да доведе до това, че на вътрешния пазар масово да започнат да влизат чужди компании, и като цяло развитието в сферата на услугите и „слаби” отрасли на икономиката да отиде на нулата. Въпреки че в Китай това не се случи. Нещо повече, тези отрасли, които експертите определяха като слаби (най-често застрахователния), даже успяха да отбележат ръст на вътрешния пазар заради нарасналата покупателна способност на населението. Още един положителен фактор е подобряването на инвестиционния климат и, следователно, приток на чуждестранни капитали в страната. Така обемът на преки чужди инвестиции в китайската икономика след влизането в организацията се увеличи на 18%. Експертите констатират, че това далеч не става за един ден. Но ако Русия грамотно се възползва от китайския опит, то ръстът на икономиката няма дълго да се чака.

"Российская газета". Всички права запазени.