Източник: Наталия Михайленко
След традиционните зимни празници, а те продължават от 31 декември до 7 януари, можете да продължите преследването на Нова година в Алтайския край. Алтайската Нова година настъпва в края на януари – началото на февруари, по лунния календар. Сутринта на Чага Байрам (така алтайците наричат Нова година) старейшините пръскат земята с мляко и закачат по клоните на дърветата две лентички – синя и бяла. Главите на семействата палят огньове на двора. На този ден алтайците си искат прошка, а на масата се сервират млечни ястия – талкан (мляко със специално ечемично брашно) и борсок (мекици на топчета).
Източник: Наталия Михайленко
Главният празник на бурятите е Сагаалган, Нова година по лунния календар. Той няма точни дати и всяка година се отбелязва в различни дни, но задължително в края на зимата, в новолунието през февруари. Сагаалган започва не в полунощ, а рано сутринта, в първия ден на Новата година. За празничната трапеза задължително се приготвят бели млечни продукти: белият цвят символизира благополучието. На новогодишната маса се сервират варено овнешко и манти – едри, варени на пара пелмени. Трапезата не може да мине и без чай, сварен в мляко със сол и сланина. По време на празника символично в огън се изгарят стари вещи: счита се, че заедно с тях изгарят всички минали грехове. А понеже в Бурятия не е прието да се празнуват рождените дни, по време на новогодишните празници всеки става с една година по-голям.
Струва си след масовото отбелязване на рождения ден на всички буряти да се отпразнува пролетната Нова година на 21 март, когато денят и нощта делят равен брой часове. Нова година се посреща в Чувашия и Башкирия, два региона на запад от Бурятия. Башкирите и чувашите са наследили традицията на „пролетната Нова година“ от иранските племена, обитаващи долината на река Урал през 7 век преди н. е. На този ден в семействата се готви супа от житни култури – символ на богатата реколта.Един ден преди Нова година не може да се излива мръсна вода от къщи и да се пере. В този ден се организират надбягвания с коне, състезания по бягане, национална борба и танци.
За да отпразнуват Нова година през лятото, пътешествениците се отправят към Якутия – тук празникът Исиах се отбелязва в деня на лятното слънцестоене, от 21 до 22 юни. В действителност жителите на Якутия посрещат Нова година два пъти – през зимата, заедно с всички руснаци, и по традиция - през лятото. Якутия е голям регион в Сибир, почти половината от нейната територия е разположена над Северния полярен кръг. През зимата тук температурите понякога падат до -60 градуса, а лятото е много кратко, то настъпва именно в края на юни. През 1941 г. датата на Исиах съвпаднала с началото на Великата отечествена война 1941-1945 г., след това започнали да отбелязват празника в периода между 10 и 25 юни, в зависимост от племето, графика за почивните дни, местните предпочитания и т. н. У якутите се е съхранила традиция, характерна за скотовъдните народи – да се разделя годината на две половини, а самият Исиах се явява като своебразна граница между старото и новото.
Източник: Наталия Михайленко
За да продължите празника, ще ви се наложи да пропътувате 9000 километра на запад, за да посрещнете Новата година в Република Марий Ел, тя се отбелязва след раждането на новата луна в периода на зимното слънцестоене, от 22 декември. По правило главните дни на празниците съвпадат с православното Рождество - 6 и 7 януари. През тези дни марийците се черпят един друг с ядки, гадаят и дърпат овцете за краката. Названието Шоръкйол (така марийците наричат Нова година) се превежда като „овчи крак“ - магическото дърпане на овцете за краката, така смятат марийците, ще осигури за следващата година плодородие и богатство в семейството.
Източник: Наталия Михайленко
Струва си от Йошкар Ола да се насочите на север, в Петрозаводск. При карелците Нова година настъпва на 25 декември. В селата тя се посреща весело и шумно: кукери обикалят къщите на селяните, гадаят за съдбата. За да гадаят, вземат „ гащи Сюндю“ - палачинка с огромни размери, която се приготвя първа в навечерието на празника. От палачинката се изрязват отвори за очите и носа и тя се поставя на лицето, като маска. Девойките, които искат да се омъжат, се подлагат на изпитания: да се промушат през купа сено, която е била на открито повече от година, да прескочат огън, със завързани очи да надянат хомот, закачен на гредата на плевнята.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си