12 руски музикални открития на 2012 година

Музикалните стилове от „новата вълна” руски музиканти през 2012 са също толкова разнообразни, колкото и населението на нашата многонационална страна: чилуейв, пост-пънк, диско и дори госпъл намериха своите слушатели из необятните руски простори. RBTH подбра най-запомнящите се млади групи от изминалата година

Roundelay, госпъл

Десет прекрасни момичета от град Самара под ръководството на пианиста Дмитрий Колеватих записаха англоезичния албум The River (Реката) с барабаниста на Arcade Fire Джеръми Гара. В родната Самара, девойките и Дмитрий правят само няколко концерта на година, защото по-скоро работят за качество, а не за количество. За тях „музиката е векторът на духовния живот”, а не самият живот, и, безусловно, не работа. Въобще, стилът госпъл в Русия не просто е непопулярен – пет от групата, по-скоро, го считат за „странност”, отколкото за хоби или още по-малко за професионално занятие. Затова групата Roundelay заслужава особено внимание.

 

 

Scofferlane, пост пънк

Наскоро станалите любимци на столичните музикални критици момчета от подмосковския  Електростал, по-скоро маргинален и безрадостен град, свирят готически пост-пънк и записват на територията на изоставения завод АЗЛК (за производство на Москвичи). Вдъхновение за своите англоезични текстове музикантите търсят в творчеството на руските поети: Менделщам, Бродски и Чадаев. Атмосферата на песните им се отнася към филмите на Майкъл Ди Джакомо, а музикални идоли на групата са Тим Бъкли и Фред Нил. Естети, и още как.

 

Gidropony, осембитно диско

Дуетът от Мордовия взривяваше клубовете на Саранск с весел осембитов диско-пънк, като разбиваше стереотипа за „вглъбената руска музика”, където на една весела песен на група се падат по десет депресивни. Gidropony съществуват вече повече от 4 години, а през цялото това време са имали не повече от десет концерта, оплакват се от мързел и нежелание за работа. Момчетата чакат момента, когато в Саранск ще се проведе Световното първенство по футбол през 2018 година, и на тях отново няма им се наложи да ходят никъде – ами че целият свят, така и така, ще ги гледа.

 

Jack wood, блус-пънк

Jack Wood се събрали спонтанно: веднъж основалите на групата отишли в гората, за да посетят могилата на своето отдавна починало куче Джек, а по пътя на обратно ги качила една кола. Шофьорът бил младеж, който бил ходил в същата гора в търсене на кости, за да си прави от тях палки за барабана – така групата се сдобила с барабанист. Нарекли я Jack Wood по името на кучето Джак (Jack) и в чест на същата легендарна гора (Wood). Гаражният звук и блус, посадени на електрически стол са главните „козове” на младите музиканти. Между другото, солистката им е пяла в Московския Кремъл като член на детски хор. Ето такъв е сибирският пънк.

 

Ggle Highs, електроника

Деветнадесетгодишният московчанин Максимилян, студент в Московския педагогически държавен университет, записва меланхолични електронни парчета с помощта на простата програма Fruity Loops. Наскоро неговата музика привлече вниманието на Altered Zones, авторитетен американски вестник за нова музика, след което и руските музикални подиуми, най-накрая, му обърнаха внимание. Музиката на Ggle Highs се придържа към традициите на електронните изпълнители от 70-те и 80-те години, и както ни убеждава самият изпълнител, „сега тези стилове се възраждат, само че по друг начин – хаус, ню рейв, пост пънк – всички те звучат по нов начин…”

  

Parks, Squares & Alleys, инди 

Далечният изток винаги в бил богат откъм музиканти, а през тази година Хабаровск представи на руските клубове нов „бисер”  - деветнадесетгодишния Сергей Хавро с неговите „милион музикални проекти”. В репертоара му вече има, и инди рок, и дрийм поп, и чилуейв. Тези стилове са далеч от познатите на всички „класически жанрове”, а четвъртото поколение музиканти от новата вълна черпи сили и вдъхновение от опитните  руските групи като Motorama,  Pompeya и Cheese People.

 

Guru Groove Foundation, фънк

Високопрофесионалният и крещящо млад колектив от Москва свири електронен фънк със синтезатори и мощни дамски гласове, изпълняващи песни на английски език. Паралелно музикантите правят и аранжировки за руските поп изпълнители, продуцират „Фабрика за звезди” (аналог на Мюзик Айдъл) и гастролират със същите поп звезди из цялата страна. С полирания до блясък стил, лишен от каквато и да е грапавина, музикантите се надяват да пробият на европейските сцени, но засега се задоволяват и със столичните клубове.

 

Archngl, урбанистичен поп

Трима музиканти, скрили лицата и имената си, изпълняват мрачен урбанистичен поп в столицата на република Коми – Сиктивкар. Защо бели маски вместо лица? Може би е творчески каприз или в столицата на Коми не уважават прекалено много поп музиката (което също е напълно възможно). Въпреки това, славата на „тримата с маските” се разнесе и до Москва. Съставът на групата е многообразен – солист от операта, началник на електрическата служба на дървопреработващо предприятие и художник на свободна практика. Събрани заедно, те изминават дълъг път от песни в стил „System of a down” до урбанистичен поп, определил звученето на последния им мини албум.

  

 

Brodsky, оркестров фолк 

Светла меланхолия, извиващи се мелодии и юношески вокал – това е визитната картичка на музиканта и композитора Brodsky. Той е на 28 години и работи като продавач на обувки в Калининград. Родния си град нарича „клетка за мързеливци” – от Калининград е по-трудно е да се добереш до Русия, отколкото до Европа, а по мнението на много жители на града и „така е скучно”.  И ето, че местните се занимават с това, че пишат уютни песни в акомпанимент на китара и цигулка, когато навън е минус двайсетградусов студ.

 

Vagina Vangi, уич-хаус (witch house)

Младият музикален стил – уич-хаус се разпространява в Русия с невероятна скорост и да си добър в него съвсем не е проста работа. Популярността му в постсъветските простори е обяснима – цялото това влечение към „минорното”, страшните картини и неуютните мелодии. Победител в състезанието по тъга стана 26 годишният Иля от Мурманск, химик по образование, звукорежисьор по призвание и музикант в свободното от работа време. За написването на сърцераздирателна хаус музика някога го вдъхновил руският химн в изпълнение на сирийски оркестър. И се започнало.

 

Ifwe, чилуейв

Защо всички руски групи, на практика, пеят на английски? Много музикални стилове е трудно да се пренесат в днешните реалности. Чилуейв, построен изключително на спомените за пращящи приемници и средночестното радио, в изпълнение на руските групи често е просто „имитация” на американската носталгия. Групата Ifwe пее на руски за изсъхнали флумастери,  Кремъл, изгубени брегове, слънце, което свети над главите на всички. „Знаем, че те злобно ругаят новите песни” е стих от едно от парчетата на петербургския дует. Приспивен минимализъм, романтично приглушена дръм машина и копнеж по съветските времена – това е чилуейв по руски.

 

Surtsey Sounds, оптимистичен оркестър 

Петербургският оркестър Surtey Sounds се появи относително наскоро – преди не повече от две години. Поотделно всеки от участниците е започнал музикалната си кариера в годините, когато думата „пост рок” още е звучала като парола за меломаните. В техния пост рок няма обичайния патос и сумрачната възвишеност, той не е по петербургски оптимистичен, опиващ се от своята малка красота, която успява да създаде на сцената камерният оркестър. В северната столица на Русия всеки трети е музикант, затова името Surtsey Sounds не е случайно – групата е наречена така в чест на малък вулканичен остров, относително скоро появил на повърхността на земята от океана вследствие на мощно изригване. Такива острови има стотици и хиляди, но обикновено след известно време заминават обратно под водата. Остров Surtsey Sounds засега се държи.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"