Партизанинг: герилята за градско благоустройство набира скорост

Идейни вдъхновители на „Партизанинга” са Антон Мейк и Игор Поносов. Антон започва с решението да състави велосипедна карта на Москва, тъй като руската столица сериозно изостава в развитието на велосипедната инфраструктура спрямо европейските градове. Ежедневно придвижващият се на велосипед из Москва Мейк започнал да отбелязва на карта най-удобните маршрути. Така първоначално се появила хартиена карта, а после и електронна. Дейността на Антон привлича вниманието на медиите и движението започва на трупа популярност.

Активистите на „Партизанинга” реализират различни локални проекти, като се опитват да направят обкръжаващата градска среда по-дружелюбна, а животът в града по-удобен. Те се преобличат като пътни работници и правят пешеходна пътека там, където, според тях, това е необходимо, правят пейки, поставят самоделни пешеходни знаци. Съдбата на такива творчески интервенции е различна. Пейките често биват откраднати или счупени, а знаците се премахват. Но има и положителни моменти. Например, няколко дни след като „партизаните” нарисували зебра на една от московските улици, се появявили истински пътни работници, изчистили самоделната пътека и нарисували до нея истинска, като поставили и съответните пътни знаци.

„Със своята дейност искаме да покажем на хората, че те сами имат силата да променят света. Не трябва да се чака, докато чиновниците узреят за тази мисъл. Просто се вземай в ръце и действай”, казва Игор Поносов.

Игор, Антон и техните колеги от „Партизанинга” се стараят да провеждат и изследователска работа, като общуват с хора, изясняват какво им липсва в конкретния двор или район. За целта те оставят на различни места из града пощенски кутии с призиви в тях да се пускат предложения с идеи, правят анкети с жителите на жилищни сгради, общуват с различни хора в интернет. Игор казва, че много хора са против поставянето на пейки в дворовете, защото на тях основно засядат бездомници, алкохолици и шумни младежки компании. Често дори самите хора махат пейките от дворовете си, които са им поставени от градските власти.

„В момента разработваме концепция за специални площадки за алкохолици и тези, които обичат да пият по дворовете. Сега се получава така, че за тези хора няма място, където могат да се събират. Това, някак си им пречи да се социализират, и напълно изключва от обществото т.нар. маргинали. За тях може да се направят специални скамейки,  пясъчници, където да си гасят фасовете, кутии за бутилки. Но това, разбира се, е само идея. Възможно е да не стигне до реализация”, разказва Игор.

Градските „партизани” имат страшно много идеи, някои от тях така и не се осъществяват, защото в сила влиза баналната причина за липса на време и ресурси. Всички градски проекти или интервенции се правят за сметка на самите активисти, или със средства събрани от хора, които споделят техните възгледи. Ако хората искат да изменят нещо в града, но нямат време или просто възможност, те могат да преведат пари на електронната сметка на движението, за да могат други да дадат живот на техните идеи.

Игор Поносов и Антон Мейк са създали сайт на движението www.partizaning.org, на който публикуват отчети за проведените акции, споделят опит, разказват за проекти, които са реализирани в други страни. „На сайта събираме информация за различни градски проекти, които смятаме за близки до „Партизанинга”. В Европа има нещо подобно – тактически урбанизъм. Различието ни с това течение се състои в това, че за нас уличното изкуство се явява по-скоро бекграунд, а за тях основа, т.к. на Запад с тактически урбанизъм се занимават различни дизайнери, художници, архитекти и т.н. Затова за тях първостепенна е визуализацията, а за нас функционалността. Техните акции са по-красиви и чисти, а нашите по-скоро маргинални”, казва Игор Поносов.

Дейността на „градските партизани” често попада в раздела с административните нарушения. Например, ако хванат някой от тях да рисува пешеходна пътека, го заплашва глоба до 1500 рубли (около 35 евро). Партизаните прекрасно осъзнават анархистичната същност на своята работа, но считат, че това е единственият начин да променят нещо в положителна посока.

Географското разпространение на „Партизанинга” отдавна се разпростира отвъд пределите на Москва. В Санкт Петербург, Новосибирск и други градове периодично се забелязват интервенции, така или иначе подобни на това, което правят Игор, Антон и техните приятели в столицата. Но като цяло няма обща система, и движението се развива стихийно. Съществува мнение, че „Партизанингът” , със своята анархичност, не може реално да влияе на градската среда. Но „партизаните” продължават да рисуват пешеходни пътеки, да поставят самоделни пейки на мястото на счупените и с всички сили да доказват обратното. 

"Российская газета". Всички права запазени.