Углич: къщички с полуетажи, мушкато по прозорците на радушните баби, резбовани прозорци и врати, кървави истории за гибелта на княжески родове

Местните князе с удивително постоянство са умирали само няколко години след заемането на престола, без да оставят наследници, внезапно напълно изчезвали от летописните страници, побърквали се, попадали в затвора, роднините им насила са пращани в манастири, ослепявали ги, а понякога просто ги давели в реката

Изглежда, че печалната съдба на княз Дмитрий, последния потомък на Иван Грозни, е била предрешена от момента на появата му в града. Именно той е изобразен на герба на Углич със своето злополучно ножче.

Княз Дмитрий живял едва 8 години, въпреки че политическата криза, която продължила двадесет години след неговата смърт, период, който историците обозначават като Смутните времена, до голяма степен е свързана с неговата загадъчна гибел. Независимо, че е дете от шестия брак на баща си, заради което православната църква не го смята за законен наследник, след смъртта на Иван Грозни той остава единственият представител на московската линия на династията Рюрикови.

Според свидетелства на очевидци, княз Дмитрий е загинал по време на игра на „ножче“. Правилата на играта не са се изменили и до днес: на земята се чертае линия, през която се хвърля нож, като целта е да се забие в земята, колкото се може по-далеч. Победител е този, който го е забил най-далече. В този момент князът получил епилептичен пристъп, и по време на гърча, при възникналата суматоха, случайно се пробол с ножа в гърлото.

През 1606 година, 15 години след смъртта му, бил канонизиран за светец. Около княжеския гроб, и построения до него параклис, впоследствие възникнало детско гробище. Всяка година, на 28 май, в Углич отбелязват деня на княз Дмитрий. Той се смята за покровител на децата. На този ден в угличката църква „Княз Дмитрий“, построена на лобното му място, има тържествена служба и шествие с плащеницата, в която са били увити светите мощи на княза, когато са ги пренесли от Углич в Москва.  

Езикът на камбаната, известила на гражданите за смъртта на княза и предизвикала народни вълнения, бил отрязан, а самата тя изпратена на заточение в сибирския град Тоболск. На нея бил издълбан надпис „първия неодушевен заточеник от Углич“. 300 годни по-късно камбаната била върната в града, а понастоящем е експонат в Угличкия държавен историко-архивен и художествен музей.

След смъртта на княза, Углич много тежко понесъл събитията от Смутното време – разрушавали го и го разграбвали, но най-драматичният сюжет вече бил изигран. Историческата среда от края на XVII и началото на XIX век до наши дни не се е променила много, което сега придава своеобразна живописност на града. Основните нововъведения от съветско време са язовирът и съоръженията на Угличкия хидровъзел, построени с труда на затворници в периода 1935-1955 година. Те се вписали в градския пейзаж, като допълват изглеждащия само на пръв поглед идиличен образ, но всъщност изпълнен със скрит драматизъм.

Въобще, историята на угличките князе до смъртта на престолонаследника е била доста трагична. Синовете на първия местен владетел – княз Владимир умрели без да оставят наследници. Останалото без управител княжество било превзето от сина на ярославския княз Фьодор Черни - Александър, който изчезнал безследно. След него на угличкия престол бил сложен синът на ростовския княз, също Александър, който също изчезнал от погледа на летописците. По-късно умрял единственият му двадесетгодишен син Юрий, който нямал деца. Углическото княжество било покорено от московския велик княз Иван Калита.

Константин, син на Дмитрий Донски, получил града, но след 5 години се споминал без да остави наследници. Следващият углички княз  - Андрей Големия се родил в града, докато баща му Василий II бил там на заточение, ослепен от привърженици на Дмитрий Шемяк. Андрей изпаднал немилост пред своя брат, великия княз Иван III, и се озовал в затвора, където умрял при неясни обстоятелства. Синовете му, след дълго затворничество, завършили дните си като монаси. Властващият над Углич брат на Иван Грозни – Юрий, се побъркал, единственият му син не живял и година, а жена му се замонашила във Въскресенския Горицки манастир. По заповед на царя скоро тайно я удавили в река Шексна.

Широкият разлив на язовира, отразяващите се във водата кремъл, манастири, къщички с полуетажи и църкви, търговските и дворянски големи къщи, пожарната наблюдателна кула на централната улица – Русия в картини от класически пейзажисти.

Важен източник за градското благосъстояние, разбира се, са туристите, пристигащи в града по река Волга. Затова в Углич има предостатъчно хотели, кафенетата и различни музеи, както държавни, така и частни. Музейната тематика с охота поддържа мрачния бекграунд от градската история. За романтиците има Музей на митовете и суеверията на руския народ, напомнящ на къща с восъчни фигури. Най-запомнящият се експонат е модел на вампирски скелет. По-коравите посетители могат да посетят Музея на затворническото изкуство. Жалко, че тази експозиция не се  помещава в старинната сграда на Углическия затворнически замък, който днес е общежитие на педагогическия колеж.

Освен задължителната спирка от екскурзионната програма – Углическия Кремъл, си струва да се види и трикуполната Успенска Чудотворна църква и Свято Възкресенския манастир. Манастирският комплекс е построен през 1674-1677 година с усилията на ростовския митрополит Иона, водещ архитектурен ценител, подстриган за монах в този древен манастир. Недалеч, точно на брега на Волга, се намира църквата Рождество на Йоан Предтеча. Изящният храм е построен през 1690 година от богатия гражданин Никифор Чеполосов в памет на неговия син  Иван, който бил отвлечен и зверски убит от негов служител маниак. Ето още един криминален углически сюжет.

"Российская газета". Всички права запазени.