Какво обещава тринадесета година

В ретроспектива много събития изглеждат предвидими, но тогава едва ли някой би могъл да предположи, до какво всичко това ще доведе. Старият свят се е стараел да не забелязва приближаването на катастрофата, макар облаците да са се сгъстявали от края на миналото столетие. И днес, на прага на 2013-та, ние предчустваме по-нататъшни промени, но, както винаги, не можем да предскажем, кои от ставащите събития ще изменят историята

Магията на цифрите действа не на всички, макар и при желание, сравнявайки историческите епохи, отделени една от друга с кръгли интервали от време, винаги могат да бъдат намерени паралели. Особено ако това е началото на век, период, когато светът обикновено се намира в неустойчиво състояние на преход. Тези, които са живели в СССР, добре помнят, че 1913 година чак до «развития социализъм» фигурираше като отправна точка, за да бъде показано, колко далеч е  отишла страната при Съветската власт. През 1970-те сравнението бе, разбира се, вече абсурдно, макар и самата дата да се е появила не случайно. През 1913-та е бил пикът на успешното развитие на Руската империя, прекъснат през следващата година от Първата световна война. След нея са последвали и други потресения, от които ние не сме се отървали напълно и до сега. А тогава царският дом на Романови помпозно е отбелязал 300-годишнината от възкачването на трона…

Впрочем, тази година слага край на благополучието съвсем не само за Русия. На Балканите вече активно воюват, все още локално, без пряко въвличане на великите държави, но огромната клада съчки за големия конфликт вече е събрана, въпросът е в искрата. Неотдавна създадената Китайска Република се тресе: политически убийства, преврати, въстания. В Мексико властта за година се сменя няколко пъти. В САЩ полага клетва Вудро Уилсън — президент, който скоро ще изведе Америка на глобалната арена, вземайки решение да се намеси във войната в Европа, а след нея ще предложи да се установи либерален световен ред, който ще се окаже по това време ненужен нито на света, нито на неговата собствена страна. В навечерието на инаугурацията във Вашингтон се провежда грандиозен парад на  суфражистките за еманципация – преддверие на ожесточените битки през XX век за равноправие. Американските войски под командването на генерал Джон Пършинг жестоко потушават въстанието на Филипините, убити са повече от 2000 души. В Париж се  провежда Арабски конгрес, участниците на който — арабски националисти — обсъждат перспективите на фона пукащата се по шевовете Османска империя. Махатма Ганди, бъдещият гробокопач на Британската империя, а по това време е юрист в Южна Африка, започва активно да участва в борбата за граждански права, възглавявайки движението на миньорите от индийски произход.


През 2013 година, най-вероятно, ще продължи арабското обновление, което придобива все по-плашещи форми. И ако преди сто години барутният склад е бил  разположен на Балканите, то сега той е в Близкия Изток. Продължава жестоката междоусобица в Сирия, под пряк удар е и Йордания, където смяната на управлението е все по-вероятна, палестинският проблем преминава в друга фаза, когато въпросът за реална държавност, по същество, е вече закрит. Египет се  консолидира под властта на «Братята-мюсюлмани». Всичко ставащо се обагря с цветовете на противопоставянето на двете направления на исляма — сунитското и шиитското. И тук паралелите с Балканите са очевидни, там също националистическото и национално-освободителното движение винаги е било силно обвързвано с религиозни мотиви.

При това Близкият Изток днес няма да стане детонатор на световна война, както Балканите преди сто години. Парадоксът се състои в това, че при цялата взривоопасност на близкоизточната ситуация, основната линия на геополитическо напрежение проминава не тук, а в Източна Азия и Тихоокеанския регион. Отношенията между Съединените Щати и Китай, две от  най-големите световни  държави, които се намират в състояние на странна симбиоза — политическо, а постепенно и военно съперничество при много силна финансово-икономическа взаимозависимост, — определят перспективите за стабилността в света. Впрочем, световна война е невъзможна и тук благодарение на ядреноото оръжие, на смъртоносното изобретение от миналото столетие, което, обаче, е заставило политиците доста по-сериозно да мислят за последствията, отколкото това е ставало през 1913–1914 години. За това, макар заплахите на 2013 да са много по-разнообразни и по-неразбираеми, отколкото през 1913-а, все пак някакви уроци от историята на ХХ век светът е извлякъл.

Ерозията на правилата и чувството за опасност, като че ли е била разпръсната във въздуха, — ето какво сродява обстановката в света тогава и сега. Точно както и нежеланието да се вярва, че непоправимото е възможно. През един от последните декемврийски дни на 1913-а година Райнер Мария Рилке пише на свой австрийски приятел от Париж: «Ето квинтисенцията на моите желания за 1914, 1915, 1916, 1917 години и т.н. Покой и умиротворен живот с близките хора в селска местност». До световната война, унищожила старата добра Европа, са оставали по-малко от осем месеца.

"Российская газета". Всички права запазени.