Русия очаква нова мисия

Съединените щати предприемат първия, след преизбирането на Барак Обама, опит да извадят отношенията с Русия от глухия коловоз. В края на януари, президентът на САЩ ще изпрати свой емисар в Москва за среща с руския президент Владимир Путин. Целта на мисията е да се изложи гледната точка на Вашингтон в отношенията с Русия в рамките на втория президентски мандат на Обама и да се убеди Кремъл, че процесът на „рестартиране“ не е загубен

В края на януари, веднага след встъпването в длъжност за втори мандат на Барак Обама, в Москва със специална мисия ще пристигне неговият съветник по национална сигурност – Том Донилон. Очаква се емисарят на Обама да бъде приет лично от руския президент Владимир Путин, на когото гостът да предаде послание от стопанина на Белия дом. На срещата ще присъстват единствено секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев и американският посланик в Русия Майкъл МакФол. Съдържанието на самото писмо се пази в тайна.

Източник на вестник „Комерсант“ от американските дипломатически кръгове съобщи: Барак Обама изхожда от това, че не трябва да се слага кръст на процеса на „рестартиране“, а си струва, независимо от взаимните разногласия, да се намерят колкото се може повече допирни точки, за да пречупи сегашният тренд на влошаване на руско-американските отношения. Освен това, по думите на източника на вестника, Белият дом не причислява постъсъветското пространство към своите главни външнополитически приоритети, а планира да отделя основно внимание на Азия (като „сдържа“ Китай), Близкия изток и Европа.

Последната позиция има принципно значение за Кремъл, който не скрива загрижеността си относно това, че Съединените щати ще изтласкват Русия от бившите съветски републики, които той приема за сфера на своите особени интереси. Доколко чувствителен е този въпрос за Москва, стана ясно по раздразнителната й реакция на декемврийското изявление на държавния секретар Хилари Клинтън, която обеща активно противодействие на „ресъветизацията на Източна Европа и Централна Азия“. В отговор прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков дори обвини госпожа Клинтън в некомпетентност. А самият Владимир Путин, в посланието си през Федералното събрание, предупреди: Русия няма да позволи на външни сили да накърняват нейните национални интереси. Както се вижда от новата редакция на проекта на „Концепцията за външна политика на Руската федерация“, главният външнополитически приоритет на Москва е именно постсъветското пространство. Във връзка с това, източникът от американските дипломатически кръгове увери, че изявлението на госпожа Клинтън отразява „нейното лично мнение, а не официалната позиция на американската администрация“.

Четете също:

Русия няма нужда от „Студена война”

Тази позиция, навярно, ще намери място в посланието на Обама. Ако то бъде прието положително в Москва, визитата на Донилон ще се превърне в ключов етап от подготовката на посещението на самия Барак Обама в Русия. В Кремъл биха искали президентът на Съединените щати да пристигне през първата половина на годината, за да се раздели неговата визита от септемврийската среща на Г20 в Санкт Петербург.

Когато през ноември Хилари Клинтън обсъждаше тази визита с ръководителя на Министерството на външните работи на Русия Сергей Лавров, тя подчерта: „трябва задължително да е изпълнена със сериозно съдържание“, тоест да доведе до някакви реални договорености. Старши научният сътрудник от вашингтонския отдел на Международния институт за стратегически изследвания Самюел Чарап предполага, че „ако Обама посети Русия преди срещата на Г20, то ще е само в случай на пробив в сферата на контрола над въоръженията и неразпространението им“.

„Не бих казал, че преговорите за Противоракетната отбрана (ПРО) завинаги са отишли в задънена улица, и ако страните отидат на компромис, то, възможно е, президентите ще могат да сложат началото на преговори за по-нататъшно съкращение на ядрените оръжия. Освен това, сега страните работят върху документ, който може да замени изтичащото споразумение Нана-Лугар. Тази „ядрена кошница“ е личен приоритет на Обама в отношенията му с Москва“, добави експертът.

Руските експерти се отнасят по-скептично към възможността за пробив в ядрената сфера. Като отчита разногласията по ПРО, директорът на Фонда за изследване на Съединените щати „Франклин Рузвелт“ в Московския държавен университет Юрий Рогулев счита, че такива може да се очакват евентуално само по афганистанското направление и в икономиката.

„Когато става дума за толкова мащабни събития, като изтегляне на войски, без участието на Русия не може да се мине. Помощта на Русия при възстановяването на Афганистан ще е необходима и след 2014 година. Обама е заинтересован от укрепване на взаимодействието в тази сфера“, заяви експертът.

Сътрудничеството в икономиката, по мнението на Рогулев, може да излезе на първи план спрямо политиката, защото „за това е заинтересована не само Москва, но и американския бизнес, което не може да не се отчита от американския президент“. 

 

Оригинален текст: http://kommersant.ru/doc/2102330

"Российская газета". Всички права запазени.