Договорът на тринадесетата

Не знам, ще ви успокоя ли или не, но в икономиката аз не очаквам никакви сериозни изменения. Ще се съхрани тенденцията, която продължава от 2011 година, т. е. съществени изменения нито към по-добро, нито към по-лошо няма да има. Тази линия отразява периода на стагнация след кризата от 2008-2009 години и се отнася не само към Русия, но и към болшинството други страни, както развити, така и развиващи се. Китай, наистина, има достатъчно високи темпове на ръст. Но това е така за нас. А за самата Поднебесна 6-7 процента - не е такова голямо достижение. Китай би могъл да дава 12 процента на година. Но сега неговите темпове намаляха и, видимо, ще падат и по-нататък, защото обстановката в света ни дава основание да очакваме,  по-скоро, равномерна динамика с не големи колебания.

Всичко това е предопределено от факта, че ние преживяваме дълбока икономическа криза, свързана със смяната на стадиите в развитието на световната икономика. Става дума за преход от индустриалната икономика към иновационна. Моля ви, отнестете се към това напълно сериозно! Това не е просто манипулиране с познати  думи. Тези функции за активизация на икономиката, които по-рано се изпълняваха от минералните ресурси, в това число петрол и газ, сега трябва да вземат върху себе си иновациите. Но в тази област има явления, с които ние по-рано не сме се сблъсквали. От една страна, развитието на иновационните технологии е много интензивно, от друга - те практически нищо не носят на държавата, от гледна точка на общоприетите показатели, например брутен вътрешен продукт (БВП). Динамиката на ръста на производството точно се уравновесява с динамиката на понижаването на цените на съответните продукти. Интересно явление. Но слабо изучено. Така че достатъчно силни стимули за развитието на световната икономика в настоящата година няма да има.

По-нататък, наистина, тях ще ги има. Това е свързано с прогнозата, че ще започне да расте търсенето на хранителни продукти, в това число и в развиващите се  страни. По принцип Русия може да вземе активно участие в увеличаването на  експорта на продоволствие, ресурси съществуват. Но за тази цел тя трябва да  развива своето селско стопанство в областта на производството на семена, биотехнологиите и т.н. Не мисля, че 2013-та ще стане година на решаването на тези проблеми, по-скоро, тя ще започне да подготвя общественото мнение в посока към  възможни промени. Аз очаквам, че Русия като експортьор на продоволствие, особено на зърно, може да стане една от първите в света. Това е достатъчнно сериозно перо за подобряване на нашия платежен баланс.

А сега, що се отнася до политиката. Предполагам, че пред нас стоят много остри задачи, и те в значителна степен са свързани с тези политически процеси, които протичат от края на 2011 година. Парламентарните избори тогава внушиха на обществеността мнението, че обстановката се променя, и всички ние трябва да бъдем по-активни, че в страната трябва да се възобнови процесът на  демократично развитие. Трябва да се отбележи, че и властите внесоха в това определен принос, аз имам пред вид Посланието към Федералното Събрание на Дмитрий Медведев по времето, когато той бе президент. В него много внимание бе отделено на  политическите реформи. Тези реформи започнаха. И те трябва да продължат. Обаче в страната има различни политически сили, които по своему виждат бъдещето и започват тази година със своите собствени идеали, например, изхождат от това, че трябва да победят, а не да преговарят. А аз смятам така: в нашия живот трябва да стане масово настроението към това, че ние сме длъжни не просто на всяка цена, с използването на всякакви средства, да постигнем политическа победа, а да вървим към нея преди всичко по пътя на преговори, постигане на компромиси, съгласие и т.н. От моя гледна точка, това в равна степен се отнася както към властите, така и към опозицията. Опитите да се постигнат съглашения за сметка на имитации на процеса на преговори и търсенето на компромиси няма да спасят нещата. Аз бих искал в това направление при нас да има нормално уравновесено движение наперед, без екстремални опити нито от страна на властите, нито от страна на опозицията. Всички ние сме руски граждани, всички ние искаме за нашата страна спокойно развитие. И от това трябва да се изхожда. Аз считам, че ако ние направим стъпка през 2013 година по този път, ако се случат поне някакви събития, които да позволят да се надяваме на това, че се движим наперед, то това би било много добра предпоставка за следващите години. Аз имам предвид преди всичко това, че през 2016 година предстоят парламентарни избори. Бих искал те да бъдат проведени така, че у всички граждани на Русия да присъства уверенност, че изборите са честни, и че с техните резултати са длъжни да се съобразяват всички, независимо от това, харесват ли им те или не им харесват.

Как всичко това да съвместим с нашите конкретни съдби, с всекидневните ни  грижи? Тук, безусловно, всеки решава сам за себе си. За това съвети няма да давам. Но ако хората излизат на площадите, то това е свидетелство за факта, че възможностите или стремежите да се водят преговори са изчерпани. За сега при нас в това отношение особени изменения няма. От една страна, властите не бързат да правят жестове към опонентите си. От друга страна, опонентите смятат: "Тези, които днес са във властта, трябва да си отидат, а ние ще дойдем, и ще въведем нов, правилен, ред". Така ще бъде много трудно да се договорят, ако въобще е  възможно... Трябва да бъде създадена съгласувана, обща програма, която да отчита пожеланията и изискванията на различните слоеве от населението, политическите организации и т.н. И трябва тези изисквания, които са разумни, да бъдат удовлетворени. Ако изискванията са неразумни, то трябва да бъде дадено на хората, които са ги издигнали, да разберат, че те са дължни да ги съобразят с реалността. Именно това е и предметът на преговорите. Ние трябва да се научим да  действаме съвместно и да намираме някакви решения, а не просто да участваме в противопоставянето един срещу друг. За сега това, за съжаление, в основата си е само противопоставяне. Такива маниери, започвайки от революцията през 1917 година, са присъщи за нашия политически живот. Едно от двете: или ще победим, или ще умрем. А това, да се договорим, ето такава тенденция, такава линия при нас още не се е появила. Но, надявам се, все пак, ще се появи. Нужно е да се търси  равновесие между страните и постепенно да се формират актуални решения. Отначало по по-неутрални въпроси, например, по измененията по отношение на  местното самоуправление, предаване на по-голяма част средства в распореждане на кметствата, след това да се коректира процедурата на местните избори и така нататък.

А сега за икономиката. В Русия ежегодно в продължение на най-близките години приблизително с един процент ще се съкращава собствената работна сила. Трябва да се повишава производителността на труда. А за това е нужна делова активност от страна на бизнеса, която, трябва да се признае, се намира на ниско ниво. Бизнесът съхранява високо недоверие към бюрокрацията и продолжава да изнася капитал, да извършва дейности зад граница. Разбира се, властите разбират това обстоятелство. Ние постоянно чуваме разговори относно това, че е нужно да се подобри инвестиционният климат. Но за сега съществени изменения няма. Тук е нужна сериозна съвместна  работа на властите и бизнеса. А работниците трябва да бъдат готови за активизацията на деловата активност в страната. Сериозно да повишават своята квалификация, за да се впишат успешно в новите икономически тенденции: необходимостта от качествен ръст на производителността на труда и прехода към иновационна икономика.

"Российская газета". Всички права запазени.