Чудо: щраусите в Заполярието

С щраусите е най-добре да се запознаваш с парцал на палка в ръка. Водач на ятото става най-високият. Така че, ако не си дорасъл, недей да се репчиш

Стопанинът на щраусите Артьом Андронаки отваря портичката на заграждението, където, прескачайки миниатюрните брезички по мурманските хълмове, в условията на вечен студ напето пасат африкански щрауси. Първите петнадесет птици пристигат в малката ферма край село Молочни в Мурманска област през 2007 г. Не точно от Африка, а от Вилнюс. С тях семейство Адронаки стартира своя фамилен бизнес.

Малцина вярваха в успеха, представяйки си как горките птици вечно ще се гушат на топло в загражденията и ще измират от бронхит. Дотогава никой не е пробвал да развъжда африкански птици отвъд Полярния кръг.

Но щраусите, които тичат по Земята вече 70 млн. години и оцеляват след не един ледников период, набързо засрамиха скептиците. Дни след пристигането им настават 30-градусови студове, а към фермата в Молочни започнаха да се стичат хора, за да видят със собствените си очи това пернато чудо. И що да видят — щраусите си направили гнезда в преспите и спят направо на снега. Андронаки нямали намерение да превръщат фермата си в туристически обект. Идеята им била много по-проста – да доставят диетично месо за мурманските ресторанти и местните гурмета. Това е най-нискокалоричното месо в природата. Година след това в магазините се появяват първите партиди с месо.

Всъщност за фермерите щраусът е най-изгодната птица за развъждане заради безотпадното производство. Кожата се търси от производителите на чанти, разкошните пера отидат за шапки и боа, дори роговицата им е съвместима с човешкото око и става за присаждане. Щраусовото месо е нискокалорично, а мазнината намира активно приложение в козметиката. Щраусовите яйца също се радват на търсене. Не след дълго фермата започва да привлича туристи, желаещи да видят студоустойчивите щрауси. А неотдавна дошли и посетители от Аржентина и Австралия.

Отскоро фермерските развлечения включват и щраусови надбягвания. Но за да оседлаеш щрауса, първо трябва да го хванеш. А за да го хванеш, трябва доста да потичаш. И след като го хванеш – да го укротиш, като му наденеш чорап на главата. Щраусът не вижда нищо и съответно не се страхува. Важното е да седнеш по-близо до шията, да подпъхнеш крака под крилата му и да се държиш здраво. Първенецът Вася има голямо бъдеще на ездитен щраус. След година ще препуска по мурманския сняг като по африканската трева.

"Российская газета". Всички права запазени.

This website uses cookies. Click here to find out more.

Accept cookies