Чудо: щраусите в Заполярието

С щраусите е най-добре да се запознаваш с парцал на палка в ръка. Водач на ятото става най-високият. Така че, ако не си дорасъл, недей да се репчиш

Стопанинът на щраусите Артьом Андронаки отваря портичката на заграждението, където, прескачайки миниатюрните брезички по мурманските хълмове, в условията на вечен студ напето пасат африкански щрауси. Първите петнадесет птици пристигат в малката ферма край село Молочни в Мурманска област през 2007 г. Не точно от Африка, а от Вилнюс. С тях семейство Адронаки стартира своя фамилен бизнес.

Малцина вярваха в успеха, представяйки си как горките птици вечно ще се гушат на топло в загражденията и ще измират от бронхит. Дотогава никой не е пробвал да развъжда африкански птици отвъд Полярния кръг.

Но щраусите, които тичат по Земята вече 70 млн. години и оцеляват след не един ледников период, набързо засрамиха скептиците. Дни след пристигането им настават 30-градусови студове, а към фермата в Молочни започнаха да се стичат хора, за да видят със собствените си очи това пернато чудо. И що да видят — щраусите си направили гнезда в преспите и спят направо на снега. Андронаки нямали намерение да превръщат фермата си в туристически обект. Идеята им била много по-проста – да доставят диетично месо за мурманските ресторанти и местните гурмета. Това е най-нискокалоричното месо в природата. Година след това в магазините се появяват първите партиди с месо.

Всъщност за фермерите щраусът е най-изгодната птица за развъждане заради безотпадното производство. Кожата се търси от производителите на чанти, разкошните пера отидат за шапки и боа, дори роговицата им е съвместима с човешкото око и става за присаждане. Щраусовото месо е нискокалорично, а мазнината намира активно приложение в козметиката. Щраусовите яйца също се радват на търсене. Не след дълго фермата започва да привлича туристи, желаещи да видят студоустойчивите щрауси. А неотдавна дошли и посетители от Аржентина и Австралия.

Отскоро фермерските развлечения включват и щраусови надбягвания. Но за да оседлаеш щрауса, първо трябва да го хванеш. А за да го хванеш, трябва доста да потичаш. И след като го хванеш – да го укротиш, като му наденеш чорап на главата. Щраусът не вижда нищо и съответно не се страхува. Важното е да седнеш по-близо до шията, да подпъхнеш крака под крилата му и да се държиш здраво. Първенецът Вася има голямо бъдеще на ездитен щраус. След година ще препуска по мурманския сняг като по африканската трева.

"Российская газета". Всички права запазени.