Руснаците не се страхуват да се надсмиват над себе си

Хуморът е един от методите на социалната терапия: анализът на това как и над какво се надсмиват хората, може да разкрие техните страхове, проблеми и комплекси

Явлението КВН

В телевизионния формат на КВН („Клуб на веселите и находчивите”) се състезават отбори от осем-десет души, които разказват шеги на сцената, като едновременно играят своите герои. Форматът възниква в СССР в зората на телевизията през 1950-те и се ползва с голяма популярност. В цялата страна възниква КВН-движение. По подобие на програмата се организират КВН-игри в училища, университети и предприятия.

Селекционните турнири за КВН се провеждат във ВУЗ-ове в цялата страна, като до телевизията стигат само най-добрите отбори. По времето на брежневския застой програмата е закрита, но малките клубове продължат да съществуват. След възраждането на формата по време на Перестройката хумористичният живот закипява с нова сила. По същността си „клубът на веселите и находчивите” в Русия представлява ковачница на кадри за младите хумористи. „За по-голяма част от хората е по-лесно да говорят за каквото и да е, но само не и за себе си, – коментира опита на руския стенд-ъп московският стенд-ъп комик Николай Куликов. – През съветско време и през 90-те ние гледахме хората от КВН, които излизаха на сцената, но не говореха за себе си. Те излизаха на сцената с лист хартия и казваха: „Леля Соня това и това” или „Руснаците това и това”, а самите тях ги нямаше там”.

 

Епоха на нов хумор

Първото десетилетие на XXI век се отличава с небивала институализация на хумора. Руската телевизия започна първо да купува права върху американски „ситкоми“, а след това да произвежда и собствени. През 2005 г. телевизия ТНТ започна да излъчва Comedy Club, пусната бе в ефир радиостанция „Юмор FM”, през 2006 г. се появи комедийното предаване „Наша Russia”, а КВН окончателно се превърна в национална ковачница на кадри за телевизията – сценаристи, програмни редактори, водещи и звезди.

Това е съвсем закономерно: в условията на стабилност през тези години се разшири сферата на развлечения, а заедно с нея и областта на смешното. Руското общество през 2000-те има по-малко видими проблеми и повече поводи за радост спрямо обществото през 90-те. Този „пробив” на хумора през 2000-те е признак на социални промени, които определят руския живот и днес.

Несмешна политика

През 90-те хуморът беше пределно политизиран, сякаш всичко смешно в страната се случваше изключително в политиката. Тон даваше излъчваната от 1994 г. по НТВ програма „Кукли”.

Програмата претворяваше популярни художествени произведения, исторически събития и личности, които бяха играни от кукли от латекс, изобразяващи руски политици, а всеки сюжет се явяваше отражение на актуалните за деня на излъчването политически реалии и конфликти. Рейтингът на програмата стигаше до 22%, а във вестниците обсъждаха не само реалните политици, но и куклените им телевизионни двойници. Тогава се заложиха и каноните на пародирането: Елцин разтяга думите и обилно ръси междуметия, Жириновски говори бързо и рязко. Това продължи до 1999 г., когато в политическия хумор настъпи нова епоха.

Безлична политика

На мястото на колоритния и неловък Елцин дойде човек, на практика без особени черти: в речта, облика и начина на поведение на Владимир Путин нямаше нищо нито забележително, нито узнаваемо. Максим Галкин, популярен телевизионен водещ и пародист, ще каже: „Заминаването на Елцин удари по много автори”. Самият той стана известен именно с това, че зае празната ниша: през есента на 1999 г. той излезе към микрофона с видимо притеснение и безцветно, но със сила, произнесе единствените думи, които се асоциираха с Путин: „Добър... ähm…вечер”. Той мигновено се превърна в звезда.
Други пародисти също започнаха да имитират тази сдържаност на Путин. Постепенно този образ при хумористите стана все по-самоуверен и брутален. Животът на този толкова успешен образ на новия президент изненадващо се оказа кратък.

– Към началото на десетилетието политиката омръзна на всички, разсъждава Максим Кононеко, създател на сайта Vladimirvladimirovich.ru, в който в шеговита форма се описва битът на Владимир Путин. „Хората се заеха с потребление, тъй като тогава се откриха широки възможности за това. Също така вътрешната политика стана по-скрита, а политическите клоуни и бърборковците от 90-те изчезнаха. На тяхно място се появиха сиви хора в сиви костюми. Ако някой искаше да прави шеги на тема тази скрита политика, то той трябваше да я познава много добре”, си спомня Кононенко.

– Ние тогава не се шегувахме на политически теми, макар да можехме да говорим каквото си искаме, си спомня сценаристът и продуцент на най-популярния руски скетч „Наша Russia” Семен Слепаков. – Това обаче не ни беше интересно – нас ни интересуваха други, по-близки до зрителя неща”.

Към средата на десетилетието мястото на политиката в сферата на масовия хумор бе окончателно заето от частния живот.

Петилетката на хумор “под пояса”

С навлизането на всекидневната тематика хуморът губи острота и се спуска под пояса. От културна гледна точка това е регрес. От обществена – прогрес: в телевизионния ефир се легализира значителна част от забранените по-рано теми. 

Благодарение на тази дързост и нарушаване на по-ранните табута руското телевизионно шоу Comedy Club, което по ниво на хумор наподобява гегове, се превърна в най-успешния телевизионен проект на десетилетието.

Надсмиване над богатите

Comedy Club спечелва популярността си не само с груб хумор. Програмата се отличава от остарелите телевизионни шоута на 90-те с това, че в малката зала седи не анонимна тълпа, а множество руски знаменитости, които се превръщат в обект на шегите – а те бяха доста нецензурни и подигравателни. Смехът на човека се превърна в инструмент за усвояване на богатството и шика, за „присъединяване” към нормалния живот: на мястото на „новото богатство” на 90-те дойде самоиронията.

„Руският хумор на 2000-те, - смята Гарик Мартиросян, – се основава на същите принципи като този на 90-те, само че има едно малко „но”: през деветдесетте тези принципи и тенденции бяха с възклицателен знак: „Ура! Ние забогатяхме! Ура! При нас вече има секс! Ура! При нас се появи реклама! Ура! Ние пътуваме по целия свят!”. В хумора на 2000-те тези принципи се запазиха, но емоциите в тях претърпяха трансформация. Еуфорията бе заменена от критичен подход: „Богатството на много от гражданите придоби уродливи форми. Повдига ни се от реклами, а телевизионните шоута са вторични и се копират едно друго”, обяснява Мартиросян. Така на мястото на шика много бързо идва публичното самобичуване, свалянето от себе си на звездните дрехи и превръщането в жив човек.

 

Равшан и Джамшут 

С повишаване равнището на благосъстояние през 2000-те към големите руски градове започват да прииждат вълни от мигранти. Нивото на доходите в тези градове се различава до такава степен от доходите на населението в Кавказ и Средна Азия, че тази миграция става масова, което намира отражение и в хумора. През есента на 2006 г. на екраните излиза шоуто „Наша Russia” по лиценз на британската „Little Britain”, с главни герои Равшан и Джамшут, които бързо си спечелват голяма слава. 

Сцените в шоуто са по един и същ принцип: двама непохватни работници слабо се ориентират в руската действителност, лошо знаят езика и не могат да разберат, какво им говори началникът. Те си нареждат трапеза върху капака на старинен роял или покриват с боя LCD-телевизор, когато им казват да боядисат една стая. 

Руски стенд-ъп 

Руският стенд-ъп не е имитация на западния, а е ново явление. Това не е толкова жанр, колкото начин за производство на хумор, който е разбираем за всички. Появата на подобна авторска позиция в Русия през последните години е една много положителна тенденция във всички сфери, не само в хумора.

"Российская газета". Всички права запазени.