От поповата лъжичка към киборга

Въпросът за това, каква ще бъде медицината в бъдеще, е и много интересен, и твърде провокационен. Прогнозите за развитието на медицината могат да бъдат продиктувани, от една страна, от това, по какъв еволюционен път се развива нашата способност да опознаваме обкръжаващата ни действителност — от планетарното до нано-нивото. От друга — с появяването на изследователи, способни неочаквано да видят съвкупността от знания под неочакван ъгъл и дадат «асиметрично» предложение, с което да извършат качествен скок

След първия тъканно-инженерен орган — пикучния мехур на Антонио Атала — се появи  вече тиражираната технология на Паоло Макиарини — тъканно инженерните органи станаха събитие на днешния ден, а не на утрешния. Остава само малко да бъдат оптимизирани технологиите на култивиранне и биопринтинг на тъканите и органите. Не се сбъднаха черните фантазии за клонирането на човека и отглеждането на хумункулуси «за органи». Технологията на хуманизираните органи в този смисъл е доста по-перспективна.

 

Клетъчните технологии: имат ли еднозначно бъдеще?

През първите десет години на ХХI век ние преживяхме романтичната вълна на разцвета на надеждите за клетъчните технологии (регенеративната медицина), от тогава в нашето  съзнание се е закрепила фразата за това, че те и представляват бъдещето на медицината, и всички те са твърде перспективни. Ние разчитахме на това, че извлечените от организма и по специален начин подготовени в лабораторни условия клетки ще могат да се борят след  трансплантация с това, с което хората в бели халати все още, уви, не могат да се справят, — с фаталните последствия от инфаркта, със злокачествените тумори, с генетичните заболявания и т. н.

Обаче изминаха години, и стана ясно, че, по същество, човечеството, независимо от богатия натрупан опит, си е останало на същата технологическа точка на медицинските  клетъчни технологии — на нивото на втората половина на ХХ век.

И ще има ли пробиви е голям исторически въпрос, отговорът на който, вероятно, е свързан  със смяната на изследователския мироглед: да се разработват не само и не толкова средства за «ремонт» на организма, а да се предсказват възможностите за развитие на един или друг патологичен процес и той да бъде профилактиран.

Но, за да може превантивната медицина като култура на потреблението и оказването на  медицински услуги или медицинска помощ да заработи, на изследователите и разработчиците, а също така на организаторите на здравеопазването ще им се наложи от клетъчно ниво да проникнат още по-дълбоко — на молекулярна и генетична степен.

Нобеловият лауреат и първооткривател на двуверижната структура на ДНК Джеймс Уотсън някога произнесъл фразата, която веднага станала крилата: «Било е прието да се смята, че нашата съдба е скрита сред звездите. Обаче сега ние със сигурност знаем, че тя е  записана в нашите гени».

 

Ремонт на генетично повредения организъм

За да бъде «ремонтиран» организмът не в случай на придобито заболяване, а при вродено нарушение на генетичния апарат са нужни нови технологии.

Един от най-дръзките подходи е сътворяването в лабораторни условия на изкуствена хромозома.

Оказва се, възможно е да бъде взета обикновена хромозома, да се отстранят от нея всички «ненужни участъци», оставяйки само тези, които отговарят за нейното удвояване преди  клетъчното делене, а между тях да бъде интегриран необходимият пълноценен изправен  ген. А може, както е доказал нашият съотечественик Владимир Ларионов, даже да бъде събрана, като мъниста, абсолютно функционална изкуствена хромозома от фрагменти-зрънца от изкуствено синтезирани участъци от ДНК, включвайки необходимия терапевтичен ген или огромно парче от друга хромозома. В хода на «сглобяването» може да бъдат предвидени и имплантирани регулаторни участъци, через които по-късно ще  стане възможно да се управлява процесът на нейното премахване от клетката при необходимост.

След имплантирането на изкуствената хромозома в клетките на болния организъм в него  започват да се изработват недостигащите белтъци, и постепенно организмът с усилен по този начин геном оздравява.

Както отбелязва Алексей Николаевич Томилин, член-кореспондент на Руската Академия на науките (РАН), завеждащ лаборатория по молекулярна биология на стволовите клетки в Института по цитология на РАН: «Изкуствените хромозоми на човека могат да имат огромно практическо значение за лечението на широк ред заболявания, в това число и наследствени. Основните преимущества на изкуствените хромозоми над другите векторни системи се състои в отсъствието на каквито и да било модификации на генома - хазяин, а също така възможността контролируемо да бъдат отстранявани тези хромозоми от клетките. Най-удобното средство за преноса на изкуствените хромозоми в организма на  пациента се являват стволовите клетки».

 

Скок във времето

Съвършено очевидно е, че към XXI век медицинската наука е постигнала впечатляващи резултати, бяха победени тежките инфекциозни заболявания, подобри се качеството на  живота. Средният човек е прибавил няколко десетки години живот.

Обаче в процеса на натрупване на знания става ясно, че следващият качествен скок е  възможен само при коренна смяна на лекарския мироглед и системата на здравеопазване, която е длъжна да предвиди и предотврати болестта.

Възможностите, които се откриват пред човечеството, поразяват въображението и внушават оптимизъм на много неизлечимо болни.

Някои от тези възможности приличат на фантастически роман. Преди година руският невробиолог Дмитрий Кузмин, работещ сега в University College (Лондон), изнесе научно-популярна лекция на тема «Хората и медицината на бъдещето», където обсъди возможната киборгизация на хората, които искат да живеят повече от 120 години.

И първите стъпки в това направление вече са направени: развитието на такива недъзи, като болестта на Алцхаймер или болестта на Паркинсон, може да се забави или даже да се  спре с помощта на имплантат, вкаран в мозъка на пацента.

Възможно е някога човечеството да се научи да живее без необходимостта от физическото тяло, поддържайки нестареещото съзнание в изкуствени условия, да се научи да намира  общ информационен език с техническите устройства. Болестите, поразяващи клетките и тъканите, болестите, състаряващи тялото, ще останат в миналото. Но това е само един от възможните варианти за бъдещето на медицината.

 

Роман Деев – Доктор по хуманна медицина, директор по науката на Института по стволови клетки на човека

Пълният текст на руски език: http://www.gazeta.ru/science/2012/12/25_a_4905265.shtml

"Российская газета". Всички права запазени.