Потребителите на кредити - с открито забрало

Като резултат, в Русия за десет месеца на миналата година обемът на потребителските  кредити, съгласно данни на Банката на Русия, достигна 7,4 трилиона рубли. Това означава,  че от началото на годината до 1 ноември потребителският кредитен портфейл на банките е нарастнал с 38% и е станал по-голям, отколкото за цялата 2011 година. По прогнози на  заместник председателя на Банката на Русия Михаил Сухов, за цялата година ръстът ще  достиге 40%. Във връзка с това прогнозта на S&P за чистата печалба на банките през 2012 година, където фигурира рекордният 1 тирилион рубли, изглежда абсолютно реалистична: за 11-те месеца на 2012 година банките вече са заработили 930 милиарда, докато през цялата 2011 година — 850 милиарда рубли. 

Следва да се отбележи, че кредитирането на дребно, като цяло, е нарастнало с 40% за годината, докато корпоративният сектор — само с 20%. При това сегментът на  беззалоговото потребителско кредиране е станал лидер — добавил е някъде от порядъка на 60%, по оценки на ЦБ. "Хората имат готовност да вземат кредити. Но в голяма степен  не такива дългосрочни, както, например, ипотека", обяснява причините за това явление старши вице-президентът по развитието на банковите продукти и маркетинга на банка "Ренесанс Кредит" Денис Власов. "Изхождайки от нашата база данни, където има информация за 60 милиона клиенти, а това е почти 80% от икономически активното население на страната, към днешния ден може да се каже, че кредити в Русия са  използвали практически всички граждани. И по наши наблюдения, в страната се появява класа от истински кредитомани: делът на длъжниците с повече от пет заема за 2012 година е нарастнал от 5%  до повече от 8%", казва генералният директор на  Националното бюро за кредитни истории (НБКИ) Александър Викулин. 

Захапалите кредитната въдичка граждани, изглежда, и не са забелязали, че  потребителските кредити през миналата година съществено са поскъпнали. Така, в края на  март на 2012 година маркетмейкерът на пазара Сбербанк повиши лихвите по потребителските кредити с 0,65-2% (до 15,5-22% годишно). За втори път рязко повишаване на тези лихви Сбербанк направи през септември: следвайки за увеличаването на лихвата на рефинансиране на ЦБ (от 8% на 8,25%), заемите на банката поскъпнаха  средно с 2%. Впрочем, като цяло на пазара към края на годината предложенията на банкерите не се отличаваха силно от това, с което годината започна: в класическия сегмент на кредитирането в кеш лихвите варираха в промеждутъка 15-25% (в зависимост от качествата на получателя на заема). По кредитните карти лихвите се колебаеха в диапазона 20-40%, а в сегмента на експрес-кредитирането в кеш достигаха 70% годишно. 

Оригиналният текст: http://kommersant.ru/doc/2098119

"Российская газета". Всички права запазени.