Защо Америка не е обичана

Съгласявайки се с доводите на събеседника, аз губя към него интерес. Застъпвайки се за Америка, още повече започваш да изглеждаш като глупак – нали това е всякаш защитаваш цялата вселена. Ако ти се отнасяш към нещо положителноно като цяло, то на теб ти се налага да оправдаваш всички без изключения частности – урагани, геноцид, съседи

Днес вече всички са открили Америка, но всеки не я обича по своему. Както е в старите романи, от типа на Жул Верн, националните клишета по своему обагрят геополитическите предразсъдъци. Ленивият антиамериканизъм на англичаните, отстъпили старите кавги на младшия брат; «зелената», и колкото и да е странно, пацифистска неприязън на немците; пищната френска риторика, трудно скриваща гастрономическия подтекст на своето презрение (още Де Гол се е удивлявал на народа, способен да изпрати човек на Луната и умеещ да прави цели два вида кашкавал – бял и жълт). В Латинска Америка смятат, че янките са гринго, в Азия – че са съперници, арабите виждат в тях евреи, иранците – дяволи. Но с Русия всичко е по друг начин. Тук Америка е несбъдната мечта, изневерила невяста.

Аз и самият съм такъв, защото израснах в Америка, дълго време преди да започна да живея в нея. И ако това е парадокс, то ние го споделяме с цяло поколение. В това може да се убедим, изучавайки историята на въпроса. Въпрос нямаше. Имаше отговор, който и  представлява Америка. За Бродский тя е започвала от Тарзан, за Довлатов – от джаза, и за  всички – от книгите.

Американската литература ни вдъхновяваше не със съдържанието, а с формата си. Ние  слабо разбирахме, за каво разсказва авторът. Нас ни вълнуваше неговата интонация: сантименталният цинизъм, хемингуеевската «ирония и жалост» в такива виртуозни пропорции, че стана за нас школа за чувства  и – заедно с това – имунизация за свобода.  Защитавайки ни от намесата, а и от присъствието на властта, Америка се оказа нашето частно пространство. Седмият континент тогава бе не супермаркет, а душа, която бе открита от всички наведнъж -  от Бродский до Солженицин. «Комунизмът, - казваше последният, използвайки изразните средства на онова време, -  трябва да се строи не от  камък, а у хората».

- Не дай Боже, - бихме казали ние, заедно с него, сега.

В това е и същността, камъните - отделно, а хората - също отделно. На разделяне на сферите ни научи нас Америка. И за това, да я заобичаме, ние не се нуждаехме от американците. По-скоро обратното, те само ни пречеха. Първия, при това – гол,  аз видях,  когато бях вече студент, в братската баня с душове на туристическата база «Репино», която ние деляхме с профсъюзна делегация от Детроит. Независимо от чуждестранните  гости, водата бе студена, а американецът – син. Ние спартански се усмихнахме един на  друг, но така и не произнесохме нито дума. На английски мен ме учеха да обсъждам само «лято в колхоза», а на него зъбите му тракаха от студ.

Днес Америка за много хора е замяна на “ционските мъдреци” - или се е оказала тяхната същност. Между любовта и безразличието настъпи етап на ненавист.

- Америка, - ми обясняваше един  писател, - не е виновна, тя е като микробите, запълва със себе си тази зона, която ние сме й отстъпили.

Аз съвсем определено знам, че това не е истина, защото американците не обичат да живеят в зона – даже курортна. Те са лоши империалисти, защото, за разлика от нас, не искат зад граница, предпочитайки да живеят вкъщи. Изолационизмът не е само мечта, но е и смисъл за Америка, назована Нов Свят за това, че тя е решила да се махне от Стария.

Бедата е в това, че на мен още не ми се е отдало да убедя никого в тази истина. Това е както във футбола: за Америка всички имат свое мнение, както за съдия-чужденец. Митът  не може да бъде опроверган, той може или да бъде заменен, или да бъде изтрит от паметта. Не успели да се справим с първото, ние се задържаме переди второто.

Ненавистта към Америка е невъзможно да се излекува, тя може само да бъде забравена, и това става все по-просто, защото, самите ние без да забележим, две страни започват много да си приличат. Изчезнаха комуналните квартири, появиха се безработни. Много хора се  обзаведоха със свой дом, своя градина, свой лекар, счетоводител, сметка в банката, а значи и с адвокат. Киното сега за всички е едно, а кумирите – още повече. 

«Жителите на населения пункт Октябрское, - пишат вестниците, - искат да переименуват своето родно място на село Майкъл Джексън». 

В процеса на неизбежното сближаване една държава се заразява от другата с това  дълбоко, искрено, не високомерно, а наивно безразличие към останалия свят, към който, всъщност, нито ние, нито те нямат никакво отношение. Но преди да се прости на тази Америка, тя трябва да бъде погребана - както първата любов и отминалата младост.

"Российская газета". Всички права запазени.