В Москва бяха обявени победителите в конкурс, посветен на България

В края на миналата седмица, в Българския културен институт в Москва завърши творческият конкурс „Всички нюанси на България“. Десетки заявки за участие пристигнаха от Москва, Химки, Одинцово, Електростал, Видное, Дмитров, Переславъл Зелески и други градове от Московска област, Рязан, Уфа, Ижевск, Петрозаводск, от България и от Украйна. В състава на журито влизаха руски и български журналисти, които оценяваха есетата и фотографиите на участниците

„Приказните врати на Банско”

Олга Тарутина 

Приказките винаги започват с една крачка през тайнствена врата в един съвсем друг свят, където всичко се случва по собствени, особени закони. И тази история сега също изглежда някак си невероятна, приличаща по-скоро на фантазия или приказен сън… Когато бях дете, много ми харесваше да гледам предаването „На гости на приказките“; там имаше много хубави неща - кокичета по средата на зимата; удивително леки влакна памук, напомнящи сняг; белоснежното цъфтене на градината, напомнящо снеговалеж; животни и неодушевени предмети, говорещи с човешки глас; там се губеха очертанията на реалността, а невероятните случки се превръщаха в истински истории, винаги побеждаваха доброто и светлината… Чудесен, като приказка, съвършено неочакван подарък, беше едноседмичната почивка в един зимен български курорт…


Източник: Юлия Лопатникова

Вече беше март; изглеждаше, че зимата започва да се оттегля; вечерта, непосредствено преди отпътуването за летището, малко захладня, и започна силен снеговалеж, който направи целия град тайнствен, белоснежно приказен… Нощта мина като полусън, в очакване на нещо невероятно… Пловдив ни посрещна с малко ветровито и влажно време, с бежово-сивата монотонност на ранната пролет, когато снегът вече се топи, а природата едва започва да се пробужда, все още лишена от буйната зеленина, ярките цветове на цъфтящите треви, лудуването на небесния лазур; изглеждаше, че имено този изглед, през стъклото на автобуса ще бъде немногословният, мрачен спътник, с който ще трябва да изминем целия път до Банско…

Но стана истинско чудо!.. Изведнъж, сякаш из под земята, израснаха планини с необикновена красота, високи, с върхове до небесата, скрити от мъгли, загадъчни, някъде по склоновете имаше още места, покрити със сняг, досущ като разхвърляни бели заешки палта; планински полукръгове, изграждащи масиви, приютили планински селища – къщичка след къщичка, пътища, села, дървета с увит бръшлян, ниви. Всичко видяно изглеждаше като една мечта; съчетанието на цветовете беше така красиво – много приглушена охра, сдържано тъмно зелено, а сивото – вълшебно, събрало множество оттенъци… неочаквано, в един миг, този планински масив се разтваря, и, сякаш с магия, се появяват други планини – заснежели, още по-високи, с отвесни скали, покрити с дървета и мъхове. Родопите – родината на легендарния Орфей!... Заваля сняг на парцали – рядка красота!... Господи!... Това не е може да бъде!... Наистина ли се случва?!


Източник: Юлия Лопатникова

Няколко мига и на небето се появи ярко, ослепително слънце!.. Не след дълго спряхме в околностите на някакво малко хубаво село; слънчево, радостно, малко хладно; дойдоха кучета – добродушни, доверчиви, привързани към хората… Наоколо – удивителна красота!... Такава има само в приказките!... Точно както в приказките, от този момент за цяла седмица имаше прекрасно слънчево време!... Минахме през невероятния планински свят и пристигнахме в Банско. Боже мой!... Ще живея в подножието на планина, в стая, в прозореца на която наднича заснеженият Пирин! Не е ли това щастие?! Банско!... Пред мен се откриха портите, вратите, вратичките, прозорците на този невероятен град, приличащ на приказна страна; струваше ми се дори, че се отвориха и досега скрити врати към друго време, към други светове…

Тук постоянно чувах чудесна мелодия, изтъкана от звуците на живата природа – чуруликането на птиците, ромоленето на ручеите, песните на вятъра; той беше самозабравящ, като че се стараеше да не звучи фалшиво, пееше добра песен, буквално извиняващ се за своя сприхав характер, поривистост и неистова мощ… Какво щастие беше да се събудиш сутрин и да бродиш из града, да бъдеш в съвършен възторг от всичко, което срещаш по пътя си и на всяка крачка да виждаш нещо приказно – облаци във формата на ангели, летящи над Банско, подобно на ято прекрасни птици, играта на полудневните сенки, струпани камъни, кокошка, пресичаща пътя на „зебра“… Каква радост беше да докосвам стените на старинните сгради, където камъкът съседства с дървото, да влизам в храма, където на двора цъфтят кокичета, а на камбанарията са свили гнездо щъркели; да се качвам на върха на планината, откъдето се разкрива прекрасна гледка към града; да се разхождам по горските пътеки, обградени от стари ели, покрити с лишеи… Не е ли чудо да попаднеш в града, подарил на света точно трима забележителни синове – Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Никола Вапцаров, така горещо обичащи своята земя и дарили хората със светлина и доброта!... Колко забележително беше да се озова там, където въобще не е страшно, дори малко да се позагубиш: няма никаква езикова бариера, ако при среща един с друг сте с открити сърца и души!..


Източник: Юлия Лопатникова

Вратите на Банско разкриха пред мен пътища към други населени места, преходи от бяла зима в пролет, където зеленее младата трева, дърветата разцъфтяват и тревите ти подаряват възможност да видиш невероятна, като в приказка смяна на пейзажите… Удивително съчетание на природни цветове – почви и растителност, водите на пенливи реки, небето – позволиха да се открие източникът на великолепната палитра на българските съдове и тъкани изделия; струваше си веднъж да се видят миналогодишните круши и презимувалите розови листа в градината, и пред мен се откри тайната на такива необикновени български звънчета – с рижави и охрови оттенъци, с черни, опушени краища...

В тази история я има и местността Рупите, с термални извори, където над водата така тайнствено се издига пара, и цари удивителна тишина… Има го и село Огняново със стари платани; водата на басейна, надарена с целителна сила; кучетата, които могат да се появят само от приказките… Има го градчето Мелник с невероятните глинесто-песъчливи възвишения – с които си играе детето на Великана: върховете приличаха на хълмове, насипани от пясък, причудливи детски формички, които са се деформирали от времето, други с любов поправяни с лопатки при строителството им… Имаше крепостни стени, храмове, стенописи, иконите на Роженския и Рилския манастири, изградени сред непристъпни планини – тяхната вълшебна красота, неповторимост и загадъчност не се поддават на описание…

Боже мой! Какво щастие ме сполетя!..

Седмицата, прекарана в България, свърши; понякога ми се струва, че преживяната история, по време обхваща значително по-голяма част от живота, с множество действащи лица, места, събития… Благодаря ти Банско, за сънищата и мечтите, ярки, незабравими,  в които всичко се повтаря отново и отново, за приказката, в която за мен всички врати бяха отворени!..

 
Източник: Юлия Лопатникова 

"Российская газета". Всички права запазени.