Какво крие матрьошката? Разкриваме тайните на легендарната кукла

Играчките са почти връстници на човечеството. Още първобитните хора са ги правили от кости и камъни: археолозите, до ден днешен, при разкопки се натъкват на различни фигурки, напомнящи ту на хора, ту на животни. Впрочем, мнозина учени смятат, че това не са точно играчки, а предмети, свързани с религиозен култ. Със сигурност е известно едно: първата детска играчка, за всички времена и народи, е била дрънкалката


Източник: РИА „Новости“/ Аврора, Артьом Павлов
 

«Шаркунок», «пеленашка» и «кукла-дорожница»

В Музея на руските играчки в Измайловския кремъл има много експонати, а ето че дрънкалата, която е държал в своята ръка древноруският младенец, е само една.

„Нарича се "шаркунок". Плетяли я от брезови кори, вътре в дрънкалката слагали или изсушен грах, или ябълкови семки. „Шаркунокът“ се давал на детето още след раждането му. Но имало една кукла, която селянките правили, още преди бебето да се появи на белия свят“, обяснява екскурзоводът от Музея на руските играчки Светлана Колосова.

Това била куклата „пеленашка“, която се изработвала от парчета плат от дрехите на майката или на бабите. Рязането на материята било забранено, затова я късали, поради което такива кукли още се наричали „късанки“ (рус. рванки). „Пеленашката“ се слагала в люлката, за да я „топли“ за бъдещото бебе.

„Освен това се смятало, че „пеленашката“ помага на жените при раждането. А всъщност, основното предназначение на тази кукла е било да предпазва от всякаква напаст. Тоест да осигурява родовата защита“, казва Светлана Колосова.

Пеленашката по-скоро е играчка за възрастни, защото тя е кукла-амулет. Интересен е и фактът, че първоначално не само при славяните, но и сред много други народи куклите са се правили на първо място за възрастните, а чак след това за игра на децата.

Селските къщи били пълни с различни талисмани. Имало „кукла-зерновушка”, която отговаряла за реколтата на пшеница и пазела зърното от гниене. Куклата-десеторъчка била от помощ на младата стопанка. Мъничката „кукла-дорожница” (пътница) пазела хората на път.

„Разбира се, куклите-амулети били свързани с религиозните вярвания по онова време. Между впрочем, те се правили без очи. Смятало се, че ако на такава кукла се сложат очи, то тя вече не е амулет пазител, и в нея може да се всели зъл дух, тя може излишно да наднича. С времето, куклата от култов предмет се превърнала в обикновена детска играчка“, разказва Светлана Колосова.

 

«Стригушки», «Полкан-богатир» и димковски кавалери


Източник: РИА „Новости“/ Аврора, Артьом Павлов

Отначало играчките се правили от слама и се наричали „стригушки“. Имало по-прости  стригушки, направени от дърво, и  по-сложни, изработени от парцали. 

През XI век в Русия се появява първото грънчарско колело. С възникването на грънчарството за децата започнали да се правят играчки-свирки от глина. Разбира се, отначало за тяхната направа се използвал материал, останал от основното производство: на грънчаря оставала глина от гърнето и тя влизала в употреба за радост на дечурлигата.

Отделното изработване на глинени играчки възникнало по-късно. А днес са добре известни филимоновската, плешковската, каргаполската, димковската глинена играчка. 


Източник: РИА „Новости“/ Аврора, Артьом Павлов

„Всички те, макар и направени от един и същ материал, всъщност са различни, лесно могат да се различат по маниера на моделиране и рисунъка. Например, филимоновската играчка винаги е с тънка ивица, плешковската, напротив, е монохромна, тя не се разкрасява. Карагаполската пък има свой цвят и един основен персонаж – Полкан-богатир. А димковските галантни кавалери и румени девойки винаги се разпознават“, добавя Светлана Колосова.

 

Как Фукурума се превърна в Матрьона

В богатите домове имало както глинени свирки, така и играчки от по-скъпи материали. Например, кукли от порцелан: красиви търговски девойки, гренадири и дори императрици. Наистина, децата не си играели с такива кукли, а само им се любували. Те така се и наричат: „кукли за любуване“.

„Разбира се, порцелановите красавици се появили в Русия през XIX век. В края на същото столетие у нас идва и първообразът на играчките, които сега са рекордьор по броя на експонатите в нашия музей. Имам предвид матрьошките“, казва Светлана Колосова, екскурзовод в Музея на руските играчки.

Отдавна е прието матрьошката да се смята за един от символите на Русия, въпреки че корените на тази играчка, превърнала се в сувенир, идват от чужбина.

„Трудно е да се каже, откъде са донесли Фукурума. Може би от Япония, а може би от Франция. Но всички източници са единодушни за това, че фигурката на този мъдрец, в която, както се оказало, били скрити още няколко по-малки Фукуруми, вдъхновила стругаря Звьоздочкин да направи бъдещата матрьошка. Играчката е нарисувана от художника Малютин“, разказва за „родословието“ на матрьошките Светлана Колосова.

От плешив старец, с опъната от вечен размисъл над будистките притчи глава, дървената фигурка се трансформирала в селска девойка. Скоро на нея, някак от само себе си, се „залепило“ модерното тогава име Матрьона, което по-късно се преобразувало на Матрьошка.

Източник: РИА „Новости“/ Аврора, Артьом Павлов

Първата матрьошка се състояла от шест кукли, като имало и младежи, и девойки. Но най-отличителната черта на първите матрьошки била в рисунъка. Куклите непременно държали нещо в ръка: черен петел, сърп, метла.

„През 1900 година матрьошката е представена на Международното изложение на приложните занаяти в Париж. Там, тя печели медал, прави впечатление, и четири години по-късно Франция поръчва голямо количество от играчката“, добавя Светлана Колосова. По онова време матрьошките вече се изработвали в ателиетата на Сергиев Посад.

 

овачи", "щучка" и топка на връвчица


Източник: РИА "Новости"/ Аврора, Артьом Павлов

Недалеч от Сергиев Посад се намира село Богородско, където още през XVII век започнали да се правят подвижни дървени играчки. В символ на занаята, зародил се под влиянието на Троица-Сергиевия манастир, по това време известен център на художествените занаяти, станали мъж и мечок - прословутите „Ковачи“.  Сега те дори украсяват герба на селото.

Богородската дърворезба веднага си личи, доколкото при работата над играчката майсторът използва така наречения „богородски нож“ - "щучка".

"Российская газета". Всички права запазени.