Псевдоруският стил в архитектурата на Москва: най-известните сгради

Отличителната особеност на този стил е използването на елементи от традиционната руска архитектура: зъбери, скатни покриви, цветни плочки в оформянето на фасадите и много други. Но това не е било сляпо копиране, а стилни решения, които често хармонично се съчетават с елементите на другите стилове. Затова сградите на този стил, дори и лесно разпознаваеми по редица признаци, не си приличат една на друга. В този стил в Москва са се строили сгради с различно предназначение: сгради с квартири, които се дават под наем, частни дворци, театри, музеи, търговски

Погодинската изба

Погодинска улица, къща 12-а

Една от ранните прояви на този стил е дървената Погодинска изба, оцеляла по чудо до наши дни. Избата е построена през 1856 година от архитект Николай Никитин по поръчение на предприемача и меценат Василий Корольов, който я подарява на историка и публицист, професор на Московския университет Михаил Погодин. Избата става една от допълнителните пристройки на намиращия се тук имот на Погодин. В нея се помещава хранилище, състоящо се от стари книги, картини и гравюри. За образец Никитин взима  селските къщи по поречието на река Волга, а резбата се предполага, че е изпълнена по мотиви от рисунките на княз Григорий Гарин, който е и любител художник.

 

Къщата на Игумнов

ул. Болшая Якиманка, д. 43

Къщата, която често е сравнявана с красива кутийка, вече повече от столетие украсява улица Якиманка. Николай Игумнов е собственик на голямо текстилно предприятие в Ярославл, и когато му се налага да си построи къща в Москва, за проектирането и строителството й той кани ярославския архитект Николай Поздеев. Къщата е завършена през 1895 година и е много скъпа за тогавашните времена – говори се за един милион рубли. Например, тухлите са поръчани от Холандия. За оформянето на фасадата до голяма степен са се използвали плочки, къдрава зидария, каменна резба. През 1938 година къщата е дадена за ползване на френското посолство. През 1979 година до посолството построяват отделна сграда и къщата на Игумнов става резиденция на френския посланик, сега там се провеждат различни официални мероприятия и живее посланикът със своето семейство. Френското посолство, не възпрепятства  посетителите  в дните на свободен достъп до  музеите. 

 

Къщата на Перцова

Соймоновски проезд, д. 1

На Кропоткинската крайбрежна улица стои необикновена за своето време сграда на Зинаида Перцова, която е и официален собственик на имота. Закупува земята и поръчва строителството на къщата нейният мъж – известният железопътен инженер Петър Перцов. По времето на избор на изпълнител той казва, че къщата трябва да е построена в руски стил. В резултата на това, за най-добър проект е обявен този на художника Сергей Малютин (автор на руските матрьошки), заедно с който за осъществяването му се заема и архитект Николай Жуков и инженер-архитект Борис Шнауберг. В сградата има не само квартири за даване под наем, там са живеели и стопаните – в три  квартири с отделен вход.

 

Държавният универсален магазин

Червен пл., д. 3

Реконструирани са след пожара през 1912 година от Осип Бове. Сградите за търговия към края на XIX век вече са остарели, и през 1890 година чрез събраните от търговците средства започва строителството на нов търговски център по проект на архитекта Александър Померанцев. При строителството са използвани най-съвременните за тогава технологии и строителни материали – железобетон, стоманени конструкции. Светлината прониква в помещенията чрез специални стъклени арки, окачени тавани, проектирани от инженера Владимир Шухов, който по късно построява знаменитата московска радиокула на Шаболовка. Търговският център е открит през декември 1893 година, и в него има повече от 1000 магазина. Приблизително в същите години близо до река Москва са построени и други търговски центрове от архитект Роман Клейн и са издържани в същата стилистика.

 

Историческият музей

Червен пл., д. 1

Сградата на държавния исторически музей (по рано той се е казвал Императорски руски исторически музей) се появява на Червения площад в последната четвъртина на XIX век, на място, което в началото е заемано от Главната аптека, а после от първата сграда на Московския университет. Музеят започва да се строи през 1875 година по проект на архитект Владимир Шервуд и инженер Анатолий Семьонов и завършва след пест години. Архитектурната стилистика на сградата е предопределена от условията на конкурса – Историческият музей трябва да бъде построен в древноруски архитектурен стил, и неслучайно неговите кули напомнят на очертанията на съседната Николска кула на Кремъл.

 

Московският градски парламент (Музеят  В.И.Ленин, сега филиал на Държавния исторически музей) 

Пл. на Революцията, д. 2/3

До Историческия музей се намира огромна ярко-червена сграда, известна на няколко поколения съветски граждани като музей на В.И.Ленин (сега това е филиал на Държавния исторически музей). Но сградата е строена през 1890-1892-а година за Московския градски парламент. Конкурсът е спечелен от проектанта и архитект Дмитрий Чичагов. Изначално се предполага, че зданието ще бъде светло-сиво, но след завършването на строителството се взима решение, да остане първоначалният червен цвят на тухлите.

 

Съкровищницата

Настасински переулок, д. 3

Предназначението на тази красива сграда, намираща се на Настасинския переулок (малка улица, свързваща две главни) и годините на нейното строителство са указани направо на входа на сградата: „Руска хазна, 1913 – 1916“. Преди революцията хазната е наричана «кредитно учреждение, даващо заеми под залог на сребро, злато и скъпоценни камъни». Сградата е строена от архитект Владимир Покровски и Богдан Нилус, до това проектирали сградата на Държавната банка в Нижний Новговор. В  сградата присъстват не само мотиви на руската архитектура, но и елементи от бароковия стил. 

Снимки: Lori/ Legion Media 

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"