Джамията Кул Шариф в Казан - поезия от камък

Над древния Казански Кремъл, както и преди пет века, отново се извисяват минаретата на едно от най-красивите места за поколение в ислямски свят – джамията Кул Шариф


Източник: култура.рф

Сега вече е трудно да си представим цялото величие на джамията. През октомври 1552 година, когато столицата на Казанското ханство е разрушена до основи, се води решаващата битка на Иван Грозни с татарите за превземането на последната крепост на града – Кремъл. Руските войски успяват да превземат крепостта, едва когато загиват всички нейни защитници, начело с безстрашния Кул Шариф.

Казанска шапка – короната на хановете, която сега се съхранява в Оръжейната палата в Московския Кремъл

Кул Шариф е сеид*, тоест потомък на пророка Мохамед, войн, поет и мислител. На него се приписва авторството на прочутото произведение „Победата на Казанския вилает“, описваща историческите събития от 1550 година, когато войските на ханството удържат кратковременна победа над руснаците. Но авторът, като предчувства надвисналата опасност, пише за Казан: „Отникъде не се очаква помощ и подкрепа, освен от покровителството на Тангра и помощ от ангелите…“

През лятото на 1551 година Казан отново е обграден от войските на Иван Грозни. На върховния сеид Кул Шариф се наложило да влезе в ролята на дипломат и да отиде да бие чело пред руския пълководец за спасението на града. В резултат на тежките преговори посланиците приели условията на Москва, сред които било и искането да се предаде владетелката на Сююбик заедно с нейния син. Но преговорите само отложили нападението на руските войски. През октомври 1552 година, след изтощителна обсада, руснаците преминали в настъпление и пробили отбраната на Казан. Основната битка се състояла пред стените на джамията на ханския Кремъл. Според народните предания, Кул Шариф застанал начело на отряд от предани млади дервиши и суфита и отбранявал крепостта, докато, като отстъпвал не бил обграден на покрива на медресето, откъдето паднал.

Четете още по темата: Уикенд в Казан

Открийте татарската национална кухня

Джамията била изгорена до основи. В летописите пише, че по очертания на величествената джамия напомняли за емирския дворец „Казик Йорти“. Около купола, символизиращ единната власт на хана, се издигат осем островърхи минарета, които символизират осемте провинции на Волжка България. Техните върхове се увенчавали със сребърни полумесеци – символ на властта на всевишния. 

Съществува легенда, че изгорялата дървена джамия толкова поразила руснаците, че било решено тя да се увековечи в изградения съборен храм Василий Блажени в Москва, построен в чест на превземането на Казан

В средата на 90-те години „с цел запазване на историческата приемственост“ е решено да се възстанови величествената постройка като една от главните доминанти на Казанския Кремъл. Заедно с Благовещенския събор, джамията Кул Шариф е символ на съединението на двете главни религии в Казан – православие и ислям, което е признато за важно при включването на Кремъл в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Откритата през 2005 година джамия представлява симетрично здание, в основната на което стоят два пресечни под 45 градуса квадрати – известният мюсюлмански символ  Бисмилла (в името на Аллах). На върха на конструкцията от осем пресичащите се стрелоподобни арки лежи купол под формата на Казанска шапка – короната на хановете, която сега се съхранява в Оръжейната палата в Московския Кремъл. На четирите основни минарета с височина 55 метра и на четирите малки блестят, както и в миналото, сребърни полумесеци. Покрай самата джамия е изграден комплекс, в който се помещава музей на ислямската култура на Поволжието и древни ръкописи, библиотека, издателски център и управлението на имама.


*Али при шиитите. Той има право да носи зелена чалма и се ползва с редица привилегии като потомък на Мохамед. 

"Российская газета". Всички права запазени.