Хълмът на деветте мъртъвци: страшният съветски мит придобива глобална популярност с филма „Тайната на превала Дятлов“

Първоначално открили телата на петима. Юрий Дорошенко и Юрий Кривонищенко, разсъблечени по долно бельо, под един кедър на километър и половина от изоставената палатка. Ръководителят на групата туристи Игор Дятлов е намерен облечен, но без обувки и с различни чорапи, вълнен на десния крак и памучен на левия. Открит е с лице в снега, прегърнал с ръка бреза, на 300 метра по-нагоре по пътя към палатката, с обърната към нея глава. Още на 300 метра нагоре по склона лежала Зина Колмогорова, също с обърната към палатката глава и без чорапи. Още по-нагоре, на 180 метра от Зина, лежал Рустем Слободин с разцепен череп, на десния крак валенка и четири чорапа, а левият бос.

Останалите са открити доста по-късно, в края на пролетта, след два месеца. Людмила Дубинина е намерена застанала на колене до една рекичка, с лице към водата, а наблизо лежали прегърнати Семьон Золотарев и Александър Колеватор, във водата било тялото на Николай Тибо-Бринол. Золоторев бил без очи, а Дубинов без очи и език. Мъртвите имали странен цвят на кожата, казват, че бил червен или оранжев.

Това е Съветският съюз през 1959 година. Вестниците не пишат такива неща, просто няма думи, с които може да се пише за това. А и хората нямали навик да се информират за случващото се от пресата. Системата на слухове и градски легенди заменяла за съветските хора всички медии. На погребението на участниците в похода се събрал целият Свердловск (тогава така се наричал Екатеринбург). Десетилетия преди в руския Интернет да се появяват първите форуми, посветени на гибелта на групата, разказите за страшната смърт на туристите са обвити с измислени и реални подробности, предавани от уста на уста, от поколение на поколение.

Масовият туризъм, който по онова време в Русия не се асоциира със снимки на фона на забележителности, а с романтични походи в неизследвани места (с раници, палатки и песни на китара), едва започва да се развива през 50-те години. Затова историята на групата на Дятлов, за която е толкова интересно и страшно да се спори през нощта край лагерния огън, се превръща в първия мит за няколко поколения туристи. Превалът, на който загиват туристите, е наречен на името на Игор Дятлов. Сега там има паметник, поставен от неизвестни ентусиасти.

През 90-те години, когато цензурата върху пресата е премахната, следователят Лев Иванов, който през 1959 година прекратява делото с формулировката „причината за смъртта им е стихийна сила, която не са били в състояние да преодолеят“, успява да даде няколко интервюта. В тях той ясно намеква, че тази „стихийна сила“ е била свързана с паранормални явления – НЛО, „снежния човек“ или нещо такова. Очевидно, архивът на следователя Иванов е бил основният източник за документални свидетелства по делото за групата на Дятлов. По време на целия поход членовете на групата си водят дневници и активно се снимат – всички фотографии са приложени към делото, и постепенно пълният фотоархив става обществено достояние. Жизнерадостни лица, старомодни дрехи и впечатляващи пейзажи от Северен Урал – планини и сняг, сняг, сняг. Няма официална версия за гибелта на туристите и очевидно никога няма да има, но при всяка тайнствена история има скептици, които, изглежда, изпитват удоволствие да вярват в това, че загадки не съществуват. Север, сняг, зима – разбира се, че ги е погубил снегът, лавина или снеговалеж е засипал палатката, объркал е туристите, изплашил ги е, принудил ги е да бягат от палатката полуголи и да умрат от студ.

Но ако все пак не е това? Безжизнена студена местност, за която на никой нищо достоверно не е известно и в която с еднаква вероятност може да се намира лагер Гулаг, секретен ядрен завод, полигон за тестване на неизвестно оръжие и дори омагьосано място. Коренните жителите на тези места – мансите, наричали превала Деветте мъртъвци, а в групата на Дятлов били точно 9 души! Задача с огромно количество информация и без точно крайно решение – идеален сюжет за класически филм на ужасите. 

И още: невероятно дълги и ожесточени обсъждания из Интернет-форумите отначало местни, уралски, а после и московски. Мултимедийни презентации (фотографии от архива на групата и звучаща като фон зловеща електронна музика). Статии от популярни детективски писатели и книги от неизвестни ентусиасти, посветили години на изучаването на подхода с всички негови подробности. „Дятловманията” е един от най-значимите феномени в руския Интернет. Преди 5 години холивудски филм на ужасите за групата на Дятлов можеше да се превърне в сензация, а сега мога само да вдигат рамене: „Къде бяха по-рано?“

Участниците на експедицията. Източник: The Dyatlov group/ Archive photo

Хората, които години наред спорят по форумите за групата на Дятлов, разбира се, няма да харесат филма на Рени Харлина, но те никога няма да признаят, дори пред себе си, че проблемът не е във филма, а в неизбежното превръщане на култовия местен сюжет в общоизвестна история. Ъндърграундът става поп-култура, а това никога на никой не се харесва, но изглежда, че други критерии за „стойностна история“ просто не съществуват.

Вижте по-голяма карта

"Российская газета". Всички права запазени.