Започна основната програма на театралния фестивал „Златната маска”

„Златната маска” не само е забележително събитие на сезона. Тя е една от главните и компоненти: всяка година най-малко за три месеца конкурсната й програма и афиша за извънконкурсните програми се превръща в основа на московския театрален календар

Фестивалът и театралната премия събират за участие в конкурса най-добрите спектакли от цялата държава, а в извънконкурсните програми могат да се видят и чуждестранни спектакли.

Обещаващо започна „Маската” – в края на февруари в Москва започнаха балетни и музикални спектакли от извънконкурсната програма. През март идва ред на главната й част - на жанра драма. Тя се композира от две части - собствено конкурсна програма и програмата „Новата пиеса”. Това е селекция, извършвана всяка година, и тя се явява приемник на фестивала „Новата драма”, която преди се провеждаше поотделно. И ако тук  в състезанията за награда могат да участват миналогодишни спектакли както по класически съчинения, така и по съвременни, то „Новата Пиеса” винаги представя най-новите постановки (повечето от които много често се публикуват в последните дни преди „НП” и само по съвременни актуални текстове).

 

„Новата пиеса

Тази година в програмата присъстват много спектакли, основани върху документален  материал, при това част от тях са направени от режисьори от  руската провинция. „Момчето от десния бряг” на Красноярския театър, е поставена от режисьора Роман Феодориди, взимайки, като основа за спектакъла резултатите от интервюта за всекидневието на   неблагополучни деца от криминогенни райони на града.

В същия тон на спектакъла са и „Песните от нашия затвор” на столичния Театър.Doc, поставени от група режисьори въз основа на материали, събрани по време на посещение на изправителни колонии. „Нашият клас” на варшавския „Театър на Волята”, поставен от Ондрей Списък по нашумялата пиеса на Тадеуш Слободжанка разказва за жителите на малкото полско селище Едвабне. Преди войната там са живели поравно поляци и евреи, обаче с наближаването на немците коренните жители са изгорили значителна част от своите съседи евреи. Този спектакъл също може да се счита за документален - драматургът се е основавал върху материали, които сам е изнамерил в архивите. Постановката разказва не толкова за самата разправа, а за това, как поляците живеят обременени с такъв опит.

Авторите, представени в спектаклите на  „Новата пиеса” търсят героя на нашето време.

В пиесата „Кецове” на Любов Стрижак, поставена в петербургския ON Театър, главният герой е хипстър, представител на аполитичното ново поколение, което е смяна на кариеристите от 2000-те. Тази пиеса показва един ден от живота на млад човек, който се увлича по музика, цели дни прекарва по партита и знае цената на вещите. Той така и не си купува нови кецове, обаче бива въвлечен във водовъртежа на историята, която се твори по улиците на Москва през 2012 година.

 

Конкурс „Златната маска”

През тази година в руския театър има смяна на поколенията: в главните категории присъстват автори и режисьори, вече в продължение на три-четири години участващи в номинацята „Експеримент” – специално създадена за неформатен и млад театър.

Така спектакълът на Михаил Угаров и Талгат Балатов от Tеатър.Doc „Двама в твоя дом”, разказващ за взаимоотношенията на сътрудниците на беларуското КГБ и семейството на кандидата за президент на Беларус Андрей Саников, който е под домашен арест, се бори за „маска” сред спектаклите в малка форма. Нейният съсед по номинация е постановката на младата московчанка Дмитрия Волкострелова „Зло момиче”, създадена по пиесата на белоруския драматург Павел Пряжко.

Историята не е намесена във веселия спектакъл на Дмитрой Кримов „ Горки – 10”, показващ фарса на съветския революционен кич – постановката на художника и режисьора е наречена „сценографичен театър”: вещите, символите и конструкциите в неговия спектакъл винаги застават в центъра на драматургичното повествование. Спектакълът на театъра „Около Дома на Станиславски” под името „Окупацията е мило дело” по повестта на Татяна Егорова също акцентира на миналото и разказва за бита и житейските представи на съветските военни, служещи в Западната група на войските в Германия и техните съседи немци. 

В номинацията за „Спектакъл на голямата форма” присъства „Годината, когато аз не се родих” на Константин Богомолов – история на дете, дете, което се ражда в средата на 70-те, намирайки и губейки надежди заедно със страната. Негови съперници са двама немски режисьора, работещи в руския театър: резидент на берлинския „Шаубюне” Томас Остермайер, представящ в московския „Театър на Нациите” „Фрекен Жюли” по Аугуст Стриндберг с участието на руските звезди Евгени Миронов, Чулпан Хаматова и Юлия Пересилд, а също така „Софокъл. Един. Тиран”, чийто режисьор Матиас Ландхоф постави в саратовския театър за Младежки зрител.

 

Есперимент

Интересно състезание се оформя в номинацията „Експеримент”. Театър.Doc представя тук, своя политфарс „Берлуспутин”- злобна и смешна постановка по пиесата на нобеловия лауреат Дарио Фо „Двуглавата аномалия”; спектакълът вече получи награда за своето изпълнение на улицата – през май миналата година постановката бе изиграна в орязана версия в протестния лагер на опозицията Окупай Абай. С нея си съперничат донякъде  оригиналният „Узбек”- моноспектакъл на Талгат Балатов, поставен в театъра, носещ името Йосеф Бойс. В него авторът разказва историята на своята асимилация в Русия. Нейните съперници – наситените с визуално-драматичен пърформанса на Филип Григорян „Пълнолуние” и „История на войника”, поставена на площадката „Платформа” със съвместните усилия на театъра на танца „Цех” и холандската танцова компания „Club Guy and Roni”. Това е интержанрова постановка, в която се съчетават обработената от композитора Алексей Сисоев музиката на Стравински и текстът на Екатерина Бондаренко, пренасящ историята на идващия си от  война войник в наши дни.

"Российская газета". Всички права запазени.