Фестивалът Мстислав Ростропович – бляскав парад на класическата музика

Четвъртият фестивал Мстислав Ростропович завърши във вторник в руската столица с изпълнението на Английския камерен оркестър (English Chamber Orchestra) под диригентството на Пол Уоткинсън в Колонната зала на Дома на съюзите в Москва

Четвъртото издание на фестивала се превърна в бляскав парад на великолепни симфонични оркестри от цяла Европа. В звезда се превърна симфоничния оркестър на Баварското радио под диригентството на Марис Янсонс, който изнесе два спектакъла. Пред московската публика се представиха и италианския оркестър Teatro Comunale Di Bologna, Лондонската кралска филхармония и Датския национален симфоничен оркестър.

Особената чест, да се закрие фестивалната програма с отбелязване на 100 годишнината от рождението на Бенджамин Бритън, се падна на Английския камерен оркестър. Както и при останалите мероприятия, билетите не достигаха и хората питаха дали някой няма излишни пред входа. Централното изпълнение за закриването беше симфонията за виолончело и оркестър на Бритън, написана специално за Ростропович. Англичанинът му посвещава това произведение, което днес се изпълнява изключително рядко, и за това се смята за музикална рядкост.

Половинчасовият опус от четири части, солист на който беше финландският виолончелист Арто Норас, се оказа доста сложен за възприемане – сумрачен и тревожен, със загадъчна вътрешна логика, което доведе част от присъстващите до състояние на разсеяност, изразяваща се в несигурни аплодисменти по време на паузите – просто никой не беше наясно дали това е краят на произведението или има още. Норас се стараеше да представи симфонията в най-добрата й светлина, обаче навярно се изискваше талантът, увлекателността и харизмата на самия Ростропович, за да може наистина да се  „запали“ публиката по това порядъчно депресивно произведение.

Ярък контраст се получи между симфонията на Бритен и музиката на Моцарт. Концертът започна с увертюра от операта „Дон Жуан“, а вечерта завърши с 41-та симфония - „Юпитер“. Оркестърът очевидно се чувстваше на място с изпълнението на Моцарт, за разлика от това на Бритън, въпреки че сдържаното темпо и превзетостта на свиренето създаваха усещането за старомодна невъзмутимост и скованост на естествеността и живостта на моцартовия стил.

Въпреки това Моцарт се възприе възторжено от публиката, която дълго ръкопляска на изпълнението. Доволният маестро Уоткинсън благодари на московчаните от сцената, като произнесе на руски „много благодаря“ (болшой спасибо), а накрая оркестърът изпълни на бис финалът на 88-та симфония на Йозеф Хайдн. 

"Российская газета". Всички права запазени.